Решение № 3124 от 14.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3124 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20231100504369 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 28230/01.03.2023 г. по регистъра на ЧСИ М.П. от ЗД „Б.И.“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20238510400400 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851, с район на действие Софийски градски съд срещу Постановление за разноски от 23.02.2023 г. на частния съдебен изпълнител, с което оставя без уважение молба на длъжника за намаляване на приетия по делото адвокатски хонорар.

Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение е завишено, тъй като същото не е съобразено с предприетите от адвоката процесуални действия и усилия. Посочва, че длъжникът е лицензирано застрахователно дружество с публични сметки и под контрола на КФН, което не би могло да се укрие, нито да осуети принудителното изпълнение. Твърди, че доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение липсват. Моли адвокатско възнаграждение да бъде намалено до минимума съобразно Наредба за адвокатските възнаграждение, т.е. до сумата от 200 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя, на когото жалбата на длъжника е била връчена на 23.03.2023 г..

В мотиви на ЧСИ са развити съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа, че адвокатският хонорар е действително заплатен и е определен в съответствие с чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение. Позовава се на бездействието от страна на длъжника за погасяване на дълга преди образуване на изпълнителното производство, за да обуслови необходимостта от заплащане на хонорар както за образуване на делото, така и за неговото водене. Твърди, че от данните по делото се установяват и други процесуални действия, предприети от адвоката на взискателя, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Изразява становище, че адвокатският хонорар е съобразен Счита, че постановеният отказ за намаляване на 1 размера на хонорара на адвоката на взискателя е правилен, обоснован и законосъобразен.

По отношение дължимостта на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ посочва, че е изчислена въз основа на материалния интерес по изпълнителния лист и адвокатското възнаграждение. По отношение претенцията за разноски на длъжника в производството застъпва становище за недопустимостта ѝ.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20238510400400 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба с вх. № 17129/03.02.2023 г. от С.К. чрез адв. П. срещу ЗД „Б.И.“ АД за принудително събиране в полза на взискателя на сума в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 06.04.2017 г. в гр. София неимуществени вреди, причинени виновно от застрахован при ЗД „Б.И.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“; както и мораторна лихва за забава върху сумата от 3000 лева за периода 07.12.2017 г.-27.11.2018 г..

Представен е изпълнителен лист № 30 от 26.01.2023 г., издаден от Софийски градски съд, ГО, I-26, въз основа на Решение № 45 от 13.03.2022 г. по гр.д. № 202211100107797/2021 г. по описа на СГС, видно от който длъжникът ЗД „Б.И.“ АД е осъден да заплати на взискателя С.К. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 06.04.2017 г. в гр. София неимуществени вреди, причинени виновно от застрахован при ЗД „Б.И.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“; както и мораторна лихва за забава върху сумата от 3000 лева за периода 07.12.2017 г.-27.11.2018 г...

Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адв. П. П. с предмет оказване на правна зашита и съдействие по изпълнително дело, за което е договорено възнаграждение в размер на 920 лева. Записано е, че възнаграждението е заплатено.

По делото е изготвена, изпратена и получена на 07.02.2023 г. от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 6471,03 лв., от които 920 лева разноски по изпълнителното дело и 676,30 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ. Заедно с поканата е връчено и постановление за разноски.

На 13.02.2023 г. по изпълнителното дело е постъпило възражение от длъжника ЗД „Б.И.“ АД чрез адв. Г. срещу постановлението за разноски, с което моли приетото адвокатско възнаграждение да бъде намалено до размера от 200 лева, дължим за образуване на изпълнителното производство. В условията на евентуалност моли възнаграждението за образуване и водене да бъде намалено до минимума, предвиден в НМАВ.

Постъпило становище от взискателя, с което моли възражението срещу размера на адвокатското възнаграждение да не бъде уважавано. Изложени са подробни съображения за липсата на прекомерност на хонорара.

С Постановление за разноски от 23.02.2023 г. ЧСИ М.П., с рег. № 851 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е оставил без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетия по делото адвокатски хонорар.

За отказа на частния съдебен изпълнител да намали размера на адвокатското възнаграждение длъжникът е уведомен на 27.02.2023 г.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Предмет на проверка в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител, с което е оставено без уважение възражението на длъжника срещу размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, което съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи на обжалване. Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и от легитимирано 2 лице. При това положение същата се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I „Общи правила“. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Според последната, разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.

В процесния случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. При това положение се налага изводът, че длъжникът е станал причини за образуване на изпълнителното производство, поради което няма основание за отпадане отговорността му за направените от взискателя разноски, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя като разноски адвокатско възнагражедение настоящият състав на съда намира следното:

По процесното изпълнително дело взискателят е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 920 лева, което е прието в същия размер от частния съдебен изпълнител. По делото са представени доказателства, че същото е платено, като възраженията на длъжника в обратната насока са неоснователни. Видно от приложения заедно с молбата за образуване на изпълнително производство договор за правна за защита и съдействие договореното адвокатско възнаграждение в размер на 920 лева е заплатено.

Съгласно т. 1 от ТР № 6 от № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт се вписва в договора за правна помощ, като същият се прилага по делото и има характер на разписка, с която страната удостоверява не само че е договорила, но и че е заплатила договореното възнаграждение.

Настоящият случай е точно такъв, поради което следва да се приеме, че по делото са налице доказателства за извършването на претендираните разноски.

На следващо място, касателно размера на възнаграждението настоящият съдебен състав намира, че в случая изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил други действия, насочени към удовлетворяване на процесните вземания. Нещо повече, с молбата за образуване на изпълнителното производство не е посочен способ за 3 изпълнение, а се иска само образуване на изпълнително производство. Ето защо, адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено единствено с разпоредбата на чл.

10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения, касаеща дължимо възнаграждение за съдействие за образуване на изпълнително производство възлизащо на 200 лева. Доколкото реално други действие по принудително удовлетворяване на вземането не са извършвани от процесуалния представител на взискателя, то възнаграждение по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредбата Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения не се дължи, респективно не следва да се възлага в тежест на длъжника. В тази връзка като неоснователни следва да се разглеждат доводите на частния съдебен изпълнител касаещи хипотетичната възможност да бъдат извършени действия по принудително изпълнение на задълженията, обуславящи размер на адвокатското възнаграждение съответен на материалния интерес по делото. Страните по договора за правна помощ и съдействие разполагат със свобода на договаряне относно размера на адвокатски хонорар, но при подвдигнато възражение за прекомерност на изследване подлежат обективни, а не хипотетични предпоставки, въз основа на които се определя основателността или не на възражението. Недопустимо е положението на длъжника и с оглед наведеното от него възражение за прекомерност да бъде влошавано на база неизвършени процесуални действие по изпълнението. Ето защо, останалата част от хонорара следва да остане в тежест на взискателя, който се е съгласил да го заплати при условията на свобода на договарянето.

Предвид изложеното уговореното и платено адвокатско възнаграждение се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед предприетите и осъществени действия от процесуалния представител на взискателя, поради което същото следва да бъде намалено на осн чл. 78, ал. 5 от ГПК до сумата от 200 лева.

С оглед основателността на частната жалба на намаляване подлежи и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, доколкото същата е определена върху общия размер на сумата по изпълнителния лист и претендираното адвокатско възнаграждение.

След намаляване на адвокатското възнаграждение материалният интерес възлиза общо на стойност 5074,73 лв.. Пропорционалната такса, изчислена по реда на т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ, възлиза на 511,18 лева с ДДС. Предвид изложеното определената пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в хода на изпълнителното производство следва да бъде намалена до размера на 511,18 лева с ДДС.

По отношение разноските в настоящото производство въззивният съд споделя изразеното от частния съдебен изпълнител становище за недопустимост на кумулиране на нови задължения за разноски, поради което такива на жалбоподателя длъжник не се дължат.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 23.02.2023 г. ЧСИ М.П., с рег. № 851 в 4 регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е оставил без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетия по делото адвокатски хонорар и ВМЕСТО ТОВА НАМАЛЯВА разноските по изпълнително дело № 20238510400400 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851, с район на действие Софийски градски съд, в частта за адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя на неговия процесуален представител, от сумата в размер на 920 лв. до сумата от 200 лв.