Решение № 1706 от 14.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1706 гр. София, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20251100102170 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ, предявен от И. А. И., ЕГН **********, против Прокуратура на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева, причинени му от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на образуваното сл. дело № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-ІІ/1998 г. по описа на ВОП – София, а понастоящем ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП – София, търпени в периода от образуване на делото през януари 1991 г. до датата на подаване на исковата молба – 24.02.2025 г. ведно със законна лихва, считано от 24.02.2022 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответник Прокуратура на Република България, който се оспорва предявения иск като недопустим, а при условията на евентуалност – като неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва основателността на иска със следните възражения: - възражение за недоказаност на неимуществените вреди и причинната връзка между твърдените вреди и продължителността на досъдебното производство; - възражение за ритмичност при работата по досъдебното производство и липса на бездействие от органите на прокуратурата, което да е в причинна връзка с продължителността на разследването; - възражение за фактическа и правна сложност на делото; - възражение за причинено забавяне поради необходимост от събиране на доказателства в Р. Турция; - възражение за завишеност на размера на претендираното обезщетение. Оспорва иска по размер, като поддържа, че обезщетението е прекомерно.

Оспорва началния момент, от който се претендира законната лихва за забава. С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявения иск.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, 1

Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че производството по делото е допустимо и следва да се произнесе по същество. Съдът намира за неоснователни възражения на ответника за недопустимост на настоящето производство по съображения, подробно изложени в определението по чл. 140 ГПК с рег. № 12945/04.07.2025г.

По основателността:

Страните по делото не спорят, че ищецът И. А. И. е от пряко пострадалите от престъпленията, които се разследват повече от 30 години по сл. дело № 1/1991 г., преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. на ВОП София, а след това преобразувано в ДП № II-048 от 1999 г. на ВОП - София, за разследване на извършени през време на т.нар.

„Възродителен процес“ престъпления.

Не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че поради несъгласие с мероприятията на народната власт по отношение етническите турци в страната, след задържане в полицейско управление за времето от м.март 1985г. до м.март 1986г. ищецът е бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагера на остров Белене. Скоро след освобождаването му от затвора в Белене от м.март 1986г. до м.май 1989г. бил изселен в гр.

Ихтиман. В началото на м.юни 1989г. той и семейството му са екстрадирани от Р. България за Австрия, като по пътя се отклонили за Р. Турция, където останали и след няколко месеца поради пари, лични вещи от първа необходимост и дом се върнали в Р. България. След връщането им в Р. България отново им били връчени паспорти от ДС и били експортирани за Германия, отново без пари и багаж и където след пристигането си се настанили в бежански лагер.

Не се спори още, че принудително са сменени рождените турски имена на ищеца и на членовете на семейството му с български имена.

Не е спорно между страните и е служебно известно на съда, че наказателно производство по следствено дело № 1 от 1991 година по описа на Прокуратура на Въоръжените сили /така нареченото дело за „Възродителния процес“/ е започнало на 30.01.1991г., както и че към постановяване на съдебното решение, същото не е приключило.

На съда е служебно известно, а и се установява от приетите писмени доказателства, че производството по следственото дело е прекратено с Постановление от 31.05.2022 г., поради настъпила смърт и на последния обвиняем, което и по жалба на пострадалите лица е отменено с влязло в сила на 22.12.2022 г. Определение № 1223, постановено по ч.н.д. № 821/2022 г. по описа на САС, 6-ти наказателен състав и делото е върнато на ВОП за продължаване на процесуално-следствените действия. От приетите доказателства се установява, че ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП-София, пр. пр. № 3/2001 г. по описа на ВОП-София, продължава с предявяване на пострадалите на материалите по разследването.

Делото е образувано срещу обвинените лица за това, че в периода 1984-1989 година са подбуждали към национална вражда и омраза - престъпление по чл. 162 НК. На 20.07.1993 г. във Върховния съд - Военна колегия, бил внЕ. обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 1/1994г. по описа на Върховния съд - Военна колегия. Същото е върнато за допълнително разследване в Прокуратурата на въоръжените сили на 09.02.1995 г. По-късно отново е внЕ. обвинителен акт по следствено дело № 1/1991 г. и образувано НОХД № 01/1998г. по описа на ВКС, срещу същите извършители по същите обвинения. По късно делото повторно е върнато за извършване на допълнително разследване, поради неизпълнение на указанията дадени при предишното връщане. Поради настъпили промени в подсъдността, с писмо от 13.05.1998 г., делото било изпратено на Софийска военно окръжна 2 прокуратура. По късно следствено дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили е било преобразувано в сл. дело № 780/1998 г. по описа на СВОП.

Впоследствие наказателното производство е прекратено поради смърт на обвиняеми, а по късно спряно поради наличие на свидетели в чужбина. На 04.12.1999 г. е възобновено и разследването продължило под нов номер- II-048/1999 г. на ВОП-София. По последното е изпратена молба за правна помощ до компетентните турски власти, като е изискано да се извърши разпит по делегация на пострадалите лица. С постановление от 04.10.2018 г. на военен прокурор при ВОП-гр. София, наказателното производство по ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП София е спряно. Съгласно постановлението към датата на издаването му са били установени и разпитани 369 свидетели-лица със сменени имена, принудително въдворени в ТВО-Белене, от общо 446 пострадали лица. Установени са още 38 свидетели, които обаче са починали и не са могли да дадат свидетелски показания. По късно са изпратени още три съдебни поръчки и с които задължителният разпит на всички лица не е постигнат. Изпратена е нова, четвърта и следващи подред съдебни поръчки до Република Турция за установяване и разпит на тези 35 лица, които до момента не са изпълнени.

Безспорно е, че пред СГС са образувани повече от 95бр. дела по заявление по чл. 368 НПК за ускоряване на сл. д. № 1/1991 г., ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП София, по които са издадени множество определения, с които са определени мерки по чл. 369 НПК за ускоряване на същото досъдебно производство.

За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства. От разпита на св. А.Щ.А. – съсед и приятел от младежките години на ищеца се потвърждават твърденията на ищеца, че през 1985г. той е бил задържан в лагера в Белене за около година, а после бил принудително изселен в някакво село до Ихтиман, след това за Турция, а след връщането му оттам – за Германия. В България се върнал окончателно през деветдесет и някоя година. Свидетелят твърди, че ищеца винаги се вълнува когато се говори за възродителния процес, нервира се, пуши нервно, пребледнява малко, даже получил инфаркт, от който се възстановявал почти година. Според свидетеля ищеца трудно преживява тази история – отразява му се, колкото и да се прави на твърд. Очаква някакво възмездие от това дело.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

В националното и европейското законодателство няма определение за „разумен срок“. Съгласно чл. 2б от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, като за определяне дали е нарушено изискването за решаване на дело в разумен срок съдът следва да вземе предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Посочените в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ обстоятелства, относими към извода има ли допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС са общовалидни, извлечени от практиката на ЕСПЧ, като тяхното изброяване в закона не изключва преценката и на други обстоятелства, които са от значение с оглед на особеностите на конкретния случай, стига те да не противоречат, да изключват или да ограничават установените в практиката на ЕСПЧ критерии- в този смисъл решение № 50280/2023 по гр.д. № 4210/2021г на ВКС. При 3 определяне на размера на обезщетението съдът следва да съобрази установените от националното право правила, в конкретния случай разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

При тълкуването на разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ във връзка с чл.6, §1 от КЗПЧОС се приема, че всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

В постановената практика по сходни казуси - на лица, пострадали от „Възродителния процес“ и търсещи обезщетение за вреди, поради бавно правосъдие продължителността на производството по сл.д. № 1/1991г и преобразуваните от него дела - ВКС константно приема, че тези лица имат правата на пострадали от престъплението, предмет на разглеждане по сл.д. №1/1991г, тъй като висящото наказателно производство има значение за съдебната защита на граждански права, чийто титуляр е именно пострадалия/жертвата/ на престъплението. С решение №6/22 по гр.д. № 1555/2021г и решение № 60265/2021г по гр.д.

№ 1701/2021г и двете на IV ГО на ВКС еднозначно се приема, че при преценката дали едно наказателно производство, непреминало в своята съдебна фаза, е спор за граждански права по смисъла на КЗПЧОС , понятието „при определяне на неговите граждански права и задължения” обхваща всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат от производството, включително и лицето пострадало от престъплението, каквото лице може да има качество и на частен обвинител, дори и при отсъствие на искане за парично обезщетение.

С оглед така установената практика по сходни казуси и за да се гарантира предвидимост на правосъдието съдебният състав следва да приеме, че ищеца, като жертва на „Възродителния процес“ и провежданата асимилационна политика в НРБ през 80 години на миналия век има правата на лице, при определяне на чиито граждански права , зависещи от производството по сл.д. №1/1991г и преобразуваните от него дела, което има право на правосъдие в разумен срок и съответно при неспазване на разумните срокове - на съответно обезщетение за претърпените вреди. С оглед това материалноправната легитимация на ищеца е установена по делото.

По делото няма спор, че ответникът Прокуратурата на РБ е материалноправно легитимирания орган, чрез който Държавата, при разглежданата хипотеза, следва да отговаря за вреди от бавно правосъдие.

По делото се установява, че сл.д. №1/1991г и делата, в които е преобразувано, е висящо от 1991г. до настоящия момент. Считано към момента на подаване на ИМ 24.02.2025г. делото е висящо 34 години, като се намира все още в стадия на досъдебно производство. Видно от гореизложеното във връзка със сл.д. № 1/1991г, фактите, обосноваващи обвиненията са многобройни, обвиняемите първоначално са били петима, което е основание да се приеме, че са били необходими по-голям брой процесуално следствени действия. Установява се, че по делото са събирани доказателства от чужбина.