Решение № 573 от 08.07.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. гр. Хасково, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20255640102525 по описа за 2025 година

Предявен е от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, против П. К. К., ЕГН **********, от ********, иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 711/2025г. по описа на Районен съд-Хасково.

В исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано Ч.гр.д. № 711/2025г. по описа на Районен съд – Хасково. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което било указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Посочва се още в исковата молба, че ответникът сключил с ищеца Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 11.11.2022г., като със сключения договор от 18.7.2022г закупил на преференциална цена устройство MOBIWIRE М300 B1ack. Длъжникът не изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на което те били прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) на 10.05.2023г. (за договора за лизинг - чл.11, ал.1 от Общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т.

1

19б от Общите условия). Предвид това, към 10.06.2023г. длъжникът имал задължения за преходни периоди в размер на 58,10 лв. Като последица от посоченото неизпълнение били начислени договореи неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 234,32 лв. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 11.11.2022г., от които 189,57 лв. - представляващи три стандартни месечни такси, и сума в размер на 44,75 лв. за MOBIWIRE М300 B1ack, представляващи част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор.

Процесните клаузи, в които било заложено правото на кредитора на неустойка, били обективирани в т.11 от договора за мобилни услуги, сключен с длъжника. Те предвиждали, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не можел да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

В допълнение, потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които било предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответствала на оставащия срок на договора.

Видно от гореизложеното, претендираните от ищеца суми за неустойка се формирали чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечавали две различни престации на кредитора - по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена или е предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Ищецът счита, че така формулирани, двете неустойки не противоречали на добрите нрави и не излизали извън обезщетителната си функция, поради което били действителни, породили били действие и обвързвали страните. Задълженията за предходен период били общ размер на 58,10 лв. и били обединени във Фактура № 7348204978/10.03.2023г., Фактура № **********/10.04.2023г., като във всяка фактура било посочено подробно как е формирано вземането. Към настоящия момент ответникът имал задължение за предходен период в размер на 58,10 лв., формирано, както 2 следва: 23,23 лв., дължими за период 10/02/2023-09/03/2023г., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 11.11.2022г.; 34,87 лв., дължими за период 10.03.2023г.-09.04.2023г., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 11.11.2022г. Въз основа на гореизложеното имал задължения в общ размер на 292,42 лева, от които: 58,10 лв. задължение за предходен период 10.02.2023г.-09.04.2023г., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 11.11.2022г.; 234,32 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 11.11.2022г., от които 189,57 лв. - представляващи три стандартни месечни такси, и сума в размер на 44,75 лв. за MOBIWIRE М300 B1ack, представляващи част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор. Следвало да се има предвид още, че при сключването на договор с „Йеттел България“ ЕАД, всяко лице получавало един или повече клиентски номера, под които „Йеттел България“ ЕАД обединявал всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издавал една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер можело да има един или повече мобилни номера, но всички те получавали услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от „Йеттел България“ ЕАД фактура имало подробно описване на вида услуги, на база на които се формирало задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към момента на издаване на фактурата клиентът имал непогасени задължения от предходен период, тази сума се включвала в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“. При констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивирали, а непогасените и дължими към момента задължения се обединявали в една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начислявали и съответните неустойки. В системата на „Теленор България“ ответникът бил с клиентски номер 002032943. Всички непогасени и изискуеми задължения на ответника в размер на 292,42 лева били обединени във Фактура № 7352104375/10.06.2023г. за клиентски номер 002032943, със срок на плащане 15 дни от датата на издаването й. Към датата на подаване на исковата молба 3 посочената сума не била заплатена от ответника. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 292.42 лева, от ко и т о 58.10 лева – задължение за предходен период 10.02.2023г. – 09.04.2023г., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 11.11.2022г.;

234.32 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 11.11.2022г., от които 189.57 лева, представляващи три стандартни месечни такси, и сума в размер на 44.75 лева за MOBIWIRE М300 B1ack, представляващи част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.03.2205г., до изплащане на вземането. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск, като вероятно основателен, да се уважи.

С оглед Закона за въвеждане на еврото в Република България, обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024г., в сила от 01.01.2026г., всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро, предвид смяната на националната валута /лев/ с евро, считано от 01.01.2026г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс /1 евро е равно на 1.95583 лева/.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски в размер на 63.91 евро – държавна такса и 245.42 евро – адвокатско възнаграждение. Съобразно Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 12.78 евро – държавна такса и 245.42 евро – адвокатско възнаграждение. Общият размер на разноските на ищеца в двете производства възлиза на 567.53 евро.

4

Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, по отношение на П. К. К., ЕГН **********, от ********, съществуването на вземания на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, спрямо него за следните суми: 149.51 евро, от които 29.71 евро – задължение за предходен период 10.02.2023г. – 09.04.2023г., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 11.11.2022г.; 119.81 евро – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 11.11.2022г., от които 96.93 евро, представляващи три стандартни месечни такси, и сума в размер на 22.88 евро за MOBIWIRE М300 B1ack, представляващи част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2025г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 332/20.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 711/2025г. по описа на Районен съд - Хасково.

ОСЪЖДА П. К. К., ЕГН **********, от ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 567.53 евро, от която 309.33 евро, представляваща направени разноски по настоящото дело и 258.20 евро, представляваща направени разноски по Ч. гр. д. № 711/2025г. по описа на Районен съд - Хасково.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете