Решение № 5173 от 16.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5173 гр. София, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря С.А.М. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20221110209855 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ВАЙ ГРУП“ ЕООД, чрез адв. И. Г. срещу наказателно постановление № 23-003798/30.05.22г., издадено от директора на Д „Инспекция по труда” София област, с което на „ВАЙ ГРУП“ ЕООД, в качеството на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.

В подадената жалба се оспорват фактическите констатации в акта.

Твърди се, че неправилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Иска се от съда да отмени издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпила молба, в която се иска да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски за адвокат в производството.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. А. която иска от съда да потвърди атакуваното наказателно постановление. Счита, че нарушението е несъмнено установено, а административното наказание е правилно определено. Претендира разноски.

1

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.03.2022 г. е връчен протокол за извършена проверка на дружеството „ ВАЙ ГРУП“ ЕООД, в който протокол са констатирани нарушения на трудовото законодателство и дадени задължителни предписания за изпълнението им. Дадено е задължително предписание за дружеството под № 1, а именно дружеството да определи писмено длъжностни лица в обектите, които да го представляват пред контролните органи на Инспекция по труда. Срокът за изпълнение на даденото предписание бил до 08.03.2022г.

На 05.04.2022г., било установено, че дружеството не е изпълнило задължителното предписание, дадено при предходна такава. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.415 от КТ. Свидетелката К. съставила АУАН, в който описала констатациите си и дала правна квалификация на нарушението.

Актът бил връчен .

Посочено е, че нарушението е извършено на 09.03.2022г..

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което при същото словесно описание и правна квалификация на нарушението на „ ВАЙ ГРУП“ ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите на основание чл 283 НПК писмени доказателства-заповед, протоколи за извършени проверки, декларация, пълномощно, служебни бележки, както и въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. К..

Гореизброените доказателства не съдържат противоречия и несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост.

Изложеното от св. К. е хронологично, последователно и в пълнота възпроизвеждащо пред съда начина на осъществяване на проверката, наличието на предходно дадено предписание и изтеклия срок на същото. В синхрон с изведеното от свидетеля е въведното в протоколите за проверка на 2 обекта на контрол, а именно дружеството на жалбоподателя. Видно е от представените констативни протоколи за проверка, че при предходна проверка е била констатирана необходимостта да се определи писмено длъжностни лица, които да представляват дружеството пред контролните органи и именно в тази насока контролният орган е дал задължително предписание, като точно е определил срокът за изпълнението му. По делото липсват доказателства, от които да се установи изпълнението на предписанието в срок.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.

При описанието на нарушението в АУАН са посочени всички елементи от състава на нарушението.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието. В случая се касае за бездействие, тъй като неизпълненото задължително предписание.

Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат. От събраните по делото доказателства се установи, че предписанието не е било изпълнено до 08.03.2022г., с оглед на което и са налице всички законови предпоставки за носене от страна на жалбоподателя на административно-наказателна отговорност.

Тъй като се касае за ангажиране на административно-наказателна 3 отговорност на юридическо лице, не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна, тъй като се ангажира обективна отговорност.

Административно-наказващият орган правилно е определил приложимостта на разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ и наложил имуществена санкция в размер от 1500 лв., явяващ се адекватен на вида и тежестта на извършеното нарушение, пропорционален на степеннта на негативна относимост на същото към закриляните общестевни отношения, поради което размерът й не следва да се редуцира.

Следва да се отчете, че случаят не разкрива признаците на маловажен такъв. Същото не сочи на обстоятелства, определящи го като такова с пониска степен за засягане на регулираните общестевни отношения, съобразно други нарушения от този вид.

Дружеството предвид изхода на делото следва да заплати в полза на ГИТ сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-003798/30.05.22г., издадено от директора на Д „Инспекция по труда” София област, с което на „ВАЙ ГРУП“ ЕООД, в качеството на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.

На основание чл. 63 ЗАНН ОСЪЖДА „ВАЙ ГРУП“ЕООД да заплати в полза на Д „Инспекция по труда” София, сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на съобщението, 4 че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5