Решение № 4616 от 01.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4616 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100513123 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 2.09.2022 г., постановено по гр.д.№ 1970/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 154 състав, е отхвърлен като недоказан и неоснователен предявеният от Н. С. И. /ЕГН **********/ срещу “Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ иск с правно основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, че „ищецът не дължи на ответника 1/2 от сумите, присъдени на С. Н. И.а и С.А. И. по изпълнителен лист от 30.04.2015 г., издаден по гр.д.№ 176/2013 г. на СРС, 91 състав“. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Н. С. И. е осъден да заплати на ответника “Топлофикация София” ЕАД сумата 100 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от Н. С. И. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС отхвърлително решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване недължимостта на процесните суми, поради погасяването им по давност, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното 1 производство.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от Н. И. отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК като неоснователен и недоказан- чл.272 ГПК.

С отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по правило изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане, а ответникът следва да докаже факта, от който вземането му произтича.

Съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал /вкл. книжата по приложеното изпълнително дело/ обосновава извод на въззивния съд, че процесните вземания, представляващи главница- стойност на потребена топлинна енергия, лихви за забава и съдебни разноски, към датата на подаване на исковата молба на 14.01.2022 г. не са погасени по давност, тъй като по отношение на тях не е изтекъл визираният в чл.110 ЗЗД и чл.117, ал.2 ЗЗД общ петгодишен давностен срок.

Безспорно е по делото, че относно горепосочените вземания- предмет на обжалваното първоинстанционно решение, в заповедно производство по гр.д.№ 176/ 2013 г. на СРС, 91 състав, са издадени заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 7.01.2013 г. и изпълнителен лист на 30.04.3015 г. срещу длъжниците С. Н. И.а и С.А.

И..

Въз основа на издадения на 30.04.2015 г. изпълнителен лист по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД на 22.10.2015 г. е образувано изпълнително дело № 20158410410549 на ЧСИ Н. М.- с peг.№ 841 на КЧСИ и район на действиеСГС. Молбата на взискателя за провеждане на принудително изпълнение съдържа 2 упълномощаване по чл.18 ЗЧСИ.

По изпълнителното дело на длъжника Н. И., конституиран като законен наследник на починалата на 29.05.2015 г. С. Н. И.а /длъжник по изпълнението/, е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 17.03.2017 г. /лично/, и са предприети изпълнителни действия, като е насрочен опис на движимото му имущество, находящо се в имот на посочен в призовка за принудително изпълнение от 18.10.2017 г. /връчена на 11.11.2017 г./ адрес. С разпореждане на ЧСИ от 5.03.2019 г. отново е насрочен опис на движимите вещи на длъжника И., за което му е връчено съобщение на 18.03.2019 г. С последващи молби на взискателя от 30.08.2019 г. и 7.10.2021 г. е поискано извършването на опис на движимите вещи на длъжника И..

Неоснователен, при така установената фактическа и правна обстановка е наведеният от ищеца Н. И. довод /чл.120 ЗЗД/ за недължимост на процесните вземания, представляващи дължима главница по договор за доставка на топлинна енергия и лихви за забава, тъй като по отношение на тях предвиденият в закона общ 5годишен давностен срок /чл.110 ЗЗД и чл.117, ал.2 ЗЗД/ не е изтекъл и вземанията не са погасени по давност.

Процесните вземания /главни и акцесорни/ са съдебно признати с влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено С. И.а- наследодател на ищеца Н. И., и С. И. да заплатят същите на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, поради което и с оглед формираната по повод аналогични съдебни спорове съдебна практика приложима в случая е разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, според която срокът на давността е всякога пет години. Даденото в Тълкувателно решение № 3/ 18.05. 2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ВКС- ОСГТК, тълкувателно разрешение, според което при периодични плащания като процесните приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл.111, б.”в” ЗЗД, в случая е неприложимо.

Според представените писмени доказателства заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 176/ 2013 г. на СРС, 91 състав, е издадена на 7.01.2013 г., а изпълнителният лист срещу С. И.а /наследодателка на ищеца/ и С. И. е издаден на 30.04.2015 г.

Молбата за образуване на изпълнително дело, съдържаща упълномощаване по чл.18 ЗЧСИ, е подадена от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД на 22.10.2015 г. По изпълнително дело № 20158410410549 на ЧСИ Н. М. са предприети изпълнителни действия срещу длъжника Н. И. /ищеца/ по насрочване опис върху притежавано от него движимо имущество на 18.10.2017 г., 5.03.2019 г., 30.08.2019 г. и 7.10.2021 г., поради което и на тези дати са настъпили материално- правни последици на прекъсване на погасителната давност. Давността е била неколкократно прекъсната, като не се установява период от 5 години, през който бездействието на кредитора да претендира и събира вземанията си би обосновало погасяването им по давност. Дори 3 да се приеме, че поради пасивно поведение на кредитора през периода 30.08.2019 г.7.10.2021 г. /над две години/ изпълнителното производство е перемирано съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК, не се установява 5- годишен период на бездействие на взискателя и съдебния изпълнител, който да обосновава извод за погасяване на вземанията по давност.

Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия- чл.116, б.“в“ ЗЗД, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно- съгласно Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т.10. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ.

Такива действия са искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност, образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т.10/.

Следва да бъде зачетено в случая и спирането на течението на давностния срок, произтичащо от приложението на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците- чл.3, т.2, за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /вкл./, когато е отменено извънредното положение и е възобновено течението на спрените срокове /§ 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето- ДВ, бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, т.е. за период от 2 месеца и 7 дни, което също обосновава извод, че в случая приложимият давностен срок не е изтекъл.

При тези съображения, тъй като към датата на образуване на настоящото съдебно производство /14.01.2022 г./ изпълняемото право за сумите- предмет на 4 издадения на 30.04.2015 г. изпълнителен лист, не е погасено по давност и е съществувало, предявеният от Н. И. установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК като неоснователен и недоказан правилно е отхвърлен, а постановеното от СРС решение като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемото дружество сумата 100 лв.- разноски за въззивното производство /за юриск. възнаграждение/.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 2.09.2022 г., постановено по гр. дело № 1970/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 154 състав.

ОСЪЖДА Н. С. И. /ЕГН **********/ да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5