Определение № 116 от 06.11.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 116 гр. С., 06.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Въззивно частно наказателно дело № 20245400600152 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

С определение № 30/28.09.2024г. по ЧНД № 47/2024г. на З.ския районен съд е отменено Постановление от 12.08.2024 г. на Районна прокуратура-С. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 164/2023 година по описа на РУ -З., като делото е върнато на Районна прокуратура-С. за изпълнение на дадените в обстоятелствената част указания за приложение на закона.

Недоволен от това определение е останал прокурорът от РП – С., който е подал протест с искане за отмяната му и постановяване на ново определение, с което да се потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство. Развиват се доводи, ч е в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство са изложени достатъчно доводи за това, като съдът не е изложил мотиви в атакуваното опрделение, в които да направи пълен и обективен анализ на събрания доказателствен материал.

С.ският окръжен съд, след като обсъди изложените доводи в протеста и обжалваното определение, и като направи преценка на събраните по делото доказателства, намира депозирания протест за процесуално допустим, а разгледан по същество за неоснователен.

1

Досъдебно производство № 164/2023г. г. по описа на РУ-З. е образувано на 13.12.2023, по реда на чл.212, ал.1 от НПК, с постановление на прокурор при Районна прокуратура-С., за това, че на 11.10.2023г. в гр. З., обл.

С. е причинил средна телесна повреда на А. Б. С. от гр. З., обл. С., изразяваща се в трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник, а именно счупване на вредната фаланга на петия пръст на лявата ръка - престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

При разследването е установена следната фактическа обстановка:

На 11.10.2023г., около 11:45 часа, св. Е.Ч. - полицейски служител от състава на РУ - З. при ОД на МВР - гр. С., получил сигнал за сбиване между лицата А. С. и Е.А. в гр. З., на ул. „Б.м.“ № 1, които били роднини, първи братовчеди. Св. Ч., заедно с колегата си св. Й.Б., реагирали на сигнала, като посетили адреса, на който вече се намирал колегата им св. М.Д..

На място те установили св. А. Б. С., съпругата му св. М.Щ. С.а и св.

Е.М. А. Св. С. разказал на полицаите, че след като се прибрал с автомобила си и паркирал в тревната площ срещу дома си, слизайки от автомобила, към него се приближил св. А и между тях възникнал спор относно претенциите на А, че С.и изхвърляли боклуци в имот - негова собственост. Последвала остра размяна на реплики между двамата, при която св. Е.А. замахнал с гребло и ударил св. С. в главата, след което замахнал втори път, но св. С. вдигнал лявата си ръка в опит да се защити, като ударът попаднал в лявата му ръка.

Вследствие на удара, св. С. получил нараняване ^ изпитал силна болка. На място полицаите установили, че на малкия пръст на лявата ръка св. С. действително имал разкъсна рана, която кървяла.

От своя страна св. Е.А. твърдял, че С.и системно изхвърляли боклуци в имот - негова собственост, при което, афектиран от поредния случай, в който видял изхвърлени отпадъци, той взел лопата и гребло, за да ги почисти. В този момент св. С. се прибрал и слязъл от автомобила си. Между двамата възникнал спор, в който си разменили обидни реплики. С. пръв посегнал да го удари, след което А го ударил с греблото, за да се защити.

Освен съпругата на св. А. С., която го придружавала, други очевидци на случилото се нямало.

Пострадалият А. С. бил насочен към ФСМП - З. за преглед и обработка на нараняването му. От назначената и изготвена СМЕ по делото се 2 установява, че на св. А. С. било причинено счупване на средна фаланга на пети пръст на лявата ръка, което довело до трайно затрудняване движението н^ лявата ръка за около месец, месец и половина, при обичаен ход на оздравителния процес, което се явява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Разкъсно-контузните рани на пръстите на лявата ръка са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК - лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал. 1 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили на св. А. С. болка и страдание — лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

При така установената фактическа обстановка прокурорът е направил извода, че не е изяснен по категоричен начин механизмът на причиняване на травматично увреждане на пострадалия А. Б. С., като е приел, че липсват категорични и безспорни данни за умишлено причиняване на средна телесна повреда, годни да мотивират състоятелна обвинителна теза по смисъла на чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

За да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство районният съд е приел, че събраните в хода на проведеното досъдебно производство доказателства не са обсъдени и анализирани от прокурора поотделно и в тяхната съвкупност, което само по себе си представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до необосновани изводи на прокурора относно съществените въпроси, включени в предмета на доказване, а именно – има ли извършено деяние, осъществяващо признаците на престъпление по НК, и извършено ли е същото виновно от някое конкретно лице.

Настоящият състав на въззивната инстанция констатира също, че постановлението за прекратяване на наказателното производство, предмет на настоящото съдебно производство, е необосновано по следните съображения:

Действително е налице противоречие между показанията на св.А и св.С., но прокурорът се е задоволил само да констатира този факт, без да обсъди поотделно техните показания, като ги съпостави и с останалите събрани по делото доказателства. Така извън оценката на прокурора са останали показанията на св.С.а, за която е посочено само, че те следва да се ценят изцяло като на заинтересована страна от изхода на делото, както и показанията на останалите свидетели, разпитани на ДП.

3

В показанията си свидетелите С. и С.а установяват по един категоричен начин точния механизъм на получаване на телесната повреда, а именно – чрез замахване с греблото от св.А към главата на пострадалия С., при което последният вдигнал лявата си ръка, за да се предпази от удара, и му бил счупен от греблото пръста. Показанията на тези свидетели са еднопосочни, последователни, логични и непротиворечиви, като този механизъм те са описали както веднага след инцидента при пристигането на органите на МВР, така и впоследствие при разпита им в качеството свидетели. Освен това показанията на свидетелите С. и С.а се подкрепят и от показанията на свидетелите Б. и Ч., които са пристигнали на място веднага след инцидента. Пред тях св.А обяснил, че е замахнал с греблото и ударил С., тъй като преди това С. се е опитал да го удари. Едва в един по-късен момент, при разпита му като свидетел на 15.01.2024г., А променя тази си версия като твърди, че С. замахнал да го удари с лявата си ръка, при което А само инстиктивно е кръстосал ръце, за да предпази лицето си, при което С. се е самонаранил, удряйки ръката си в държаното гребло. Така от една страна само св.А сочи такъв механизъм на получаване на увреждането от св.С., като неговите показания не се подкрепят от никакави други доказателства по делото. В случая следва да се отбележи неговата явна заинтересованост от изхода делото, тъй като е застрашен от ангажиране наказателната му отговорност за престъпление по чл.129, ал.2 от НК. От друга страна са еднопосочните показания на свидетелите С. и С.а, които установяват точния механизъм на нанасяне на телесната повреда от А, като техните показания в тази им част се подкрепят частично и от показанията на свидетелите Ч. и Б., които по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото.

Предвид гореизложеното обжалваното определение, с което е отменено незаконосъобразното постановление за прекратяване на наказателното производство, следва да се потвърди като правилно и обосновано, поради което и на основание чл.243, ал.8 от НПК, С.ският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 30/28.09.2024г. по ЧНД № 47/2024г. на З.ския районен съд.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5