Решение № 260196 от 14.05.2021, Районен съд - Асеновград

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

14.05.2021 г. гр. Асеновград

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ТЕРЗИЕВА секретар Йорданка Тянева като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 572 по описа за 2020 г. и като обсъди:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявен е иск от П.В.С. и С.В.С., чрез адв.С.П. против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД. Ищците твърдят, че с „Профи кредит България“ ЕООД са сключили договор за револвиращ заем № **********. Към момента на сключване на договора не е била вписана дата на сключването му и лихвен процент. Предмет на договора е отпускане на паричен заем в размер на 2 800 лева за срок от 36 месеца, с размер на вноска по кредита 229 лева месечно, включваща главница и лихва.

Солидарен длъжник по кредита е С.В.С.. Съгласно чл.6 от договора за потребителски кредит общата сума, която е трябвало да бъде заплатена по кредита е 8244 лева, включваща главница и лихви, а годишния лихвен процент на разходите /ГПР/ е 141%. По сключения договор ищцата П.С. твърди, че е изплатила следните суми: през 2011 г. - 3 вноски на обща стойност 460 лева, през 2012 г. - 7 вноски на обща стойност 750 лева, през 2013 г. – 6 вноски на обща стойност 440 лева, през 2014 г. – 8 вноски на обща стойност 810 лева, през 2015 г. – 4 вноски на обща стойност 510 лева, през 2016 г. – 1 вноска на стойност 230.80 лева и 1 вноска от 20 лева, или всичко на обща стойност 3220.80 лева. В последствие ответникът ги уведомил с писмо изх.№ 23705/19.10.2018 г., че задължението по процесния договор за заем е цедирано от „Профи кредит България“ ЕООД към „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД. Твърдят, че в договора е цитирана арбитражна клауза, но същата е неравноправна по смисъла на чл.143, т.16 ЗЗП и в този смисъл е и Директива 93/13 на ЕИО, относно неравноправните клаузи на потребителските договори. Неравноправния характер на договора за револвиращ заем се състои в това, че е уговорена прекомерно висока лихва. Договореният ГЛП от 141% твърдят, че е нищожен на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, поради противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора, затова, че е предоставил парични средства. Лихвените проценти надвишават трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. Освен това всички преки и косвени разходи, възникнали от изпълнението на задълженията от страните по договора се покриват от ГПР. Още твърдят, че договорът е недействителен, тъй като не са спазени разпоредите на ЗПК. „Профи кредит България“ ЕООД не била представила по пълен и разбираем начин преддоговорната информация, необходима за сключване на договор за кредит. Информация не е предоставена в писмен вид, която е задължително условие за действителността на волеизявлението. В л.6 от договора не се съдържат конкретните параметри на общата дължима сума, както и какъв е размера на възнаградителната лихва, а само ГПР. Договорът бил недействителен и поради липса на посочване на условия за прилагане на договорения лихвен процент, не били упоменати: условията за прилагането на лихвения процент, индекс или референтен лихвен процент, не бил регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора“, не е посочено и каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква лихва. Не ставало ясно по какъв начин е определен размера на общата сума от 7026.48 лева, какви вземания се включват в нея.

Твърдят, че договорът съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК следва да съдържа условия за издължаване, погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските върху неизплатените суми. Погасителния план не отговаря на изискванията на закона.

Освен това не била посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. В договора не била посочена и годишната база за изчисление на възнаградителната лихва, от която зависел нейния размер и частта на главницата от всяка вноска. Ето защо молят да бъде признато за установено по отношение на ответника, че договора за револвиращ заем е нищожен на основание чл.143, т.1 ЗЗП вр. с чл.26, ал.1 пр.трето ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК, чл.11 т.9 и т.10 от ЗПК. Молят да бъде осъден ответникът да заплати на ищците сумата 5 108.90 лева, получена без основание по недействителния договор, с която се е обогатил неоснователно, ведно със законна лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, с който считат иска за допустим, но изцяло неоснователен. Неоснователни били твърденията на ищците, че договорът е нищожен. Твърдят, че договорът за револвиращ заем е сключен на 01.12.2010 г. Арбитражната клауза при договор между търговец и потребител е обявена за недействителна с приемането на новата ал.4 на чл.3 ЗЗП през 2017 г. и по време на сключване на договора клаузата е била напълно действителна. Годишния лихвен процент в процесния договор е 91,07%, а не както се твърди в исковата молба – 141%. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично налице, когато се нарушава правен принцип, който може да не е изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в граждански и търговски взаимоотношения. Дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо „добрите нрави“, злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства. В случая не се представят никакви доказателства, удостоверяващи и доказващи твърденията на ищците. Съгласно чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. Считат, че не е налице нееквивалентност на престациите, респ.накърняване на добрите нрави. В договорът, разликата между сумата, която е получил кредитополучателя и сумата, която следва да върне е напълно оправдана и с оглед срока, за който е отпуснат кредита – 36 месеца. Договорът е възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Още повече, че ищците изрично са се съгласили с „Общите условия“, които са неразделна част от договора, респективно погасителния план, където се съдържа подробна информация за годишния лихвен процент, обща сума, дължима от потребителя, размер на месечна вноска и др. Освен това чл.146, ал.1 от ЗЗП повелява, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Видно от приложенията към договора, на кредитополучателите е предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, като същия е попълнен с параметрите, индивидуализиращи договора за револвиращ заем и твърденията на ищците са неверни. Дори информацията да не е предоставена под форма на стандартния европейски формуляр, същото не съставлява основание по чл.22 ЗПК договорът да бъде обявен за недействителен. Посочените условия били приложими при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено, че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Както българското право, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите за всяка една погасителна вноска – каква част от нея е за погасяване на главница, и каква част за лихва. Ето защо молят да се постанови решение, с което да се отхвърлят в цялост като неоснователна предявените искове. Ангажира доказателства, претендират да им се присъдят разноски.

П.В.С. и С.В.С. са предявили и инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.13.1 от ОУ към договора за револвиращ заем, тъй като е неравноправна – чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Ответникът по инцидентния установителен иск твърди, че наличието на валидно арбитражно споразумение не съставлява оспорено правоотношение по смисъла на чл. 212 от ГПК. Евентуално твърди, че арбитражната клауза е действителна, тъй като не е неравноправна по смисъла на ЗЗП.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че на 01.12.2010 г. между тях е сключен договор за револвиращ заем № **********, по силата на който на П.С. е предоставена сумата от 2800 лева, а тя и С.С. като солидарен длъжник са се задължили да я върнат в срок от 36 месеца на месечни вноски от 229 лева, в които е включена главница, договорна лихва, ГПР 131.25 %, годишен лихвен процент 91.07 %, годишен процент на ден 0.25 %. Освен това е уговорена сума за револвинг 1 923 лева и договорно възнаграждение при револвинг 3 573 лева – общо 5 496 лева.

В чл. 13.1 от Общите условия към този договор е предвидено, че всички спорове от или във връзка с него ще бъдат отнесени за разрешаване до който и да е от посочените в тази клауза арбитри. Релевираните от ищците доводи за нищожност на арбитражното споразумение са неоснователни.

Основни принципи на договорното право са свободата на договаряне и равноправното третиране на страните по договорното правоотношение. Спазването на тези принципи е от съществено значение за потребителските договори, какъвто е настоящият договор за револвиращ заем. Защитата на правата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити в политиките на Европейския съюз.

В това отношение Законът за защита на потребителите реципира редица норми от европейското законодателство и в частност от Директива 93/13 за неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и Съвета за исковете за защита на интересите на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна процесната арбитражна клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: арбитражната клауза да бъде неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143 от т. 1 до т. 17 ЗЗП са посочени 17 примера на неравноправни клаузи. Съгласно чл. 143, т. 16 ЗЗП неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, са тези, които изключват или възпрепятстват правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължават потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон, ограничават необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налагат тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора. В конкретния случай арбитражната клауза е уговорена в Общите условия на договора, за които заемополучателят в договора за револвиращ заем изрично писмено е заявил, че се е запознал внимателно с тях и ги приема, поради което съгласно чл. 298, ал.

1, т. 1 ТЗ, респективно чл. 16