Определение № 536 от 14.10.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 536 гр. С., 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Частно наказателно дело № 20261800200711 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 - 6 от НПК.

Образувано е по жалба от адв. Т. Т. - повереник на М. К. Д., против постановление на Окръжна прокуратура - С. от 03.09.2026 г. по пр. пр. № 3883/2025 г. по описа на СОП, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 5009/2026 г. по описа на РУ на МВР гр. Б., образувано и водено за престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В жалбата се твърди, че атакуваното постановление на прокурор от СОП, с което е прекратено наказателното производство, е необосновано и незаконосъобразно. Излагат се доводи за липса на извършено по образуваното досъдебно производство всестранно, обективно и пълно разследване, което да изчерпи всички доказателствени възможности и да даде основание за прекратяване на това производство. В частност, изтъкват се твърдения, че несъмнено установените по делото факти за това, че пострадалият е бил нападнат от участници в организирана престъпна група, в момента когато е събирал багажа си от съвместно обитаваното със свидетелката Б. А. жилище, че му е била причинена средна телесна повреда, че му е бил е отнет собствения автомобил, мобилният му телефон и дебитната му карта, и е бил принуден да предостави кодовете за достъп до платежните си инструменти, сочели на извършени спрямо него престъпления по чл.199 ал.1, т.2 и т.5, вр. чл.20 от НК, по чл.213 ал.2, т.3,4,5 и ал.2, т.1,2,3, вр. чл.20 от НК, по чл.195 ал.2, вр. чл.194 ал.1, т.4,5 и 9 от НК, по чл.131 ал.1, т.5,8,9, вр. чл.129 и чл.130 1 от НК и по чл.321 от НК, за които не е било проведено разследване по делото.

Развива се становището, че съставът на чл. 249, ал. 1 НК е субсидиарен и намира приложение само доколкото не са извършени по-тежки престъпления, каквито според повереника са осъществени. Сочи се необходимост от събиране на множество доказателства - банкови документи, удостоверяващи факта на извършените банкови операции. С оглед на всички тези съображения, с жалбата се отправя искане да бъде отменено прекратителното постановление на СОП и делото върнато на последната, с указания за провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване, за извършени престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 20 НК, чл. 195, ал. 2, вр. чл. 194, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 9 НК, чл. 131, ал. 1, т. 5, т. 8 и т. 9 НК, чл. 321 НК.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и ги прецени във връзка с атакуваното постановление на СОП, както и във връзка с доводите, изложени в жалбата, приема за установено следното:

При условията на чл.212 ал.1 от НПК – с постановление на СОП от 21.05.2026 г. е било образувано досъдебно производство № 5009/2026 г. по описа на РУ на МВР гр. Б., за престъпление по чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, а именно за това, че в периода от 04.11.2025 г. до 02.12.2025 г., без съгласието на титуляря:

- са използвани данни от платежен инструмент - банкова дебитна карта с № 4748*********4813, издадена от „****“ АД на името на М. К. Д. с ЕГН **********, като от обслужващата тази карта банкова сметка, на ATM, са направени пет успешни тегления на парични суми с общ размер от 1 400 лева, равняващи се на 715,81 евро, както следва: на 07.11.2025 г. в 07:39 часа - 100 лева, на 07.11.2025 г. в 07:40 часа - 400 лева, на 07.11.2025 г. в 07:41 часа - 400 лева, на 07.11.2025 г. в 07:57 часа - 100 лева и на 10.11.2025 г. в 05:44 часа - 400 лева;

- са използвани данни от платежен инструмент - банкова дебитна карта с № 5169********2892, издадена от „****“ АД на името на М. К. Д. с ЕГН **********, като от обслужващата тази карта банкова сметка, в периода 11.11.2025 г. - 02.12.2025 г., са направени 23 успешни плащания към TEMU.COM/DUBLIN с общ размер от 2 867,75 лева, равняващи се на 1 466,26 евро;

- е използван платежен инструмент - мобилно банкиране с Blink превод, 2 като от банкова сметка на М. К. Д. в „****“ АД по банкова сметка на Б. А. в „****“ АД са направени два превода в размер на 7 000 лева, равняващи се 3 579 евро, както следва: на 04.11.2025 г., от IP 37.63.20.169, сумата от 6 000 лева и на 02.12.2025 г., от IP 149.62.206.242, сумата от 1000 лева.

В хода на разследването за престъплението, за което е образувано наказателното производство, не е било привлечено конкретно лице в качеството на обвиняем.

След приключване на разследването и на основание чл.235 от НПК, разследващият орган е изпратил досъдебното производство на наблюдаващия прокурор при СОП, с мнение за прекратяване на наказателното производство по делото, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

С постановление на Окръжна прокуратура - С. от 03.09.2026 г. по пр. пр.

№ 3883/2025 г. по описа на СОП, предмет на съдебна проверка в настоящото производство, на основание чл.243 ал.1, т.2 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 5009/2026 г. по описа на РУ на МВР гр. Б., водено за престъпление по чл. 249 ал.1, вр. чл.26, ал. 1 от НК.

За да прекрати наказателното производство, прокурорът от СОП е приел, че от събраните в хода на разследването доказателства не се установява по несъмнен начин, че използването на данните от платежни инструменти е сторено без съгласието на титуляря - свидетеля М. Д., тъй като „такава версия” не се потвърждава от писмените и гласни доказателства, освен от показанията на самия пострадал. Приел е още, че при липсата на обективни доказателствени източници, показанията на свидетелката Б. А. опровергават дадените от пострадалия сведения в полза на обвинението, което налагало прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, поради „недоказаност на един от задължителните обективни признаци на престъпния състав по чл.249 ал.1 от НК”.

Настоящият състав на СОС възприема изцяло изложената от прокурора в атакуваното постановление фактическа обстановка, като намира, че тази фактическа обстановка вярно и правилно е била установена, въз основа на всички събрани в хода на разследването по делото доказателства, които са относими към предмета на доказване. След извършен собствен анализ и преценка на събраните до момента в хода на разследването доказателства и 3 доказателствени средства, съставът на СОС възприема следната, относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

Свидетелят М. К. Д. и свидетелката Б. И. А. се запознали през 2022 година във Великобритания, където работели. Двамата заживели на семейни начала и след завръщането си в България се установили в гр.В.. През месец март 2025 година те се преместили да живеят в родната къща на свидетелката А. в село Р.. Няколко месеца по-късно, когато свидетелката Б. А. започнала работа в „*******“ ЕООД в гр. Б., се установили в град П., където си наели апартамент.

На 01.11.2025 г., свидетелят заминал за град В., за да подмени изтичащото си свидетелство за управление на МПС. Тогава се обадил по телефона на свидетелката А. и й съобщил, че вече си има нова приятелка и ще се върне в гр. П., за да изнесе багажа си от жилището им.

На 03.11.2025 г., докато свидетелят М. Д. събирал багажа си от апартамента в гр. П., свидетелката А. се прибрала и поискала от него да й върне телефона, който му подарила през април същата година и който все още изплащала. Д. извадил СИМ картата си и й върнал апарата.

По времето, когато двамата живеели на семейни начала, свидетелката А. предоставила на свидетеля Д. паричната сума от 13000 лева, за закупуване на автомобили, които след това той продавал. Освен това, свидетелката А. давала на свидетеля Д. и други дребни парични суми за ежедневни разходи, които свидетеля Д. обещавал да й върне.

Когато се разделили свидетелят Д. предоставил на свидетелката А. банковата си карта на „****”, като й казал, че в нея има малко пари и може да ги изтегли, а останалите парични суми ще й върне впоследствие.

На 07.11.2025 г. и на 10.11.2025 г. на банкомат (АТМ), находящ се на територията на „*******“ ЕООД, където свидетелката Б. А. работела, използвайки данни от платежен инструмент - банкова дебитна карта с №4748********4813, издадена от „****“ АД на името на М. К. Д., същата изтеглила от обслужващата тази карта банкова сметка, парични суми с общ размер от 1 400 лева, равняващи се на 715,81 евро, както следва: на 07.11.2025 г. в 07:39 часа - 100 лева, на 07.11.2025 г. в 07:40 часа - 400 лева, на 07.11.2025 г. в 07:41 часа - 400 лева, на 07.11.2025 г. в 07:57 часа - 100 лева и на 10.11.2025 4 г. в 05:44 часа - 400 лева.

В периода 11.11.2025 г. - 02.12.2025 г., чрез използване на данни от платежен инструмент - банкова дебитна карта с № 5169********2892, издадена от „******“ АД на името на М. К. Д., от обслужващата тази карта банкова сметка, свидетелката А. направила 23 успешни плащания към TEMU.COM/DUBLIN с общ размер от 2 867,75 лева, равняващи се на 1 466,26 евро. Преди раздялата им, свидетелят Д. въвел данните от тази негова банкова карта в приложението „Тему”, за да плащат с нея, в случаите когато двамата пазарували от този сайт.

Чрез мобилно банкиране, с Blink превод, от банковата сметка на свидетеля М. К. Д. в „******“ АД, по банкова сметка на свидетелката Б. А. в „****“ АД, са направени два превода в размер на 7 000 лева, равняващи се на 3 579 евро, както следва: на 04.11.2025 г., от IP 37.63.20.169, сумата от 6 000 лева и на 02.12.2025 г., от IP 149.62.206.242, сумата от 1000 лева, като основание и за двата превода било посочено „подарък“. Преводите са наредени от IP 149.62.206.242 и на IP 37.63.20.169, които са динамични, и чиито ползватели е невъзможно да бъдат установени поради изтичане на 6-месечния срок за съхранение на тази информация от мобилните оператори.

На 02.12.2025 г., когато се опитал да плати заредено гориво на бензиностанция в Б., свидетелят Д. установил, че по банковата му карта, издадена от „******“ АД, няма достатъчна наличност. На 03.12.2025 г. той отишъл в Банка „***“ АД и устно поискал картата му да бъде блокирана и да му бъде издадена нова, като не оспорил транзакциите по сметката си, а само поискал извлечение по банковата си сметка. В „****“ АД изобщо не отишъл, защото решил, че щом получи превод на последната си заплата от Кауфланд Б. на 07.12.2025 г., ще изтегли паричната наличност по сметката си и няма да получава повече приходи по нея.

На 03.12.2025 г., след като се снабдил с извлечение по банковата си сметка в „****“ АД, М. Д. посетил РУ - Б. и подал жалба срещу Б. А. за извършени от нея неправомерни тегления от банковите му сметки, като съобщил, че те са извършени на банково устройство в гр. Б. и чрез приложението, инсталирано в мобилния телефон, който върнал на бившата си партньорка.

5

След съвкупната преценка на изложените и обсъдени по-горе фактически данни, установени от всички събрани в хода на разследването по делото доказателствени средства, според СОС може да се направи обоснован правен извод, че в случая липсва извършено деяние, което да осъществява състав на престъпление чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК или на друго престъпление по НК.

Настоящата инстанция напълно споделя крайния решаващ извод на прокурора при СОП, относно наличието на законово основание, налагащо наказателното производство да бъде прекратено изцяло, но не по изложените от прокурора в полза на този извод съображения и на посоченото от него процесуално основание.

В хода на разследването по делото не са събрани и не са ангажирани доказателства, установяващи по категоричен начин отсъствието на съгласие от страна на свидетеля Д., като притежател на процесните платежни инструменти, за извършените с тях конкретни трансакции. От една страна, свидетелката А. твърди в показанията си, че свидетеля Д. дължал сумата от 13 000 лева и затова при раздялата им, й предоставил собствената си дебитна карта на „****”, за да си изтегли наличната парична сума, която имал по нея, което и свидетелката А. всъщност направила на процесните дати 07 и 10.11.2025 г., а сумите от общо 7 000 лева равняващи се на 3 579 евро, свидетелят Д. сам й превел на въпросните дати, като посочил за основание на преводите - „подарък”. От своя страна, в показанията си свидетелят Д. отрича да е дължал каквито и да е пари на свидетелката А. и съответно да е давал съгласие, процесните суми да бъдат изтеглени от нея.