Решение № 631 от 13.11.2017, Районен съд - Пещера

Р Е Ш Е Н И Е:

№ 631 /

13.11.2017 година, гр. Пещера

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав

На 17.10.2017 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА

Секретар: Т. Д. като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр. дело № 996 по описа за 2017 година

Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК.

В исковата молба ищецът

„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, ЕКСПО 2000, представляван от Ц. К. П. и М. Т П., чрез юрк. К., против ответниците П.Д.Д., М.В.Д. и Д.И.Д. ***, твърди че със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 131/2016 г. ответниците са осъдени да заплатят общо, дължими суми в общ размер на 23 028,52 лв. по договор за банков кредит от 16.01.2008 г., както следва: главница в размер на 13 926,86 лв., редовна лихва в размер на 1455,93 лв., наказателна лихва в размер на 7645,73 лв. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издавен на Заповед за изпълнение (29.01.2016 г.) до окончателното изплащане на вземането. Твърди още, че ответниците възразили на издадената Заповед за изпълнение в законовия срок. Искането им се основавало на следните фактически обстоятелства и правни доводи, а именно:

С договор за банков кредит № 44007 от

16.01.2008 година сключен между банката настоящ ищец и П.Д.Д. –настоящ ответник, ведно със солидарните длъжници:М.В.Д. и Д.И.Д. ищецът в качеството му на кредитодател отпуснал на ответника в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 25 281.25 лева, който е бил напълно усвоен на 16.01.2008 година.Договорът е бил изменен и допълнен със споразумение от 31.03.2011 година. Съгласно договорените клаузи крайният срок за погасяване е бил 20.01.2015 година е целта на кредитиране е била за инвестиция. Сочи се още ,че страните договорили редовна лихва в размер на 12.9%,начислена от датата на усвояване на сумата по кредита на годишна база за реалния брой дни на ползване на сумата по кредита, като страните са определили и размера на обезщетението в случай на забава при заплащане на дължимата вноска по кредита-наказателната лихва в размер на 48%,която се начислявала на годишна база върху просрочената сума за времето на забавата до окончателното й погасяване. В ч.3 от договорът бил описан начинът на погасяване на всички дължими суми по кредита:една първа вноска в размер на 521.95 лева дължима на 20.02.2008 година и 83 равни месечни вноски ,всяка в размер на 458.54 лева ,дължими на 20 число от съответния месец,считано от 20.03.2008 година до 20.01.2015 година .Твърди се още ,че кредитополучателят и солидарните длъжници са изпаднали в забава относно заплащането на погасителните вноски с падежни дати относно целия период от 20.01.2012 година до 20.01.2015 година,което се явява неизпълнение на договора. С изтичане на срока на договора-20.01.2015 година цялото задължение е станало изискуемо,поради което банката е депозирала заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Възражението на длъжниците срещу издадената заповед мотивира правния интерес на ищеца да установи вземането си. Моли да се постанови решение, с което се приеме за установено по отношение на ответниците, че съществува вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, както следва: главница в размер на

13 926.86 лева ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -29.01.2016 година до окончателното изплащане на същата; изискуема редовна лихва в размер на 1 455.93 лева,за периода от 20.12.2012 година до 19.01.2015 година;изискуема наказателна лихва в размер на 7 645.73 лева, за периода от 20.01.2013 година до 28.01.206 година както и разноски в размер на 1336лева.

Претендират се и направените в настоящото производство разноски по делото. В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.

В указания от съда срок, ответниците са депозирали писмен отговор, в който не оспорват обстоятелството ,че на 16.01.2008 година е сключен договор за банков кредит между ищецът и ответникът П.Д. като същият е обезпечен с поръчителство от страна на ответниците М.Д. и Д.Д..Не оспорват обстоятелството ,че с този договор ищецът се е задължил да предостави на ответника П.Д. в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 25 281.25 лева ,като целта на кредита е била инвестиция с договорен лихвен процент от 12.9% и наказателна лихва от 48%.Не оспорват и обстоятелството ,че крайният срок за издължаване на кредита е бил 20.01.2015 година.Твърдят още ,че е договорено погасяване на главница и лихва чрез внасяне на една вноска в размер на 458.54 лева

,като са договорени внасянето на 83 равни месечни вноски и една в размер на 521.95 лева. Правят възражение за изтекла погасителна давност на част от вноските, описани в отговора,а именно за периода от 20.01.2012 година до 20.01.2013 година.Направено и възражение за прекомерност на договорената наказателна лихва като клаузата следва да бъде прогласена за нищожна на основание чл.26,ал.1 ,пр.3 от ЗЗД.Признават ,че дължат само част от задължението по договора ,поради което на основание чл.78,ал.2 от ГПК на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски по делото.Не сочат доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено следното:

От събраните по делото писмени доказателства: договор за банков кредит № 44007/16.01.2008 година; Общи условия на Райфайзенбанк (България)“ за предоставяне на Микро кредити; погасителен план;споразумение се установява ,че на 16.01.2008 година между „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД и П.Д.Д. *** е сключен договор за кредит № 44007, по силата на който банката в качеството й на кредитор е предоставила на ответника в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 25 281.25 лева,срещу задължението на последния да върне сумата в срок до 20.01.2015 чрез 83 равни анюитетни месечна вноски в размер на

458.54 лева и една в размер на 521.95 лева. Установява се още ,че ответникът е поел и задължение да заплаща годишен лихвен процент в размер на 12.9% и наказателна лихва в размер на 48%.Договорът е обезпечен с поръчителство от страна на М.В.Д. и Д.И.Д.. Страните са подписали и погасителен план неразделна част от договора. Със споразумение от 11.03.2011 година страните по договора са предоговорили условията по договора за кредит № 44007 от 16.01.2008 година относно дължимата вноска за месец март 2011 година в размер на 926.51 лева да се заплати на 20.04.2011 година.

По делото е приложено ч. гр. дело № 131/2016година по описа на Пещерския районен съд, от което се установява ,че същото е образувано по заявление на “ Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК срещу

П.Д.Д.,М.В. Д. и Д.И.

Д. за парично вземане в размер на

: главница от 13 926.86 лева; изискуема редовна лихва в размер на 1 455.93 лева,за периода от 20.12.2012 година до 19.01.2015 година;изискуема наказателна лихва в размер на 7 645.73 лева ,за периода от 20.01.2013 година до 28.01.2016 година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 29.01.2016 година до окончателното й изплащане ,както и направените по делото разноски в това число д.т и възнаграждение на юрисконсулт.Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед № 16 от 29.01.2016 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, с която се разпорежда длъжникът П.Д.Д.,М.В. Д. и Д.И. Д. да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД: главница от 13 926.86 лева; изискуема редовна лихва в размер на 1 455.93 лева,за периода от 20.12.2012 година до 19.01.2015 година; изискуема наказателна лихва в размер на 7 645.73 лева, за периода от 20.01.2013 година до 28.01.2016 година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 29.01.2016 година до окончателното й изплащане ,както и направените по делото разноски в това число д.т и възнаграждение на юрисконсулт в размер на 1336 лева.Установява се още ,че срещу заповедта за незабавно изпълнение е депозирано възражение и от тримата длъжници /входирани на 11.01.2017 година в деловодството на РС-Пещера/ ,поради което на заявителя е указано, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си . Видно от данните по делото съобщението е връчено на заявителя на 18.01.2017 година ,като на 20.02.2017 година /първият работен ден,тъй като 18.02.107 година изтича в събота/ заявителя е предявил иск срещу длъжниците.

За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно- икономическа експертиза като вещото лице Ц. К. в заключението си сочи ,че при извършената от нея проверка констатирала ,че сумата по отпуснатия кредит с Договор за банков кредит № 44007 16.01.2008 год., от 25 281.25 лева е отпусната на 16.01.2008 г. по сметка IBAN ***к(България)ЕАД.Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК за периода 20.01.2012 година до 20.01.2015 година е констатирала наличие на просрочени задължения от страна на длъжниците по договора.Размерът на непогасените задължения на длъжника по Договора за кредит № 44007 /16.01.2008 год. към датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение 29.01.2016 год. е 23 489.09лв. и по елементи е както следва :Усвоена и непогасена главница в размер от -13 926.86лв.;Начислена редовна / възнаградителна /лихва - 1 455.93 лв.;Начислена наказателна лихва в размер на 7 645.73 лв. Разноски / съдебни/ 460.57лв. Размерът на непогасените задължения на длъжника по Договора за кредит към датата на изготвяне на заключението - 04.10.2017 год. е 26 958.39 лв. В заключението се сочи още ,че заявената в исковата молба наказателна лихва от 7 645.73 лв. е начислена върху просрочената главница/ от дължимата вноска / падежирана в периода 20.01.2012 год.-20.01.2015 год.Периодите, за които се е начислявала наказателната лихва на просрочена главница са от датата на падежа - 20 число на месеца до 28.01.2016 год.Наказателната лихва на 28 от падежираните периоди от 20.01.2012г. - 20.04.2014 год. е със заявената в Договор № 440007 за банков кредит от 16.01.2008 год., и Споразумение от 31.06.2011 год. - наказателна лихва от 48 %.Наказателната лихва на 9 от падежираните периоди от 20.05.2014г.-20.01.2015 год. е със заявената в Договор № 440007 за банков кредит от 16.01.2008 год. , и Споразумение от 31.06.2011 год. - възнаградителна лихва 12.90 % - по вътрешно решение на Райфайзенбанк /България/ЕАД.Броят на дните на просрочие към датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение 29.01.2016 год. Е 1 470 дни, а броят на дните на просрочие към датата на подаване на и скова молба - 20.02.2017 год. са 18558дни. В заключението се сочи още ,че след депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-29.01.2016 година до 27.09.2017 година не е констатирала плащания от страна на ответниците по процесния договор.Разпитана в с.з. вещото лице К. сочи ,че последното плащане от страна на ответниците е на 21.03.2012 година ,с което са покрити стари задължения по процесния договор,като вноската, която е останала непокрита е от 20.1.2012 година Констатирала е че банката е приела решение да намали наказателната лихвата и вече същата е в размер на 12.9% колкото е договорената възнаградителна лихва.За периода от 20.01.2012 година до 20.01.2014 година наказателната лихва е договоране в размер на 48%, но такава лихва е само начислявана ,но реално не е плащана от кредитополучателя.Констатирала е ,че докато ответникът редовно е погасявал задълженията си банката си е начислявала единствено редовната договорена лихва от

12.9%.

Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.

Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК.

Посоченият текст предвижда ,че искът за съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ,когато е спазен срокът по чл.415 ,ал.1 от ГПК .

Разпечатката съдържа 30 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/553b0841-1882-440e-91ff-0afc048cbb63