Решение № 1752 от 22.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1752 гр. Плевен, 22.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И.нова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. И.нова Гражданско дело № 20244430103861 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Х.

П. М., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.“***“ №***, чрез адв. Д. М., против „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „***“, ул. „***“ №***, представлявано от З.С.Р..

Ищецът твърди следните релевантни факти, на които основава претендираните за реализиране права:

Твърди се, че на 28.06.2022 г. Х. М. е сключил договор за паричен заем № *** с „ВИВУС.БГ" ЕООД /с предишна фирма „4финанс“/. Твърди се, че страните са се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 50 лева, при погасяване в срок до 03.07.2022 г. Твърди се, че таксата за бързо разглеждане е в размер на 10,48 лв.

Сочи се, че на 28.06.2022 г. между страните е сключен анекс за отпускане на допълнителна сума от 300 лв., като сумата на кредита се изменя в размер на 350 лв., а таксата за бързо разглеждане се променя в размер на 56,90 лв.

1

Твърди се, че на 29.06.2022 г. между страните е сключен анекс за отпускане па допълнителна сума от 50 лв., като сумата на кредита се изменя в размер на 400 лв., а таксата за бързо разглеждане се променя в размер на 63,27 лв.

Посочва се, че в анекс №***/29.06.2022 г. кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 46,60%, лихвен процент за кредита в размер на 38,32%, сума на лихвата след отпуснатата допълнителна сума -2,13 лв. Твърди се, че в анекс №***/29.06.2022 е записано, че кредитополучателят дължи сума в размер на 63,27 лв. такса за бързо разглеждане.

Ищецът излага доводи, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПK, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПP , а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ищецът твърди, че още със сключване па договора е посочено, че потребителят дължи възнаграждение за допълнителна услуга от момента на подписване на договора. Прави извод, че се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същата е инкорпорирана в самия договор, поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал.1 ЗПК. Ищецът излага доводи, че невключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПK , тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи но кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПP. С тези действия ищецът счита, че „ВИВУС.БГ" ЕООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Излага съображения, че целта на уредбата на ГПP е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита служи за съпоставка на кредитните продукти и ориентиране икономическия избор на потребителя.

2

Ищецът счита, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Счита още, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.

Ищецът счита за нищожна клаузата, с която е уговорено, че се задължава да заплати на кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на кредита.

Излага доводи, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Посочва, че е налице изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Сочи, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Излага доводи, че допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране, а посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита.

Счита, че клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Сочи, че същата не представлява и реално предоставена допълнителна възможност или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носи допълнителни ползи за него.

Ищецът твърди, че е нищожна клаузата, с която е начислена такса експресно разглеждане. Сочи, че съгласно ЗПК кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита. Счита, че тази клауза представлява начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПK и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се 3 калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

Счита, че е налице пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като тези клаузи са неравноправни и противоречащи на добрите прави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.

Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК, както и че клаузата, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане е недействителна.

Отправено е искане към Съда за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на процесния договор за заем, поради противоречието със сочените по-горе разпоредби на ЗПК, и ЗЗД, а в условия на евентуалност, ако се приеме, че процесния договор е действителен, да се прогласи нищожност на отделни клаузи: на клаузата от Договор за паричен заем, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане .

Направени са доказателствени искания. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор чрез юрисконсулт И. И., в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Твърди, че претенцията е недопустима, а по същество-неоснователна.

Ответникът излага доводи за недопустимост на претенцията, като сочи, че ищецът няма интерес от водене на установителен иск, тъй като няма да получи ефективна правна защита. Сочи, че не става ясно защо предявеният иск е за обявяване нищожност на Договора, евентуално на негова клауза, уреждаща заплащане на заявената и използвана допълнителна услуга, без да се иска връщане на платената сума, уговорена чрез клаузата от Договора, която се атакува.

Счита исковата молба за нередовна, поради според него лаконично изложени фактически обстоятелства, относими към Договора за кредит.

Счита, че ищецът е длъжен освен да изложи твърдения за нищожност на клаузи да посочи и техният точен индивидуализиращ белег, респективно конкретна точка от условия. Твърди, че непосочването на точни клаузи е резултат от неполагане на необходимата грижа за установяване на обективната 4 действителност и не касае реални пречки, които не са позволили на ищцовата страна да изследва правоотношението изцяло.

Твърди се, че на 28.06.2022г. между страните е сключен Договор за кредит № *** в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Твърди се, че с подписването на процесния Договор, кредитодателят предоставя на кредитополучателя първоначалната сума в размер на 50лв. представляваща главница по кредита, за период от 5 дни, с падежна дата 03.07.2022 г. Сочи се, че начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 0,27лв. и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 10,48лв. Ответникът сочи, че общият размер на кредита, който кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 60,75 лв.

Ответникът сочи, че запознаването с Общи условия е задължителен етап от кандидатстването за кредит, императивно поставен от ЗПФУР. Излага доводи, че като задължителна стъпка в процеса по кандидатстване и за да бъде завършена заявката за кредит, кредитоискателят задължително се запознава с избраните специални параметри и Общите условия по кредита. Излага съображения, че предоставянето в собственост на посочената в Договора сума, от кредитодателя на кредитополучателя, съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя - да предостави поисканата от кредитополучателя сума и създава задължение на същия - да заплати на кредитодателя посоченото в Договора за кредит задължение така, както е уговорено между страните и спрямо формалната природа и задължителни реквизити на договора за потребителски кредит.

Твърди, че заявената и отпусната сума по Договор за кредит № *** е преведена от „ВИВУС.БГ“ ЕООД на Х. П. М. на 28.06.2022 г. по сметка на каса на ,,Изипей“ АД, а Кредитополучателят е избрал този начин на получаване на заявената от него сума.

Изложени са доводи, че в начален етап от процеса по кандидатстване и одобрение, а именно на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри, се предоставя Стандартен европейски формуляр (СЕФ) в момента, в който Кредитоискателят е влязъл в личния си профил на сайта www.vivus.bg и е избрал сумата и срока, за които кандидатства.Твърди се, че след това е 5 предоставен СЕФ на Кредитоискателя, който отговаря на всички изисквания относно информацията, която трябва да съдържа.

Ответникът твърди, че след сключването на Договора за кредит вътрешната система на Дружеството автоматично изпраща в P D F формат Договора за кредит заедно с Общите условия към него на посочената от Кредитополучателя e-mail поща за контакт, а именно: ***.

Изложени са съображения, че съгласно допустимата възможност в Общите условия към Договора, ищецът се е възползвал от правото си и е заявил получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена горепосочената такса. Ответникът твърди, че допълнителната Услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит. Сочи, че същата е дължима във връзка с краткия срок, в който е направена кредитна оценка на лицето и преценка за кредитоспособността му посредством съответните необходими справки, които в стандартния случай без заявена бърза услуга отнемат до 7 дни.

Изложени са аргументи, че в общия случай и когато Кредитоискателят не желае използването на допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, Кредиторът извършва проверка на кредитоспособността на кандидата и предоставя отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване на искането. Посочва, че преди да бъде одобрена заявката за кредит, дружеството извършва оценка на кредитоспособността на заявителя, в това число съответните справки в регистрите на БНБ, проверка на ЦКР, справки в НОИ, НАП, МВР и други.