Решение № 152 от 22.12.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. ***, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20255520100444 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора чрез процесуалния им представител М.

З., срещу И. Д. Г., с която се предявява иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че в дружеството има открита партида №3100201147 на името на И. Д. Г., ЕГН ********** за имот находящ се в гр. ***, общ. ***, ул. „****. Твърди, че с откриване на партидата страните били в облигационно отношение по силата на които “ВиК” ЕООД се задължава да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той от своя страна се задължава да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. Твърди, че за това свое задължение абонатите са уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Твърди, че по партидата на ответника И. Д. Г. има неизплатени в срок задължения към Дружеството в размер на 834,60 лв.

/осемстотин тридесет и четири лева и шестдесет стотинки/, произтичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода за период от 17.08.2023г. до 17.01.2025г., за което били издадени фактури, съгласно приложен опис лихвен лист, както и лихва за забавено плащане в размер на 73,77 лв.

/седемдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/ за период от 22.10.2023г. до 24.02.2025г.

В исковата молба се посочва, че в имота било извършвано ежемесечно отчитане на изразходваните количества вода, които били отчитани в електронни карнети и издавани ежемесечно фактури. Твърди, че срокът за заплащане на дължимите суми по издаваните фактури е 30 дни от датата на издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите 1

ОУ и чл. 31, ал. 2 - стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014 г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/.

Твърди, че за това вземане била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.г.д. №217/2025 г. на РС-***, но предвид обстоятелството, че издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс, Районен съд - *** е дал на заявителя, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Стара Загора, указания да предяви иск относно вземането си по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Поради това иска от съда да признае за установено вземането на дружеството по заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. Д. Г. чрез назначения му особен представител адв. Т. Д., с който изразява становище за допустимост и основателност на иска, предвид приложените към исковата молба писмени доказателства, от които може да се направи извод, че ответникът не е заплатил дължимите суми за доставена питейна вода и отведена отпадна такава и предвид невъзможността му да установи връзка с ответника. Прави изявление за признание на иска на основание чл. 237 ГПК и иска да бъде одобрено от съда това изявление на основание чл. 29, ал. 5 ГПК с цел да се избегне натоварването с повече разноски за ответника.

Процесуалният представител на ищеца в проведеното открито съдебно заседание по делото прави искане за произнасяне с решение при признание на иска на основание чл. 237 ГПК с оглед направеното от особения представител на ответника признание на иска.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В отговора на исковата молба ответникът И. Д. Г., чрез особения представител адв. Д., е направил изрично изявление за признание на иска, а ищецът, чрез процесуалния си представител, изрично е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, което съдът одобрява на основание чл. 29, ал. 5 ГПК във вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, съдът намира, че следва претенцията на ищеца да се уважи в цялост.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 о т ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

2

По разноските:

И при постановяване на решение при признание на иска по реда на чл.

237 от ГПК, съдът на общо основание се произнася по разноските.

Тъй като исковете се уважиха изцяло, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в производството /заповедно и исково/. Такива са доказани за платена държавна такса в размер на 25 лв. в заповедното производство и в размер на 25 лв. държавна такса за исковото производство, юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лв. за заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 200 лв., както и сумата от 400 лв. възнаграждение за особен представител.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „****, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 833066300, с адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Христо Ботев” № 62, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 834,60 лв. (осемстотин тридесет и четири лева и 60 ст.), представляваща стойност на неплатена консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 17.08.2023 г. до 17.01.2025 г., отнасящи се за имот с партида №310020147, находящ се в гр. ***, ул. „****, ведно със законната лихва върху главницата от 02.04.2025 г. до окончателното й погасяване, и сумата от 73,77 лв. (седемдесет и три лева и 77 ст.) – представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.10.2023 г. до 24.02.2025 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 121/02.04.2025 г. по ч.гр.д. № 217/2025 г. на РС-***.

ОСЪЖДА И. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „****, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 833066300, с адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Христо Ботев” № 62, основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 700,00 лв. (седемстотин лева), представляваща разноски в исковото и заповедно производство за платени държавни такси, юрисконсултски възнаграждения и възнаграждение за особен представител.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в 3 двуседмичен срок от връчването на препис.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 4