Решение № 149 от 05.07.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Кърджали, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Кърджали, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20235140200392 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1300-000509 от 29.03.2023 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и е постановено отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на Д. Ф. А. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Д. Ф. А. твърди, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон. Сочи, че не е извършил административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. Жалбоподателят излага съображения, че не бил собственик на управлявания автомобил, поради което нямал задължение в едномесечен срок от придобиването да регистрира на свое име закупения автомобил. Липсвали доказателства собственикът да го е уведомил в качеството му на ползвател на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. На датата на проверката превозното средство било с поставени регистрационни номера, като жалбоподателят разполагал с всички необходими документи за него. Незнанието му за служебно прекратената регистрация водело до категоричен извод, че нарушението не е извършено виновно. Моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез упълномощен адвокат е представил молба по делото, в която поддържа изложените в жалбата доводи за отмяна на атакуваното постановление.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се 1 явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.11.2022 г., около 22.40 часа, жалбоподателят Д. Ф. А. управлявал лек автомобил марка „****“ с рег.№ *** в гр.Кърджали, ул.„Първи май“, до завод „Орфей“. По същото време и място той бил спрян за проверка от Т.Т. и И.Г. - мл.автоконтрольори в сектор ПП-Кърджали. Контролните органи извършили проверка и констатирали, че посоченото МПС имало поставени регистрационни табели, но било със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП - непререгистрирано ПС в срок.

По този повод на жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, който той подписал без възражение. С акта били иззети като доказателства свидетелството за регистрация на МПС, два броя регистрационни табели на превозното средство и контролен талон. Съставения АУАН бил изпратен на РП-Кърджали, с оглед данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. По този повод била образувана прокурорска преписка вх.№ 3742/2022 г. по описа на РП-Кърджали. По преписката била извършена проверка за установяване на данни за престъпление от общ характер. След извършената проверка, с Постановление на РП-Кърджали от 10.01.2023 г. било отказано образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК и материалите били върнати на административнонаказващия орган. На 29.03.2023 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП. Постановено било и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Видно от справка за собственост и регистрация на ППС, лек автомобил марка „****“ с рег.№ *** е собственост на Ф.Б.А..

От приетата по делото справка по история за ПС „****“ с рег.№ *** се установява, че на датата 19.07.2022 г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради непререгистрирано ПС.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по делото писмени доказателства, а именно: Акт за установяване на административно нарушение от 04.11.2022 г.; Справка за собственост и регистрация на лек автомобил „****“ с рег.№ ***;

Справка по история за ПС с рег.№ ***; Докладна записка от 05.11.2022 г.; Справка за 2 нарушител/водач на жалбоподателя; Мотивирана резолюция от 07.11.2022 г.;

Постановление на РП-Кърджали от 10.01.2023 г. за отказ да се образува досъдебно производство; преписка вх.№ 3742/2022 г. по описа на РП-Кърджали.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Д. Ф. А. е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 04.11.2022 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал лек автомобил „****“ с рег.№ ***, собственост на друго лице, след като регистрацията на това МПС е била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели. Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е чужда собственост, и не се ангажираха доказателства лицето да е било уведомено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от датата 19.07.2022 г. С оглед наличието на поставени на определените места регистрационни табели, Д. А., който не е собственик на автомобила, не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Още повече, че той е разполагал с надлежни документи за регистрация на автомобила, какъвто представлява свидетелството за регистрация, представено на контролните органи в деня на проверката.

3

Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно (умишлено или по непредпазливост), да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед изложените правни изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 500 лв., но от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Според чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 400 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 500 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в изготвяне на жалба и молба-становище. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а именно до размера от 400 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на 4

Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.