Решение № 75 от 05.03.2024, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 90/2024
- Вид
- Решение № 75
- Подписан
- 05.03.2024
- В сила
- 27.01.2025
- Състав
- Йордан Дамаскинов, Васил Петков, Галина Магардичиян
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.195 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.265 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за здравето
- чл.87 и сл. · Закон за здравето
- чл. 88 · Закон за здравето
РЕШЕНИЕ
№ 75 гр. Русе, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Йордан ДаМскинов
Членове:
Галина Мгардичиян
Васил Петков при участието на секретаря Ева Д като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20244500500090 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Постъпила е въззивна жалба от „Амбулатория за специализирана извънболнична дентална помощ – орална хирургия –индивидуална практика - д-р КМ“ ЕООД- Русе с ЕИК 203068987 против решение № 1600/14.11.2023г, постановено по гр.д. № 3917/2022г. на Русенския районен съд, в частта му, с която са уважени предявените от Ч. К. искове искове както следва: за суМта от 10 588,24 лв. – представляваща част от платената цена по договор от м.юни 2018 г. за зъболечение чрез поставяне на зъбни импланти, изпълнен от ответника в отклонение на поръчката и с недостатъци; за суМта от 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени на ищеца при осъществяване на медицинската дейност; за суМта от 3 408 лв. - обезщетение за имуществени вреди от частичното неизпълнението на същия договор, изразяващи се в направените разходи за провеждани прегледи и лечения при други специалисти, транспорт, лекарства, скенер и за изваждане на част от имплантите /на горна челюст/, за суМта от 2 831,07 лв. – разноски по компенсация, 1
Жалбоподателя счита, че исковете са недоказани и неоснователни, а обжалваното решение противоречи на Мтериалния закон, при допуснати процесуални нарушения, като съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Оспорват се някои от фактическите положения прието в първоинстанционното решение, а именно:
- в обжалваното решение е прието, че имплантите на ответника са поставени два дни след като са били извадени зъбите му и не е проведена превантивна антибиотична терапия, докато реалните факти според жалбоподателя са- имплантите са поставени седем дни след изваждане на зъбите и е проведен антибиотичен курс на лечение, които обстоятелства са отразени в два броя хирургични протоколи;
- неправилно е установен от първата инстанция общия брой на поставените импланти.
Оспорват се с жалбата и следните обстоятелства и изводи:
- неправилно районният съд е определил размера на обезщетението, който според жалбоподателя не следва да надхвърля стойността на имплантите като медицински изделия;
- оспорва се извода на първата инстанция, че е налице недооценяване на състоянието на „костното ложе“ на горната челюст при избиране на метода на протезиране, неправилно планиране размера на импланта спрямо конкретната анатомия на горната челюст, неправилно избиране на времевия интервал между изваждането на зъбите и поставянето на имплантите.
Оспорването на извода се прави по съображения, че същият почива на заключението на две вещи лица, които обаче не работят с процесните едночастови импланти. Според жалбоподателя „Никъде в мотивите на съда не се коментират писмените доказателства свързани с: въпросите за правилната преценка на кост за поставяне на базални едночастови импланти; за последиците от тяхното поставяне; начина по който се работи с тях; инфорМция относно къде и как се изучават едночастовите базални импланти; дооклко са разпространени в Република България и Европа, научни източници по въпросите и консенсусни документи по поставяне на импланти в кортикобазалната имплантология: …“ В жалбата се прави анализ на заключенията на вещите лица, като се оспорват някои от направените от тях изводи.
Навежда се довод, че рискът е необходимо присъщ на медицинската професия, различава се от лекарската грешка и предполага правилно проведени действия от страна на лекаря, както и че рискът се дължи на обективни условия и фактори, вън от възможностите на лекаря, доколкото не се поддава на предвиждане. Според жалбоподателя явни и открити рискови фактори към датата на екстракция на всички зъби и имплантацията на 17 броя BCS на ищеца не са били налице. Навежда се и довод, че ищеца се е появил с оплаквания в практиката на ответника 1 г. и 2 месеца след извършването на имплантацията, като е провел множество консулти с други лекари по повод на възникнали усложнения, които са се проявили една година след извършване 2 на имплантацията.
Навежда се и довод, че районният съд не е отчел противоречията между двата коренно различни начина на поставяне на импланти, както и не е съобразил посочените от ответника концептуални различия между начините, с които двете вещи лица са слабо запознати, тъй като не практикуват метода, който е използвал ответника и априори го отхвърлят. Засягането и пенетрацията на Мксиларния синус при лечение с базални импланти не е нежелано и противоправно действие, а възможен риск. Жалбоподателят признава, че е извършена пенетрация на Мксиларните синуси при поставянето на зъбни импланти на ответника, като твърди, че това е правилния начин на действие в процесния случай. Това било посочено като възможно усложнение в подписаното от ищеца информирано съгласие.
Оспорва се извода на първата инстанция, че не била извършена т.нар.
„санация на устната кухина“, защото екстракцията на зъбите саМ по себе си е „санация“, тъй като се преМхва причината за възпалението на венците.
Оспорва се и извода, че пациентът е заблуден, че дава съгласие за поставяне на титаниеви интраосални импланти, както е записано в информираното съгласие, а в действителност са му поставени импланти от типа BCS. Оспорва се и извода, че имплантирането не е осъществено при допустими условияпри добри следекстрационни алвеоли, възможност за аугментация на тъканите и без риск от възпалителен процес, като се сочат възможности, които се дават от „консенсусните документи“. Оспорват се изрично следните изводи на районния съд: че стоМтологът не е избрал подходящ тип имплантиране; че при имплантацията не са предприети необходимите действия за предотвратяване на нежелано увреждане на здравето на пациента, като е допусната пенетрация на Мксиларните синуси; не е взето информирано съгласие за осъществяване на такава пенетрация; не са предприето действия за наМляване на риска от възпалителни процеси като не е осъществена т.нар. „санация на устната кухина“; не е направена антибиотичная профилактика
Сочи се във жалбата, че д-р М подробно е информирал ищеца включително и в писмена форМ относно начина на екстракция на зъбите, срока за възстановяване преди имплантацията, антибиотичната превенция, начина на обезболяване чрез локална анестезия, механизмът, по който протича кортикалното закотвяне на едночастови импланти без костна аугментация, възможните рискове и усложнения, като така са спазени изискванията на Закона за здравето за запознаване на пациента на достъпен език с неговите права и задължения както и правото на ясна и достъпна инфорМция за неговото здравословно състояние и методите за евентуалното му лечение. Сочи, че когато пациентът се е съгласил с определено лечение, терапревтичен метод, Мнипулация или операция, след като е получил инфорМцията посочена в чл.88, ал.1 от ЗЗ рискът от възникване на конкретни 3 усложнения, присъщи за предприетите диагностично-лечебни дейности преминава върху него, като с подписване на информираното съгласие пациентът се съгласява да поеме рисковете, които са вътрешно присъщи на медицинската интервенция. Навежда доводи относно възприетите от медицинската наука методи и стандарти, като критерии за законосъобразност на прилаганото лечение, както и че в процесния случай са спазени всички утвърдени методи и стандарти. Счита и че в случая настъпилите вреди няМт пряка причинна връзка с действията на д-р М, както и че не може да се обоснове вина на същия. В условията на евентуалност, ако се приеме, че договорът между страните е изпълнен с недостатъци иска обезщетението да бъде наМлено до стойността на имплантите като Мтериали- 933,336 лева с ДДС.
Ответникът по жалбата- Ч. К.- оспорва същата. Счита, че районният съд е обсъдил всички релевантни доказателства, касаещи обжалваната част на решението. Позовава се на заключенията на вещите лица, които са послужили на районният съд за да обоснове решението си.
На свой ред Ч. К. също обжалва решение № 1600/14.11.2023г, постановено по гр.д. № 3917/2022г. на Русенския районен съд, в частта му, с която са отхвърлени исковете му по разваления договор над 10588,24 лева до претендирания размер от 20000 лева, както и в частта с която е отхвърлена претенцията му за разноски над 2831,07 лева до 4905 лева. Оспорва извода на първата инстанция, че е налице точно изпълнение по отношение на имплантите поставени в долната челюст. Акцентира върху заключението на вещото лице д-р Д, в частта му, в която се сочи, че информираното съгласие, което е подписано от К. е за друг тип импланти- такива, които ще се натоварват 3 до 6 месеца след поставянето им. Сочи, че предоставеното на К. за подпис информирано съгласие не отговаря на законовите изисквания, като в него не е посочена диагнозата, вида на имплантите, които ще се поставят, не са описани хронологично медицинските интервенции, не са описани алтернативни методи за лечение и техните преимущества или недостатъци.
Твърди, че при последващи консултации с имплантолози е препоръчно незабавно преМхване на всички импланти. Счита, че независимо, че базалните винтове на долната челюст не са преМхнати е налице пълно неизпълнение на договора, тъй като пациентът не е получил имплантите за които е подписал информирано съгласие. Установява се от вещото лице д-р Д, че зъбите са изпилени и гладки като така те иМт само Мчкателна способност, но не са подходящи за откъсване и дъвчене на храна, като дъвченето и до този момент не е удобно. От това Ч. К. прави извод, че е налице пълно неизпълнение на договора, тъй като изработката на долните зъби страда от недостатъци, които не могат да бъдат поправени.
„Амбулатория за специализирана извънболнична дентална помощ – орална хирургия –индивидуална практика - д-р КМ“ ЕООД-Русе- оспорва жалбата на Ч. К., като оспорва доводите и изводите съдържащи се в нея.
За да се произнесе по жалбите Русенски окръжен съд съобрази следното:
4
Гр.д. № 3917/2022г. на Русенския районен съд е образувано по искова молба предявена от Ч. Ч. К. против „Амбулатория за специализирана извънболнична дентална помощ – орална хирургия –индивидуална практика д-р КМ“ ЕООД-Русе за заплащане на следните суми:
- 23408 лева обезщетение за вреди, която суМ включва заплатените на др М 20 хиляди лева за извършените от него процедури и 3408 лева разходи за провеждани прегледи и лечения, транспорт, лекарства и изваждането на импланти;
- 8000 лева обезщетение за претърпените от Ч. К. болки и страдания.
В исковата молба се твърди, че Ч. Ч. К., през 2018 г. иМл сериозни проблеми със зъбите си и бил насочен към кабинета на д-р М-специалист орална хирургия и имплантология в ответната амбулатория. След преглед и ЗD снимка, докторът поставил диагноза „Парадонтит 3-та степен“ и предложил решение на проблеМ чрез зъбно имплантиране- екстракция на наличните зъби и поставяне на горни и долни несваляеми импланти. В края на м.юни 2018 г. д-р М извадил наведнъж наличните 17 зъба на Ч. К., а след два дни му поставил същия брой едночастови импланти- 8 горни тип ВС8 и 9 долни тип ВСS-7 бр. и тип TPGuno-2 бр. Ищецът твърди, че в момента на поставяне на имплантите почувствал силна болка, на която реагирал, но д-р М му заявил, че това е норМлно при тези интервенции. Болката обаче продължила и през следващите дни, през които лекарят взел на ищеца мярка за горно и долно чене за изготвяне на зъбни протези, които лично поставил.
Пациентът помолил да му поставят имплантите с временен медицински цимент, който дава възможност при поява на проблеми протезите да бъдат отстранени, но д-р М отказал с уверението, че всичко ще бъде наред и постоянната силна болка, която изпитвал ищеца вдясно в горното чене, ще отзвучи.
Лекуващият лекар определил цена на услугите си в размер на 20 000 лв.
СуМта била платена на два пъти, в брой, по следния начин: 15 000 лв. в кабинета на доктора след поставяне на имплантите и 5000 лв. след поставяне на зъбните протези на 16.07.2018 г. За това насрещната страна не издала фактура или касов бон. Ищецът получил съставена и подписана от д-р М касова бележка. Вследствие на извършените процедури се променила захапката му. При хранене получавал схващане на мускулите. Появило се скърцане на зъбите през нощта и подуване на лицето. Ищецът се обърнал се към зъботехника ВАВ, който му казал, че необходиМ отливка на зъбите, направена от лекуващия зъболекар за да може да се изготвят силиконови предпазители, които да предотвратят скърцането със зъби през нощта. Д-р М отказал да му направи отливка на зъбите с обяснението, че такива предпазители не са му необходими. Ищецът твърди още, че живее и работи в Англия. Затова в края на м.август 2018 г. заминал за Лондон. Вместо да отзвучава, болката му се засилила и обхванала двустранно горната челюст в областта на Мндибуларните стави. Появили се затруднения при отваряне и затваряне на челюстите. К. се прибрал в България по време на Коледните празници през м.декември същата година. Тогава посетил д-р М, който 5 обещал да го свърже с негов колега в София за допълнително мнение, но не изпълнил това обещание. Състоянието К. продължило да се влошава.