Определение № 182 от 16.04.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. Бургас, 16.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. С.

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Кирил Гр. С. Въззивно частно гражданско дело № 20242000500157 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Постъпила е частна жалба от Б. М. С., ЕГН ********** от гр.С. против против Определение № 9/02.01.2024г. постановено по гр.д.№ 712/23г. по описа на ОС – Бургас. Изразява се недоволство от постановения акт, с който е оставена без уважение молба на Б.С. за изменение на прекратителното определение в частта за разноските.

Б. С. е осъден да заплати на В. П. и А. П. разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. Този разход на насрещната стрА. се оспорва от жалбоподателя като недоказан. Сочи се, че съгласно чл.6 ал.1 от ЗСч не е налице първичен счетоводен документ, доказващ този разход, а в представения договор за правна помощ, където фигурира тази сума не са налице изискуемите реквизити за да се приеме, че този документ удостоверява този разход.

Моли се за отмяна на постановеното от съда определение, с което е оставена без уважение молбата на Б. С. за изменение на определението на съда, с което Б. С. е осъден да заплати сумата от 3000 лв. на двете ответници.

Становище по частната жалба от В. П. и А. П. не е постъпило по делото.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

С определение от 15.11.2023г., постановено по гр.д. № 712/23г. по описа на ОС – Бургас е постановено прекратяване на производството по делото поради оттегляне на иска от стрА. на ищеца Б. С., направено преди приключване на първото по делото заседание. На осн. чл.78 ал.4 от ГПК 1 съдът е присъдил в полза на ответниците по делото А. П. и В. П. направените от тях разноски – сумата от 3000 лв. – платена за адвокатско възнаграждение съобразно приложения /на л.101 по делото на ОС / от тях договор за правна помощ, в който е отразено, че е договорена и платена в брой сума в размер на 3000 лв.

С определение № 9/02.01.2024г. съдът се е произнесъл по искане по чл.248 от ГПК /каквото не се намери по делото/ за изменение на определението от 15.11.2023г. в частта за разноските, с което в негова тежест е определена сума за заплащане в размер на 3000 лв. Съдът е преценил, че молбата е допустима, подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок. Съдът е намерил молбата за неоснователна и я е оставил без уважение. Констатирано е, че е налице писмен договор за правна помощ, в който е отразена договорената между страните сума – 3000 лв. като изрично е посочено, че въпросната сума е платена в брой. Цитирано е Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. постановено по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК относно доказателствената сила на договора за правна помощ и отразените в него данни.

Жалбата против определението на окръжния съд е допустима и редовна – депозирА. е в законоустановения срок от надлежна стрА. в производството пред първоинстанционния съд като е внесена и дължимата държавна такса.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд за да остави молбата без уважение е констатирал, че по делото има представен договор за правна помощ между процесуалния представител – адвокат и стрА.та – ответник по делото.

Въпросният договор се намира по делото на окръжния съд на л.101 като в него е отразено, че договореното възнаграждение възлиза в размер на 3000 лв. като относно начин на плащане е изрично записано, че плащането е стА.ло в брой в деня на договора – т.е. – датата на подписване на договора. Отразеното в жалбата на Б. С. чрез неговия процесуален представител относно липсата по смисъла на Закона за счетоводството на първичен счетоводен документ действително е така, както е посочено в жалбата. В съдебната практика обаче с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по т.1 е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато стрА.та е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В процесния случай е отразено именно – че плащането е стА.ло в брой, следователно вписването на плащането в този договор е достатъчно доказателство за заплатеното от стрА.та възнаграждение. Поради това обжалваното 2 определение се явява правилно и законосъобразно, а частната жалба – неоснователна с оглед на което следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното и на осн. т.1 от ТР № 6/2013г., Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б. М. С., ЕГН ********** от гр.С. против Определение № 9/02.01.2024г. постановено по гр.д. № 712/23г. по описа на ОС – Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3