Определение № 608 от 19.05.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 608 гр. София, 19.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно гражданско дело № 20251800500357 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на Д. Л. Г., депозирана чрез адв. И. Я. против Определение № 85/07.02.2025 г., постановеното по гр.д.

№ 221/2024 г. по описа на Районен съд – Костинброд, поправено с Определение № 154 от 11.03.2025 г., постановено по същото дело, с което съдът е допълнил на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК Определение № 705 от 30.09.2024 г. в частта за разноските.

На първо място излага, че определението е неправилно, тъй като в случая се касае за дело за делба и страните нямат право на присъждане на разноски, с оглед двойното им процесуално качество на ищец и на ответник.

На второ място поддържа, че определеният размер е завишен, с оглед степента на сложност, извършената конкретна работа по делото и процесуалните действия на страните.

Ответниците по частната жалба Д. Е. М. и Л. Е. А., представлявани от адв. Ж. Г. С., са ангажирали становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр.д. № 221/2024 г. е образувано по искова молба на Д. Л. Г. против М. М. С., Валентина Асенова Недева, Асен Пламенов Найденов, Юлия Асенова Найденова и Силвия Маринова Найденова, с искане за допускане и извършване на делба на имот описан подробно в същата.

1

С допълнителна молба с вх. № 2696/30.04.2024 г. подадена от Д. Л. Г., чрез процесуалния й представител адв. Я. е поискано искът за делба да се счита предявен и срещу Л. Е. А. и Д. Е. М., като собственици на останалите 654/2540 ид.ч. от делбения имот.

С Разпореждане № 749 от 07.05.2024 г., съдът е разпоредил препис от исковата молба да се връчи на ответниците, включително допълнително конституираните такива Л. Е. А. и Д. Е. М..

Препис от исковата молба е връчена на посочените ответници, съответно на 10.05.2024 г. на Л. Е. А. и на 23.05.2024 г. на Д. Е. М., които в срока предвиден по чл. 131 ГПК са депозирали писмен отговор на исковата молба /л. 65/.

Междувременно по отношение на един от другите ответници – М. М. С. исковата молба е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като с Разпореждане № 1307 от 19.08.2024 г. е указал на ищеца, че в двуседмичен срок от уведомяването следва да внесе по сметка на съда сумата от 400.00, дължимо възнаграждение за особен представител.

След като тези указания на съда не са били изпълнени от ищеца, в дадения му от съда срок с Определение № 705 от 30.09.2024 г. съдът е прекратил производството по гр.д. № 221/2024 г., като определението му е влязло в сила на 15.01.2025 г.

Във връзка с постъпила молба с вх. № 5743 от Л. Е. А. и Д. Е. М., чрез процесуалния им представител адв. С., към която са приложени Договор за правна защита и съдействие и списък на разноски по чл. 80 ГПК и постъпило писмено становище от Д. Л. Г. е постановено обжалваното Определение № 85 от 07.02.2025 г., поправено с Определение № 154 от 11.03.2025 г., постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК, видно от което е допълнено Определение № 705 от 30.09.2024 г. по гр.д. № 221/2024 г. на Районен съд – Костинброд, в частта за разноските, като е осъден ищеца Д. Л. Г., да заплати на ответниците Л. Е. А. и Д. Е. М., съдебни разноски в размер на 1 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

При тези данни, настоящата инстанция намира от правна страна следното:

Подадената частна жалба е допустима, като по съществото си е неоснователна.

За да се произнесе по този начин, първоинстанционният съд е приел, че ответникът има право на съдебни разноски при прекратяване на делото- чл.

78, ал. 4 ГПК, при условие, че своевременно е представил доказателства за направата на разноските и за техния размер, каквото в случая било сторено.

Установил е от материалите по делото, че ответниците Л. Е. А. и Д. Е. М. са подали писмен отговор на исковата молба. Това процесуално действие е извършено чрез пълномощник - адв. С., въз основа на пълномощно, което е представено с отговора. Констатирал е, че видно от представения с молбата по чл. 248 ГПК договор за правна защита и съдействие, ответниците са заплатили 2 на пълномощника си адвокатско възнаграждение в размер на общо 1 500 лв.

Приел е, че така претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с минималния размер по Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

В конкретният казус, изведените от първоинстанционния съд изводи няма основание да не бъдат споделени изцяло.

В тази насока следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като в този случай подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод воденето на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства. В този смисъл обстоятелството, че производството е за делба не обуславя различно тълкуване на посочената разпоредба. Отделно според разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника /оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба, неизпълнение на указания/, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските. Правилото е, че се присъждат всички разноски, които са направени, въз основа на доказателствата, за които са представени по делото.

Данните относно осъществените процесуални действия от страна на упълномощения адвокат са ирелевантни, тъй като делото се прекратява /в случая/ единствено поради неизпълнение на дадени указания на съда от насрещна страна по спора. Изплатеното адвокатско възнаграждение не следва да се оставя в тежест на възложителя по договора, само защото производството е прекратено, поради неизпълнение на указания, дадени от съда, преди адвокатът да е предприел действия по защита на интересите на довереника, в този смисъл Определение № 670 от 19.10.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3982/2015 г. на ВКС и Определение № 2388 от 07.08.2023 г., постановено по гр.д. № 2999/2023 г. на ВКС.

Следва да се посочи, че отправна точка при преценката, коя е конкретната правна норма от предвидените в Наредба № 1/2004 г. са приносът и обхватът на договорената да бъде предоставена правна помощ. Основен критерий в тази насока е сключеният договор за правна защита и съдействие.

Ако в същия е уговорено водене на делото, а не само изготвяне на отговор на искова молба, за приложима се приема нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата или в конкретния случай чл. 7, ал. 4 от същата наредба, в този смисъл Определение № 76 от 14.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4592/2018 г., ІІІ г.о.;

Определение № 253 от 05.08.2020 г. на ВКС по ч.т.д. № 728/2020 г., І т.о.

В случая, от представения Договор защита и съдействие - л. 86 недвусмислено е отразено, че предметът на процесния договор е процесуално представителство и защита по гр.д. № 221/2024 г. Съответно няма основание 3 да не се приеме, че ищецът е дал повод за завеждане на делото, поради което ответниците Л. Е. А. и Д. Е. М. са направили разходи за да осигурят защитата си, което е установено на база събрания доказателствен материал.

Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 14 от 2025 г., приложима към процесните отношение, с оглед датата на сключване на договора за правна защита и съдействие /15.05.2024 г./, дължимото възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 1500 лв. за всяка фаза. Горното води до извода, че присъденото възнаграждение е съобразено с предвидения в посочената наредба минимум.

По изложените съображения Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 85 от 07.02.2025 г., постановеното по гр.д. № 221/2024 г. по описа на Районен съд – Костинброд, поправено с Определение № 154 от 11.03.2025 г., постановено в производство по реда на чл.248 ГПК, с което е допълнено Определение № 705 от 30.09.2024 г., постановено по гр.д. № 221/2024 г. на Районен съд –Костинброд, в частта за разноските, като е осъден ищеца Д. Л. Г., да заплати на ответниците Л. Е. А. и Д. Е. М., съдебни разноски в размер на 1 500 лв.

Определението, може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд на Република България, при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4