Решение № 719 от 21.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. Пловдив, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20245330201233 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Д. М. Д. от *** против Наказателно постановление № 23-0438-000180/15.03.2023 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР Пловдив, 03 РУ в частта, в която на жалбоподателя за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00лв., както и за нарушение на чл.140, ал.1от ЗДвП на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.

В останалата част, в която с наказателното постановление за нарушение на чл.100, ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.1, т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 лв. няма подадена жалба, поради което и наказателното постановление в тази част е влязло в законна сила и не е предмет на проверка в настоящото производство.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 26.02.2023 г. в 02:40 ч. в гр. Пловдив, на бул. България до номер 61 в посока от запад към изток служители на ОД на МВР Пловдив 03 РУ, един от 1 които и З. С. на длъжност *** установили жалбоподателя да управлява л.а.

Мерцедес ЦЛС 350 с рег.№ *** лична собственост със служебно прекратена регистрация поради липса на сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност от 31.01.2023 г. В хода на проверката било установено, че водачът не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява и контролен талон.

Въз основа на констатациите от проверката на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA

№689037/26.02.2023 г., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител З. А. С., справка за регистрация на МПС рег.№ ***, информация от Гаранционен фонд , постъпила с вх.№ 30430/19.03.2023 г.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставилият акта З. С. потвърди направените в него констатации. Доказателства, опровергаващи установеното в хода на проверката, не се представиха от страна на жалбоподателя.

От страна на жалбоподателя не се представят доказателства, че в хода на проверката не носи контролен талон, поради което и предвид показанията на разпитания свидетел, на които съдът дава вяра, се приема за вярно, че в деня на проверката същият не е носил контролния талон към свидетелството за управление. С измененията на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., е отпаднало задължението на водача на МПС да носи контролния талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство. От това следва, че е отпаднала наказуемостта по отношение на деянието за неносене на контролен талон , макар същото да е попадало под административнонаказателния състав на изменената разпоредба към датата на извършването му. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.

2 от ЗАНН ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е поблагоприятна за нарушителя. Следва наказателното постановление по отношение на санкционирането на нарушителя за това, че не е носел контролен талон да бъде отменена, поради отпадане на административнонаказателната отговорност в ЗДвП за този вид нарушение .

По отношение на констатациите на проверяващи те, че в деня на проверката жалбоподателят не е управлявал регистрирано МПС се приема, че последното към датата на проверката е било собственост на жалбоподателя.

От изисканата от съда служебно справка се установява, че регистрацията на МПС е прекратена служебно във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП / заради неплатена застраховка Гражданска отговорност /. От информацията от ОД на МВР Пловдив ,изискана служебно от съда, се установява, че към датата на прекратяването на регистрацията МПС е било собственост на Амиго Финанс ЕООД с ползвател жалбоподат еля , като към тази дата собственикът не е уведомен, че регистрацията на МПС е прекратена служебно. По делото е изискана и информация от Гаранционен фонд, съгласно която до собственика 2 е било изпратено уведомление съгласно чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховане, като няма данни собственикът да е получил уведомителното писмо.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Следва първо уведомление от Гаранционния фонд да е получено и второ да е уведомен собственикът от контролните органи, че регистрацията е прекратена.

Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията. Съгласно същото Тълкувателно постановление неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. По тази причина и ВКС и ВАС са стигнали до генералния извод, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал.

3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата , без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. С оглед разрешението, дадено в цитираното Тълкувателно постановление при липса на данни за изпълнение на задължение да се уведоми собственикът на МПС за служебно прекратяване на регистрацията на МПС, поради липса на знание от страна на собственика, а оттам и на лицето, на което МПС е предоставено за управление, то следва да се приеме, че деянието не е съставомерно. Следва наказателното постановление по отношение на нарушението по чл.140 , ал.1 от ЗДвП да се отмени.

При този изход на делото следва при направено искане от страна на жалбоподателя да се присъдят в негова полза и сторените от негова страна по делото разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 800 лв., платени в брой.

Така представеният договор има характер на разписка и представлява доказателство, че такива разноски са сторени. При преценка тяхната основателност съдът взе предвид, че по делото е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално уважаване на жалбата. Тов а налага извършване на преценка от съда на правната и 3 фактическа сложност на делото. Настоящата инстанция прие, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, а оплакванията, на които се позовава жалбоподателят в депозираната пред съда жалба и становището към нея, са продиктувани от настъпили законови изменения, съгласно които административнонаказателната отговорност на нарушителите към датата на разглеждане на делото в съда е отпаднала, както и се основават на вече дадени разрешения, въз основа на тълкувателна дейност на компетентните съдилища, оправомощени да извършват такава дейност, по идентични казуси, които са задължителни за съда, който извършва проверка на законосъобразността на наказателните постановления, което на свой ред улеснява лицата, осъществяващи правна защита. Други оплаквания, различни от вече дадените разрешения с оглед настъпилите законови изменения и тълкувания на закона в коментираните части не се правят от страна на процесуалния представител на жалбоподателя. По тези съображения съдът намира направеното възражение за прекомерност на претендираното възражение за основателно. Съобразявайки постановеното решение по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба, определяща по задължителен начин минимални размери на адвокатските възнаграждения и предвид направената преценка на горепосочените релевантни обстоятелства, съдът намира, че в полза на молителя следва да се присъди възнаграждение в размер на 400 лв., което отговаря на фактическата правна сложност на делото и обема на извършената от страна на пълномощника на жалбоподателя работа.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0438-000180/15.03.2023 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР Пловдив, 03 РУ в частта, в която на Д. М. Д. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 лв., както и за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.175, ал.3 пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.

В останалата част поради липса на подадена жалба наказателното постановление е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Д. М. Д. от ***, ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 144 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5