Решение № 4220 от 04.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4220 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20211110125902 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД; по чл.422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.205 ЗЗД; по чл.422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.

92 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „А.“ ЕАД твърди, че въз основа на Договор № М4816294 (ID 502284226)/22.12.2015 г., който е с рамков характер и има за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане, като този абонат (И. Н. Й.) е с ID 502284226 и под този индивидуализиращ признак се завеждат всички договори и приложения, сключени между него и абоната. Заявява, че въз основа на договора е подписано Приложение №1/22.12.2015 г., като е предоставена мобилна абонаментна услуга за SIM карта 8935901187093265910, с телефонен номер ***, при месечен абонаментен план с месечна такса от 50 лева с ДДС, като срокът на абонамента изтича на 22.12.2017 г. Поддържа, че с Договор за продажба на изплащане от 22.12.2015 г. е продал на ответника апарат „iPhone6s 128GB Space Grey SBC MAT 50 23м.“, със сериен номер 353313072352198 и срок от 23 месеца (23 вноски х 49.56 лева). Претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на изискуемите вземания на ищеца за сумата от 127.52 лева, представляваща месечни такси и потребление за използвани електронни съобщителни услуги по Договор № М4816294 (ID 502284226)/22.12.2015 г. за периода от 13.01.2016 г. до 14.03.2016 г.; за сумата от 1139.88 лева, представляваща неплатени вноски за закупуването на апарат на изплащане за периода от 13.01.2016 г. до 13.07.2016 г.; за сумата от 708.39 лева, представляваща неустойки по Договор № М4816294 (ID 502284226)/22.12.2015 г., отразени във Фактури № 326091607/13.01.2016 г.;

327794125/16.02.2016 г.;

329479897/14.03.2016 г.;

331051500/13.04.2016 г.;

332801182/12.05.2016 г.; 334538076/13.06.2016 г. и 336105850/13.07.2016 г., ведно със 1 законната лихва от датата на заявлението-26.10.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 303.15 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 13.01.2016 г. до13.07.2016 г. и разноските.

Ответникът И. Н. Й. е получил препис на исковата молба, чрез назначения особен представител адв.Н. Н. и в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор. Оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 79 ЗЗД:

За установяване на обстоятелството, че между ищеца и И. Н. Й. са налице валидни облигационни правоотношения е представен Договор № 502284226/22.12.2015 г., ведно с приложенията към него, които са подписани и от двете страни, с оглед на което се установява наличие на облигационно отношения между страните, по силата на което на ответника са предоставени мобилни услуги за процесния период, а той дължи заплащане на тези услуги. С Приложение 1/22.12.2015г. към мобилна услуга на телефонен номер *** е избран тарифен план с месечен абонамент от 50.00 лева с ДДС, като срокът на договора изтича на 22.12.2017 г.

По силата на чл. 26.4 от ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението му за плащане на дължимите суми. С разпоредбата на чл. 26.5 от ОУ ищецът предоставя на абоната 15-дневен срок, след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Съгласно чл. 5.5 от договора с неговото подписване абонатът декларира, че е запознат и е съгласен с приложимите към договора ОУ.

От представените писмени доказателства по делото се налага извод, че се доказва съществуването на облигационни отношения между страните. По силата на сключения договор ищецът се е задължил да предоставя на клиента при определени ценови условия далекосъобщителни мобилни услуги, както и мобилно устройство. За установяване на количеството на доставените услуги по делото са представени фактури с приложение към тях, в което са посочени ползваните услуги. Истинността на тези частни документи не е оспорена. Доводи, че абоната се е възползвал от правото си да оспори процесните фактури пред оператора, удостоверяващи неговите задължения по договора за далекосъобщителни услуги и евентуално същите да са отменени изцяло или да е редуцирано по размер задължението му в резултат на оспорването, няма заявени от ответника. Издадените фактури действително представляват частни свидетелстващи/удостоверителни документи, които се ползват с материална доказателствена сила само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти. В случая издателят на фактурите е ищецът - доставчик на далекосъобщителни услуги. Вярно е, че в процесните фактури се удостоверяват изгодни за 2 издателя факти, които обаче следва да бъдат признати за достоверни, доколкото освен че не са оспорени от насрещната страна, изложените в тях обстоятелства не са опровергани в настоящия процес. Нещо повече - ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че е изправна страна по договора, които да опровергават тези частни свидетелстващи документи. Процесните фактури са относими към представения договор за далекосъобщителни услуги - в същите са посочени името на абоната и неговия потребителски номер, което е напълно достатъчно за индивидуализацията на абоната и за задълженията, по които се издава фактурата.

От допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвена, кореспондираща на приетите доказателства по делото се установява, че използваните услуги от абоната-ответник са предоставени, вярно регистрирани от информационните системи на „А.“ ЕАД и правилно отбелязани във фактурите. Съобразно експертното заключение, за процесния период от 13.01.2016 г. до 14.03.2016 г. са незаплатени са далекосъобщителни услуги в общ размер на 127.52 лева.

С оглед на гореизложеното, предявения иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен за цялостния размер от 127.52 лева, представляващ незаплатени месечни такси за използвани електронни съобщителни услуги по Договор № М4816294 (ID 502284226)/22.12.2015 г. Последица от уважаването на иска е и присъждането на законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК-26.10.2018 г. до окончателното изплащане.

По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.205 ЗЗД:

По този иск за заплащане на закупеното на изплащане мобилно устройство от събраните по делото доказателства следва да бъде установено, че между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за продажба на изплащане на мобилно устройство, договорената цена на устройството, че ищцовото дружество е предало на И. Н.

Й. мобилното устройство, както и че е настъпила изискуемостта на вземанията за цената им в претендирания размер.

По делото се установи, че към Договор № М4816294 (ID 502284226)/22.12.2015 г. е подписан и Договор за продажба на изплащане от 22.12.2015 г. на апарат iPhone6s 128GB Space Grey SBC MAT 50 23м, който е на обща стойност от 1189.44 лева, платима на 23 месечни вноски, съобразно погасителен план към договора.

По делото е приложен Приемо-предавателен протокол от 22.12.2015 г. за предоставено устройство- iPhone6s 128GB Space Grey SBC MAT 50 23м, във връзка с процесния рамков Договор № 502284226/22.12.2015 г. Размерът на задълженията, които ищецът претендира по посочения договор се установява от заключението на приетата експертиза, съобразно което неплатени месечни вноски за продажба на мобилно устройство апарат iPhone6s 128GB Spase Grey SBC MAT 50 за процесния период от 13.01.2016 г. до 13.07.2016 г. са на стойност 1139.88 лева.

В тази връзка предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен за цялостния размер от 1139.88 лева, представляващ незаплатени месечни 3 вноски от продажба на изплащане(лизингови вноски) за периода от 13.01.2016 г. до 13.07.2016 г. Последица от уважаването на иска е и присъждането на законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК-26.10.2018 г. до окончателното изплащане.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 92 ЗЗД:

Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело №1/2009 г. на ОСТК при на ВКС; Решение № 198/10.08.2015 г. по гражданско дело № 5252/2014 г. на IV ГО при ВКС; Решение № 229/21.01.2013 г. по търговско дело № 1050/2011 г. на II ТО при ВКС и други.

По делото не се установява договорите да са прекратили действието си предсрочно. Не са представени доказателства за упражняване на правото на оператора да прекрати едностранно договорите, както е предвидено в чл. 27.2 и чл. 54.1 от ОУ . Не се установява възникналото в полза на ищеца потестативно право да прекрати облигационната връзка да е упражнено по надлежния ред и договорите следва да се считат прекратени с изтичане на уговорения срок, а не преди срока с нарочно изявление, поради което в патромониума на ищеца не е възникнало вземане за компенсаторна неустойка. Вън от горното в представените по делото сметки, в които са начислени неустойки, не е посочено основанието за начисляването на тези неустойки. Тези сметки нямат характер на счетоводни документи /фактури/ и сами по себе си не са годни да установят твърдяното предсрочното прекратяване на договора, както и причината за това. Поради изложеното предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В конкретния случай неравноправна е клаузата по чл. 5.3.1, уговорена в Приложение № 1/22.12.2015 г., съгласно която в случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това приложение, договорът или общите условия, в това число, ако по негово искане или вина достъпът до мрежата бъде спрян или договорът по отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки) до изтичане на определения срок на ползване. При тази уговорка потребителят следва да заплаща цена за услуга, която не получава, до края на срока на договора.

Неустойката представлява отнапред уговорена сума, която да обезщети изправната страна при неточно изпълнение. В случая е уговорена неустойка, която се дължи вместо обезщетение за вреди по общия ред. Обезщетението за вреди представлява изпълнение, заедно с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение. Ако се претендира изпълнение с обезщетение за забава, както е в случая, се дължи пълно изпълнение на 4 насрещната престация, а такова в случая няма. Ето защо уговорката е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика. Не се установява индивидуално договаряне на тази клауза. В приложенията са уговорени индивидуално обемът, видът, цената на услугите и срокът на договора, но е видно, че посочената клауза е бланкова и присъства във всички приложения, поради което съдът намира, че е била изготвена предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. При това положение посочената клауза е нищожна, а претендираните суми за неустойка въз основа на нея не се дължат.