Решение № 325 от 28.05.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 1806/2019
- Вид
- Решение № 325
- Подписан
- 28.05.2020
- В сила
- 03.06.2021
- Състав
- ЦВЕТА ПАВЛОВА ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.113, ал.1 т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, ал.1 т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.119, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.119, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
- § 22 · Кодекс за застраховането
- чл.7, ал.2 т.6 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
- чл. 1 ал.1 т.6 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./28.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА при секретар
Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1806 по описа на ВОС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 ТЗ/.
Предявен е иск от И.И.И. против ЗАД „Алианц
България“ АД за заплащане на сумата от 200 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на настъпила на 13.05.2019 год. смърт на майка му Е И И, починала вследствие получени от нея на 16.03.2015 год., като участник в ПТП, причинено от К.А.К. при управление на автобус „***“, с ДК № ****по линия № 13, травматични увреждания, за което водачът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 867/2019 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 19.03.2015 год. до окочателното й изплащане, платима по клиентска банкова сметка *** ***, BIC *** „Райфайзенбанк“ АД, на основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.
Твърди се от ищеца в исковата му молба, че на 16.03.2015 год. майка му Е И И предприема пресичане на пешеходна пътека, находяща се на кръстовището на бул.“Вл.Варненчик“ и ул.“Ген.Колев“, по което време К.А.К., при управление на автобус „***“, с ДК № ****по линия № 13, предприемайки маневра завой на дясно нарушава правилата за движение по пътищата като не пропуска движещата се с предимство пешеходка и е прегазил двата й долни крайника. Сочи се, че вследствие ПТП пострадалата е получила счупване на лява бедрена кост, счупване на телата на големия и малкия пищял на лява и дясна подбедрица, в резултат на които увреждания на 13.05.2019 год. починала. За станалото ПТП, водачът на автобуса е бил признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 867/2019 год. Ищецът излага, че вследствие на нелепата смърт на майка се е останал без един от най-важните хора в живота си, затворил се в себе си, станал неспокоет и често я сънувал. Поради причинените му неимуществени вреди, претендира заплащане на исковата сума.
Ответникът
ЗАД „Алианц България“ АД, в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост и евентуално – за неоснователност на предявените искове. Доводите си за недопустимост черпи от разпоредбата на чл.498, ал.3 вр. чл. 380 КЗ и липсата на предявена пред застрахователя писмена застрахователна претенция. В евентуалност, макар и да не оспорва наличието на съществувало валидно застрахователно правоотношение, оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдение за нарушаване от страна на водача на правилата за движение по описания в исковата молба начин, както и причинната връзка между настъпилото ПТП и последвалата смърт с оглед естеството на причинените вредоносни увреждания, както и наличието на съпътстващи заболявания. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която не е пресичала на пешеходна пътека, а ако е пресичала – не е съобразила поведението си при пресичане с обективираното в разпоредбите на чл.113, ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП.
Твърди се и завишен размер на претендираното обезщетение, както и се оспорва претенцията за забава с оглед липсата на отправена застрахователна претенция по чл.380 КЗ.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва твърденията на ответника.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който навежда идентични като в писмения отговор доводи.
В о.с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска и моли същият да бъде уважен в предявения размер, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
В о.с.з. ответното дружество, чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 265/27.01.2020 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото, а и това е видно от приобщената присъда по НОХД № 867/2019 год., че на 16.03.2015 год., в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Владислав Варненчик“ и ул.“Генерал Колев“, при управление на МПС – автобус „***“, с рег.№ ***, К.А.К., нарушавайки правилата за движение по пътищата /чл.119, ал.1 и ал.2 и чл.20, ал.2 ЗДвП/, по непредпазливост причинил смъртта на Е И И, за което му е наложено съответно наказание.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства /удостоверение от Община Варна/, се установява родствената връзка между починалата Е И И и ищеца И.И.И. – син на починалата при произшествието.
Прието за безспорно установено по делото е и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № 01714900000603, със срок на действие 19.03.2015 год. за застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автобус марка „***“, автобус „***“, с ДК № ***.
Във връзка с релевираното от ответната страна възражение за съпричиняване, изразяващо се в нарушение от страна на пострадалата на задължението й да пресича на пешеходна пътека, от една страна и от друга, в нарушение на разпоредбите на чл.113, ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП, задължаващи пешеходците да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение, са проведени две САЕ – първоначално и повторна такава. От изготвената от вещото лице М. САЕ се установява, че ПТП е настъпило в светлата част на денонощието – около 12.30 часа, при слънчево време, добра видимост, сухо пътно платно, на добре видима пешеходна пътека, при навлизане на автобуса на ул.Ген.Колев“ от бул.“Вл.Варненчик“, на около 2.8 метра от десния ръб на асфалта на улицата спрямо ширината на пешеходната пътека. В дадените в открито съдебно заседание, проведено на 10.03.2020 год., вещото лице сочи, че наличието на петно от кръв в края на пешеходната пътека и данните за наличието на известно провлачване на тялото пп.реди крайното му установяване му дава основание да приеме,ч е ударът е настъпил именно спрямо средната към крайната част на пешеходната пътека. Що се касае до поведението на пешеходката излага, че материалите по делото и изготвените огледни протоколи и снимкови албуми няма данни, на база на които да се определи еднозначно типа, скоростта на пресичане на пешеходката и момента на навлизането й и на автобуса спрямо платното на ул.“Ген.Колев“. В о.с.з. разяснява, че времето на изпълнение на маневрата /навлизане на автобуса по второстепенната улица/ и обстоятелството, че лентата, от която автобусът е извършвал манерва десен завой е както за движение направо, така и за завой на дясно, му дава основание за предположи, че пешеходката е имала възможност да възприеме, че има автобус на булеварда, но не и и автобус, който към нейното започване на движението по пешеходната пътека е извършвал десен завой.
Че ПТП се е осъществило на пешеходната пътека се потвърждава и от повторно изготвената САЕ от вещото лице К.. Що се касае до поведението на пешеходката, вещото лице сочи, че изхождайки от показанията на водачът на автобуса пъвоначално пешеходката се е намирала на тротоара на около 1 м. от бордюра и до момента на започване на маневрата от автобуса не е демонстрирала намерение да пресича.
Излага, че по д0елото липсват други технически находки относно тези обстоятелства и приемайки за скорост на движение на пешеходката 0.9 m/s и при скорост на автобуса 2.5 m/s заключава, че когато пешеходката е изминала около половината от разстоянието до удара, предната част на автобуса е била вече изцяло в нейното централно полезрение, а останалото разстояние от около 1.4 м е било достатъчно да спре и да се предпази.
Разпитан в открито съдебно заседание е и водачът на автобуса К.А.К., чиито показания обаче, като насочени към собственото му възприятие на ситуацията и поведението на пешеходката, които са подведими от установеното от наказателния съд форма на вина, съдът не обсъжда. Поради същите съображения съдът не обсъжда и експертните заключения в частта им относно това дали водачът е имал възможност да предотврати ПТП.
По повод възраженията на ответната страна за липса на причинна връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт, поради наличие на други съпътстващи заболявания на пострадалия, по делото е проведена СМЕ, заключението по която констатира настъпилите травматичните увреждания в резултат на ПТП, както и наличието на предшестващи хронични заболявания на база представена по делото медицинска документация. Така вещото лице е посочило, че вследствие ПТП Еленка Иванова е получила счупване на лява бедрена кост, счупване на костите на двете подбедрици и травматичен деколман в областта на лявата подбедрица, като непосредствена причина за смъртта й е двустранна хипостатична пневмония, възникнала като усложнение от продължителното залежаване в резултат от тежките травматични увреждания на долните крайници.
Сочи се от вещото лице, че преди ПТП пострадалата е имала заболявания - хипертрофия и начално разширяване на сърдечните кухини, генерализирана атеросклероза със засягане на съдовете на сърцето, аортата, мозъчните съдове, мастна дегенерация на черен дроб, които хронични заболявания обаче не са във връзка с ПТП и нямат връзка с настъпване на смъртния изход, непосредствена причина за което е двустранната хипостатична пневмония, намираща се в пряка причинно-следствена връзка с получените от ПТП травматични увреждания. Тук следва да се отчете, че причинната връзка между ПТП и настъпилата смърт е обхваната и от влязлата в сила присъда.
Във връзка с възражението за съпътстващи заболявания по делото са събрани и писмени доказателства – справка за отчетените към НЗОК медицински дейности за Еленка Иванова.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на загубата на баща му вследствие процесното ПТП са допуснати гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. И.И. /син на ищеца/. Показанията на същите съдът кредитира, при условията на чл.172 ГПК и доколкото се основават на непосредствени впечатления. От показанията му се установява близка връзка на привързаност, обич и взаимна грижа между ищеца и майка му, които са живеели в едно домакинство към датата на смъртта й, за да може ищецът да полага грижи за нея.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 226 КЗ
/отм./, приложим на основание § 22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 год., в сила от 1.01.2016 год./ и чл.86 ЗЗД.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, причинно-следствената връзка между ПТП и вредоносния резултат, настъпилите неимуществени вреди, включително обосноваване на техния размер.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение съдът намира за доказано с оглед представените доказателства. Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл. 267 КЗ /отм./, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд се ползва със задължителна за настоящия съд сила относно авторството, противоправността и вината, в които предели съдът е длъжен да приеме за доказани предпоставките на чл.45 от ЗЗД.
Обстоятелствата от фактическия състав на престъплението са установени с влязло в сила присъда по НОХД № 867/2019 год., за това че на 16.03.2015 год., в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Владислав Варненчик“ и ул.“Генерал Колев“, при управление на МПС – автобус „***“, с рег.№ ***, К.А.К., нарушавайки правилата за движение по пътищата /чл.119, ал.1 и ал.2 и чл.20, ал.2 ЗДвП/, по непредпазливост причинил смъртта на Е И И, за което му е наложено съответно наказание.