Решение № 165 от 21.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Бургас, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Димитър Г. Христов при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова в присъствието на прокурора Ангел Ат. Георгиев като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Частно наказателно дело № 20262100201005 по описа за 2026 година

Производство е по чл. 44 от ЗЕЕЗА. Образувано е по искане на Окръжна прокуратура - Бургас за образуване на съдебно производство по разглеждане и допускане на изпълнение на Европейска заповед за арест от 03.02.2026 г. на Районен съд Майен (Amtsgericht Mayen), Федерална република Германия.

В хода на настоящото производство – в съдебно заседание на 16.07.2026 г. исканото лице М. В. доброволно изрази по недвусмислен и категоричен начин съгласие за предаване, като не се отказа от прилагане на принципа на особеността. В предвидения в чл. 45, ал. 2 от ЗЕЕЗА тридневен срок исканото лице оттегли даденото съгласие, като в съдебно заседание на 21.07.2026 г. ясно заяви, че не поддържа съгласието си за доброволно предаване на компетентните германски власти. Същевременно г-н В. не се отказа от принципа на особеността по чл. 61 от ЗЕЕЗА.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за основателност на Европейската заповед за арест (ЕЗА).

Заявява, че ЕЗА отговаря на изискванията на чл. 36 и чл. 41 от ЗЕЕЗА, като не са налице основанията по чл. 39 и чл. 40 от същия закон за отказ за предаване на исканото лице, поради което издадената заповед подлежи на изпълнение.

Предлага да бъде постановено решение, с което исканото лице М. В. да бъде предадено на издаващата държава в изпълнение на издадената Европейска 1 заповед за арест.

Защитникът на исканото лице – адв. Петко Хубеков от Адвокатска колегия - Бургас моли съда да остави без уважение искането на Окръжна прокуратура - Бургас. Твърди, че посочените в Европейската заповед за арест три присъди са за престъпления, чиито изпълнителни деяния не представляват престъпления по българския Наказателен кодекс. Сочи още, че не е налице изискването на чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА за двойна наказуемост.

Исканото лице M. W. /М. В./ не дава съгласие за предаване на компетентните власти на издалата Европейската заповед за арест държава и не се отказва от принципа на особеността.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди материалите по делото и становищата на страните, прие следното:

Европейска заповед за арест от 03.02.2026 г. на съдия в Районен съд Майен е издадена по отношение на *** гражданин M. W./М. В./, роден на *** г. в гр. ***, ***, с цел изтърпяване на наказания лишаване от свобода за престъпления, подробно описани в заповедта за арест и квалифицирани като измама по § 263, § 53 и § 54 от германския Наказателен кодекс.

Въз основа на така издадената Европейска заповед за арест М. В. е бил обявен за международно издирване. На 07.07.2026 г. в 23:30 ч. той е бил установен в района на община Болярово и задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа със заповед рег. № 5404зз-62/07.07.2026 г., издадена от полицейски орган. С постановление от 08.07.2026 г. на прокурор в Окръжна прокуратура Бургас исканото лице е задържано на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЕЕЗА за срок до 72 часа. С определение № 1012 от 10.07.2026 г. по ЧНД № 998/2026 г. по описа на Бургаския окръжен съд по отношение на M. W. /М. В./ е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, с оглед обезпечаване на присъствието му в производството за разглеждане на Европейската заповед за арест. Определението е влязло в сила на 14.07.2026 г.

Поради изразеното нежелание на исканото лице да даде съгласие за предаването му в издаващата държава, както и заявеното от него, че не се отказва от принципа на особеността по чл. 61 от ЗЕЕЗА, производството по делото се провежда по реда на чл. 44 от ЗЕЕЗА. В това производство съдът следва да обсъди въпросите дали са налице условията за предаване по чл. 36 и чл. 41, има ли основания за отказ по чл. 39 или чл. 40, има ли основания за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл. 52 от ЗЕЕЗА.

Издадената от Районен съд - Майен Европейска заповед за арест отговаря на изискванията за форма и съдържание по ЗЕЕЗА. Самоличността на лицето, чието предаване се иска, е установена по несъмнен начин.

Отбелязани са наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на издаващия заповедта орган.

В Европейската заповед за арест са посочени издадените от Районен съд Майен присъди и наложените с тях наказания, за изтърпяването на които се 2 иска предаването на М. В.:

- присъда от 22.07.2020 г. по дело № 3 b Ds 2030 Js 36889/19 г., влязла в сила на 22.07.2020 г., за извършено престъпление измама, с наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца;

- присъда от 14.09.2022 г. по дело № 3 b Ds 2030 Js 4514/22 г., влязла в сила на същата дата, за извършено престъпление измама, с наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца;

- присъда от 21.06.2023 г. по дело № 3 b Ds 2030 Js l7892/22 г., влязла в сила на 29.06.2023 г., за извършено престъпление измама, с наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца.

В ЕЗА са описани подробно обстоятелствата, при които са извършени престъпленията по § 263, § 53 и § 54 от германския Наказателен кодекс, включително времето и мястото на извършване и степента на участие на исканото лице – „извършител“. Престъпления са осъществени на територията на Германия в периода 04.09.2018 г.-25.10.2021 г. В заповедта изрично е отбелязано основанието по чл. 36, ал. 3, т. 20 от ЗЕЕЗА, което принципно изключва проверката за двойна наказуемост.

Германският гражданин M. W. /М. В./ се е явил лично на съдебните процеси, вследствие на които са били постановени присъдите. Според съдържащото се в материалите по делото Удостоверение за хода на изпълнението на наложените наказания, издадено от Прокуратура Кобленц, Федерална република Германия, присъдите са влезли в сила и подлежат на изпълнение в пълен размер, без периоди за приспадане.

В случая не са налице основанията за отказ да се изпълни Европейската заповед за арест по чл. 39 от ЗЕЕЗА: престъпленията, за които е осъдено исканото лице и за които е издадена заповедта, не са амнистирани в Република България и не попадат под нейната наказателна юрисдикция; не е нарушен принципът non bis in idem; исканото лице не е малолетно съгласно българското законодателство.

Липсват и факултативните основания по чл. 40 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни издадената от съдебните власти на Федерална република Германия Европейска заповед за арест: по делото липсват данни исканото лице да е привлечено като обвиняем или да е подсъдим в Република България за същите престъпления, нито пък за тези престъпления да е било прекратявано наказателно производство в Република България; давностният срок за изтърпяване на наказанията, за които се иска предаването на германския гражданин, не е изтекъл съгласно българското законодателство и престъпленията не са подсъдни на българския съд; исканото лице не е 3 български гражданин и не е постоянно пребиваващо в Република България; престъпленията, за които е осъден М. В. не са извършени на територията на Република България или извън територията на Федерална република Германия.

Наложените с посочените по-горе присъди наказания са лишаване от свобода, а не доживотен затвор, което изключва необходимостта от наличие на посочените в чл. 41 ЗЕЕЗА гаранции, предоставени от издаващата държава членка.

Не са налице и основанията на чл. 52 от ЗЕЕЗА за отложено или условно изпълнение на Европейската заповед за арест.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че са налице изискуемите от закона предпоставки да бъде допуснато изпълнението на Европейската заповед за арест, като исканото лице следва да бъде задържано до предаването му на германските власти с цел провеждане на наказателно преследване срещу него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА, съдът РЕШИ:

ДОПУСКА предаване на M. W. /М. В./, роден на *** г. във ***, с документ за самоличност № ***, издаден от ***и удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС, издадено от МВР-Ямбол, Република България със сериен № ***, на компетентните власти на Федерална република Германия, въз основа на Европейска заповед за арест от 03.02.2026 г. на Районен съд Майен (Amtsgericht Mayen), Федерална република Германия за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, наложени с постановени от Районен съд Майен присъди: 1) присъда от 22.07.2020 г. по дело № 3b Ds 2030 Js 36889/19 г., влязла в сила на 22.07.2020 г., за извършено престъпление измама, с наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца;

2) присъда от 14.09.2022 г. по дело № 3b Ds 2030 Js 4514/22 г., влязла в сила на същата дата, за извършено престъпление измама, с наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца; 3) присъда от 21.06.2023 г. по дело № 3b Ds 2030 Js l7892/22 г., влязла в сила на 29.06.2023 г., за извършено престъпление измама, с наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца.

ВЗЕМА на основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на германския гражданин M. W. /М.

В./, до фактическото му предаване на компетентните власти на Федерална република Германия.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Бургас в петдневен срок.

4

На основание чл. 53, ал. 1 от ЗЕЕЗА за настоящото решение незабавно да бъде уведомен издаващия Европейската заповед за арест орган.

След влизане на решението в сила, заверен препис от него незабавно да бъде изпратен на Върховна касационна прокуратура и Министерството на правосъдието.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5