Решение № 415 от 11.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Б., 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231200500187 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 21780/22.12.2022г., подадена от адв. П. С. - пълномощник на „О.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Б., ул.

„Б.“ №14, представлявано от управителя Р.С., със съдебен адрес в Б., ул. „С.С.“ № 1, ет. 2, офис 2 против Решение № 590/21.10.2022 г., постановено по гр. д. № 2913/2021 г. по описа на РС Б.. В нея се възразява, че първоинстанционният съд неправилно и избирателно е кредитирал доказателствата в делото, поради което възприел необосновани фактически констатации. С оглед на това, въззивникът счита, че правните изводи за основателност на исковете са незаконосъобразни. Поддържат се и всички възражения, изложени в отговора на ИМ. Иска се отмяна изцяло на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който същите да бъдат отхвърлени.

Отговор на ВЖ е депозиран от насрещната страна, в който са изложени доводи в подкрепа на възприетите факти и правните изводи, 1 изложени в първоинстанционното решение.

В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

След анализ на доказателствения материал, събран от районния съд, Б.ският окръжен съд прие за установено от фактическа страна следното :

Прието е за ненуждаещо се от доказване, поради липса на спор между страните за това, че са били в търговски правоотношения, произтичащи от неформален договор за изработка, доставка и монтаж на офис мебели, по силата на който ищцовото дружество в качеството му на изпълнител е задължено да изработи, достави и монтира офис мебелите по поръчка на „О. ЕООД - като възложител, в обект офис Б.. В контекста на тези отношения е издадена данъчна фактура **********/17.08.2021г. с издател „К.М. БГ” ООД и получател „О.” ЕООД за извършеното авансово плащане-офис мебели по проформа фактура № 0000000022/05.08.2021г. на стойност 11399,10 лв. без ДДС или 13678,92 лв. с ДДС. Представена е и фактура № 40/24.09.2021г. с издател „К.М. БГ” ООД и получател „О.” ЕООД с основание „Офис мебели“ - 18 998,50лв.; авансово плащане по проформа фактура № 0000000022/05.08.2021г.- минус 11 399,10; данъчна основа 7 599, 40лв. или сума с ДДС 9119, 28 лв. Посочен е начин на плащане-по сметка.

Платеният аванс е в размер на 60% от общата стойност на договора, която е 22798.20лв с ДДС (18998, 50лв без ДДС).

Не се оспорва, и е признато за ненуждаещо се от доказване, че в резултат на постигнатото съгласие между страните за цената на договора ищецът е издал проформа фактура

№

0000000022/05.08.2021г. с основание „офис мебели“.

Доказано е с банково извлечение „авизо местен превод“, че на 17.08.2021г. ответникът „О." ЕООД е направил плащане в размер на 13678,92 лв., по банков път по горепосочената проформа фактура.

2

Видно от приетите по делото дневник за продажби за м.

08.2021г. и м.09.2021г., че фактури № 37/17.08.2021г. и №

40/24.09.2021г. са включени в дневници продажби на ищеца.

Горните обстоятелства се потвърждават и обясненията, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, от управителя на ищцовото дружество Т.К.. Той пояснява и обстоятелството, че работници в неговата фирма са монтирали мебелите в апартамент, посочен му от управителя на ответното дружество Р.С.. Сочи, че след приключване на монтажа е разговарял с него по телефона, а С. е изпратил негов служител, който е приел обекта и ключовете от него, но не са съставяли приемо – предавателен протокол.

Горните твърдения се потвърждават от показанията на свидетеля В.А., който познава управителите на двете спорещи дружества, тъй като е работил с тях на други общи обекти. Категоричен е че знае, че проектираните от него мебели са били изпълнени и монтирани в процесния обект, собственост на ответника, защото с него са се съветвали монтажистите на мебелите и са му изпращали снимки на вече монтираните такива. Твърди, че поръчаните мебели са били изпълнени така, както той ги е проектирал и така както са били одобрени от Р.С.. Установява, че е разговарял с последния във връзка с незаплащането на цялата цена на монтираните мебели.

От основното заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че неплатеното възнаграждение по процесната фактура № 40/24.09.2021г. е в размер на 9 112,98 лева с ДДС. Тя е осчетоводена като реализирана търговска сделка в счетоводството на ищеца, но не е осчетоводена като такава в счетоводството на ответника и последният не е ползвал данъчен кредит по нея. Според вещото лице, в счетоводството на ответника не съществуват данни за задължения към ищеца, напротив — в счетоводството на ответника със салдо (дебитно) е сметка 402 Доставчици по аванси в размер на 11 399,10 лева, което изразява вземане на ответника от ищеца с посочената 3 сума. Според заключението на вещото лице размерът на мораторната лихва върху сумата от 9 119, 28 лева, изчислена за периода от 25.09.2021г (датата, следваща датата на издаване на фактурата, до 25.11.2021г (датата на депозиране на ИМ в съда) е за 157,07 лева, а за периода от 09.10.2021г. до 29.11.2021г. размерът й е 131,72 лева.

Експертът е категоричен, че счетоводството на двете дружества е водено редовно и в хронологичен ред.

Констатирал е, че фактура № 40/24.09.2021г. е включена в дневника за продажби на „К.М. БГ” ООД за месец 09.2021г, на ред 3ти, в хронологичен регистър на сметка 411 - Клиенти, като резултатът за данъчен период месец 09.2021 година, съгласно СД по ЗДДС вх № 16004814084/08.10.2021г. е: ДДС за внасяне в размер на 490,48 лева.

Сумата от 490,48 лева е внесена с ПН от дата 11.10.2021г. Установил е, че същата фактура не е включена в дневник за покупки на „О.” ЕООД, не е включена в хронологичен регистър на сметка 401Доставчици и ответникът не е ползвал данъчен кредит по нея.

Установява се още от заключението, че фактура № 37/17.08.2021г. е включена в дневника за продажби на „К.М. БГ” ООД за месец 08.2021г. на ред 1-ви, включена е в хронологичен регистър на сметка 411 - Клиенти, резултатът за данъчен период месец 08.2021г., съгласно подадена СД по ЗДДС вх. № 16004775603/02.09.2021г. е:

ДДС за внасяне в размер на 370,27 лева, внесени в приход на РБ с платежно нареждане от дата 03.09.2021г. Същата фактура е включена в хронологичен регистър на сметка 401- Доставчици, ответникът е ползвал данъчен кредит по тази фактура в размер на 2 279,82 лева.

Вещото лице е констатирало и че сумите от : 40лева - ДТ платени на PC Пловдив за образуване на обезпечително производство; 66 лева - платени такси на ЧСИ М.В. за образуване на ИД през 2021г.; 400 лева - платено адвокатско възнаграждение за водене и образуване на ИД № 204/2021г. по описа на ЧСИ М.В., peг. № 797 от КЧСИ са осчетоводени в счетоводството на ищеца по дебита на сметка 444 4 Вземания по съдебни спорове и по кредита на сметки от гр.50 Парични средства.

Видно е от допълнителното заключение на съдебно[1]счетоводната експертиза, че ответникът „О.” ЕООД е отразил в дневниците си за покупки за периода от месец август 2021 г. до месец септември 2022 г. един брой фактура с издател ищеца - „К.М.” ООД, както и че фактура № 37/17.08.2021г е включена в дневника за покупки на ответника за месец 08.2021 г., а ползваният данъчен кредит по фактурата е в размер на 2 279,82 лева.

Останалите писмени доказателства съдът счита, че не следва да обсъжда самостоятелно, тъй като въз основа на тях са направени констатациите и изводите от вещото лице С.Т.

Правни изводи :

Предявените искове с оглед на изложените факти и фомулирания петитум в ИМ са с правно основание чл. 286 от ТЗ във връзка с чл.

288 от ТЗ вр. с 266 от ЗЗД във връзка с чл. 258 от ЗЗД във връзка с чл.

79 от ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.

По отношение на първия иск, който е главен, решаващият състав приема, че ищецът носи тежестта да докаже, че е налице валиден договор между него и ответника, предмета на договора и изпълнението на своите задължения по него.

Договорът за изработка, уговорен между страните, е материализиран в проформа фактура №22/05.08.2021г. и във фактури №37/17.08.2021г. и №40/24.09.2021г. Възникването на тази обвързаност по такъв договор и предмета на изработката не са спорни между станите и съдът е обявил тези обстоятелства за ненуждащи се от доказване.

Основният спор между тях е за това дали процесните мебели са изработени и монтирани от ищеца в обект на ответника. Действително в казуса липсват писмени доказателства за изпълнението и приемането 5 на възложеното, но изпълнението на работата от изпълнителя се доказа с показаният на свид. В.А.. Той е категоричен, че мебелите са изработени и монтирани като вид, брой и с характеристиките, с които той ги е проектирал, респ. одобрил възложителят С..

От своя страна в тежест на ответника е да докаже, според заявеното от него оспорване в отговора на ИМ, че е налице неизпълнение от страна на ищеца и/или че е налице изпълнение от страна ответника на неговото задължение по договора - да заплати цената на изработеното. Както вече съдът обсъди, доказателствата налага извод за изпълнение на договора за изработка от страна на изпълнителя. Заедно с това, доказателства за плащане категорично липсват. Нещо повече ответникът не твърди, че е направил такова.

Недоказаното плащане на цената на предмета на договора, преценено в съвкупност с доказания факт н изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя по договора за изработка, прави основателен иска срещу възложителя.

Като е възприел същия краен извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД :

Искът за мораторна лихва е акцесорен и основателността му е обусловена от основателността на глания иск. Поради това и поради доказания факт на липса на плащане на цялата цена по договора, искът за забава на изпълнението е основател върху неплатената сума.

Размерът на този иск е определен със съдебно – счетоводната експертиза, поради което е доказан и по размер. По отношени на него изводите на двете съдебни инстанции също съвпадат, поради което атакуваното решение и в тази част е правилно.

На основание чл. 272 от ГПК, Б.ският окръжен съд препраща и към мотивите на Б.ския районен съд.

С оглед изхода от въззивната проверка, на дружеството 6 въззивник не се дължат разноски за двете съдебни инстанции, както се претендира във ВЖ.

Така мотивиран, окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 590/21.10.2022 г., постановено по гр. д. № 2913/2021 г. по описа на РС Б..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7