Решение № 561 от 04.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Пловдив, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20205300502070 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ОД МВР- **** чрез гл.юриск. И. П. против Решение

№ 2495/20.07.2020г., пост. по гр.д.№ 19272/2019, ПдРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Б. Г. К. следните суми: сумата от 471,39 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 51 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд от 412 с коефициент 1,143, за периода 26.11.2016 г.- 26.11.2019 г., както и сумата от 66,24 лв. мораторна лихва за периода 01.01.2017г. – 26.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 26.11.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноски.

Жалбоподателят ОД на МВР-**** поддържа, че решението е неправилно и необосновано. Счита, че съдът не е взел предвид, че ищецът не е работил на смени , а на ненормиран работен ден, поради което и е неприложимо правилото за преизчисление по НСОРЗ. Счита, че в чл.187, ал.5, т.1 от ЗМВР изрично е посочен начина на компенсиране на работа извън работното време на служитгелите с ненормиран работен ден – допълнителен платен годишен отпуск и с възнаграждение за 1 извънреден труд за работа в почивни и празнични дни. Поддържа, че съдът неправилно е тълкувал и приложил относимата нормативна база, регламентираща заплащането на труда на държавните служители в систевата на МВР. Развива доводи за приложението на Наредба №8121 З -776/29.07.2016, както и че отчитането на положения труд е извършвано съобразно същата. Счита, че при изричен нормативен акт не следва да се прилагат други актове, към които няма изрично препращане, в частност НСОРЗ, която е неприложима за служителите на МВР. Развива и съображения за регламентацията на дневния и нощния труд, като нормалната седмична продължителност за двата вида е различна за трудовите правоотношения, но за работещите държавни служители ЗМВР предвижда различен режим на работа. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което се отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Б. К. е подал отговор на въззивната жалба. В молба за първото съдебно заседания взима становище за неоснователност.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна – ответник, останал недоволен от осъдителната част на постановено съдебно решение, откъм съдържание е редовна, подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.

С подадената въззивна жалба се обжалва постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР/в редакцията –ДВ бр.58/2019/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Б.К. против ОД на МВР-****. Доколкото съдът намира същото за правилно, то на осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите му, като следва да изложи само следните съображения :

От фактическа страна по делото се установява, че между страните е съществувало служебно правоотношение, възникнало на осн. ЗМВР. К. е работил на длъжността „*****“ в „Охранителна полиция“ в III РУ - ОДМВР-****. Тази длъжност 2 е изпълнявал при ненормирано работно време – редовна смяна в работни дни от 8,30 до 17,30ч. Съобразно месечни графици за дежурства е назначаван и на работа на 24 часови дежурства по 1-2 пъти месечно.

Представени са копия от фишове за изплатени заплати за исковия период, както и справка за начислен и изплатен извънреден и нощен труд за исковия период.

Приетата и неоспорена ССЕ с в.л. С. К. установява, че в процесния период ищецът е работил и на 24 часови смени, като е давал дежурства.

Ищцовата претенция е, че по време на дежурствата е полаган извънреден труд, т.к. същите са били 24 часови, като включват 8 часа нощен труд , а нормативно определената продължителност на нощния труд е 7 часа. Поради това се претендира преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 спрямо нормалната продължителност на работното време от 8 часа съгл. чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Претенцията е за положен 51 часа извънреден труд, който не е заплатен от работодателя.

По делото е изготвена и приета ССЕ с в.л. К., съгласно която за процесния период ищецът К. е положил общо 361часа нощен труд. При приложение на НСОРЗ и приложение на К 1,143% то положеният нощен труд се равнява на 51часа извънреден труд. Дължимото възнаграждение за така изчисления извънреден труд на база преизчисления нощен за периода е 471,39лв./брутно/. Мораторната лихва е в размер на 66,24лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове са основателни. Нормативната рамка относно отчитането на положения труд при процесното правоотношение е следната: Работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица /чл.187, ал.1 от ЗМВР/. При работа на смени работното време се изчислява сумирано на тримесечен период. В този случай е възможно полагането на нощен труд в часовия интервал 22-06ч., като работните часове не следва да надвишават 8 часа на всеки 24 часа. Нормата на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /в ред. ДВ бр.58/2019/ предвижда при работа на смени, трудът извън работното време и при отработени до 70 часа за тримесечния период да се заплаща като извънреден труд с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл.187, т.9 от ЗМВР е указано, че с наредба на М-ра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределението на работното време, отчитането му, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. През процесния период действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която липсва изрично правило за преизчисляване с К 1,143 при сумирано отчитане на работното време на положения нощен труд, което правило е било уредено в наредба №8121з-407/11.08.2014, действала до 02.08.2016г. Това не означава , обаче, че не следва да се приложи механизмът за преизчисляване на нощния 3 труд Това е така, т.к. законодателят е въвеждал последователно в различни нормативни актове регламентиращи полагането на нощен труд редица закрили на последния. Така в ЗМВР изрично е посочено в чл.188, ал.2 от ЗМВР, че държавните служители, които полагат нощен труд се ползват със специалната закрила по КТ. В чл.140, ал.1 от КТ пък е разписано, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. КТ е основата на регулацията на правоотношенията между работници/служители и работодател, като в случаите на специална категория служители, каквито са и държавните, не може да се регламентират по-лоши условия на труд от общите. В случая става въпрос и за специална закрила на нощния труд, при което общите правила следва да намерят приложение и по отношение на държавните служители, чийто правоотношения се регламентират по ЗМВР. В чл.188, ал.2 от ЗМВР изрично е записано, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ. Тази закрила трябва да намери израз в различни компенсаторни механизми.

ЗМВР предвижда , че при работа на смени е възможно полагането на нощен труд, който не следва да надвишава 8 часа за всеки 24 часа. Това не дерогира, обаче, закрилата на нощния труд и не следва да се тълкува като изравняване на условията на полагане на дневния с нощния труд. Приемане на противното би означавало поставяне на държавните служители в неравностойно положение с обикновените работници и служители. Също така би лишило от смисъл дадената изрична защита на нощния труд на служителите по ЗМВР в чл.188, ал.2.

В същата насока са и изводите на СЕС в Решение от 24.02.2022 по дело С-262/20, според които се допуска нормалната продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за **** и ****, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерии, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателства и е съизмерима с тази цел. Преценката следва да се извършва от националния съд и е винаги конкретна и с оглед целта, която следва да се постигне. На следващо място е разяснено, че в Директива 2003/88/ЕО е прокаран принципът, че полагащите нощен труд работници или служители трябва да бъдат компенсирани чрез различни мерки – под формата на намалена продължителност на работното време, допълнителни почивки и допълнително заплащане на труда, удължен годишен отпуск, заплащане на обезщетения и др. Тези мерки са част от закрилата на работниците, които полагат нощен труд. В тази насока са и принципите на МОТ за организацията на работното време, включително и за регламентацията на нощния труд, която трябва да предвижда различни по вид компенсации /виж §54, 56 70 от посоченото решение на СЕС/. Посочените принципи са наложени и от националното законодателство , като 4 още в основополагащия закон - КРБ в чл.6 е предвидена забрана за неравно третиране на гражданите. В същото време законодателят не е поставил и обосновал някаква цел, оправдаваща по-неблагоприятни условия на труд на работниците от публичния сектор - полицаи и пожарникари. Техният труд по принцип е по-тежък и рисков, поради което няма основание да не се прилагат компенсаторни механизми за защита на този труд. С оглед на изложеното съдът намира, че липсата на нормативна уредба за преизчисляване на положения нощен труд в дневен е празнота в регламентацията на реда за организацията и разпределянето на работното време, отчитането, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, а не нормативна забрана за това. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, субсидиарно приложение следва да намери регламентацията в общите норми - Наредба за структурата и организацията на работната заплата /ДВ бр.9/26.01.2007 г./. Ето защо, случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ , при което с оглед сумираното изчисляване на работното време на работещ на смяна държавен служител по ЗМВР се прилага принципа на превръщане на нощните часове в дневни с К 1,143. В настоящия случай ищецът, независимо че е работил на ненормиран работен ден с оглед длъжността, която е заемал, е полагал и труд в сменен режим, с оглед назначенията му за 24 часови дежруства. Именно полагания в този времеви период е предмет на изследване, поради което и са неотносими доводите на жалбоподателя за друг ред на компенсиране на ненормирания работен ден. Исковата претенция не е за подобна компенсация при изпълнение на основните трудови функции на служителя. Приетата по делото експертиза е приложила горепосоченото правило и е установила броя на извънредно положените часове, както и размера на дължимото заплащане за тях. Така претенцията за заплащане на извънреден труд за исковия период, след преобразуването на положените часове нощен труд в дневен се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена до посочените в ССЕ размери.