Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 106 от 22.03.2024, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 1129/2023
Вид
Решение № 106
Подписан
22.03.2024
В сила
28.06.2024
Състав
Екатерина Петрова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.153, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.61, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Благоевград, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210201129 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл. 59 от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „В “ЕООД, със седалище и адрес на управление:

Б , представлявано и управлявано от В

К против

НП№703945-F697689/25.03.2023г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-София, Дирекция“Оперативни дейности“ към ГД“Фискален контрол“ на НАП, с което на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв., във връзка с нарушение по чл.42, ал. 1, т.5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Застъпва се, че НП е издадено в нарушение на процедурата по ЗАНН, а алтернативно се застъпва, че не е доказано извършването на вмененото нарушение, както и, че ако се приеме за доказано това нарушение, то представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.Иска се отмяна на обжалвания акт .

Административно-наказващият орган и заинтересованата страна, чрез процесуалния си представител оспорват жалбата. Поддържа се, че 1 жалбоподателя е извършил вмененото му административно нарушение, а атакуваното НП е издадено при спазване на установената за това императивна процедура./За конституирането на заинтересованата страна, съдът отчете нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или учрежденията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.

Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита.В контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав, се прилага и възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение, заради което и на основание чл.153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и безпротиворечива и съдебната практика на ВАС , че неучаствал в процеса субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски. В тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.

№1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема, 2 че нямат право да участват, като такова конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на чл. 63д,ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна, след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и организации трябва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт. / РП – Благоевград, редовно и своевременно призована, не ангажира представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице, което има право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН./НП е връчено на жалбоподателя на 27.06.2023г. и срещу него е подадена процесната жалба на 03.07.2023г./

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:

С ангажираните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че на 24.02.2023г, длъжностни лица при ТД на НАП-София /актосъставителя св.М. Ч., на длъжност инспектор/, заедно със св.О. Т., 3 извършили проверка в търговски обект, стопанисван от жалбоподателя и представляващ „хранителен магазин“, находящ се в Б , на ул.“П “№ , при която са констатирали, че в търговския обект не се съхраняват регистър за касови бележки от кочан, съгласно изискванията на чл. 42, ал.1, т.5 от Наредба н-18/13.12.2006г.на МФ, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, за монтираното в обекта фискално устройство модел „DATES FP2000 “ с индивидуален номер DT942189 и номер на фискалната памет 02942189, регистрирано в НАП с потвърждение №4605028/14.12.2022г. За тази проверка е изготвен и нарочен Констативен протокол №АА0082272/ 24.02.2023г. в присъствието на законния представител К и работещи в обекта-св.В. Т.. Тези констатации са прието и квалифицирани като административно нарушение на търговеца по чл.42 чл.42, ал. 1, т.5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и за него св.Ч., в присъствието на св.С. е съставила процесия АУАН№ F697689/27.02.2023г., който е връчен на законният представител за жалбоподателя на датата на изготвянето му му.

Въз основа на АУАН, санкционният орган е издал обжалваното НП№703945-F697689/25.03.2023г., с което на основание чл.185, ал.2, вр. с чл.

185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция за нарушението в размер на 500.00лв.НП е връчено лично на законния представител на жалбоподателя на 17.06.2023г.

Изложените в АУАН фактически твърдения се потвърждават при разпита на свидетелите Ч. и Т., които установяват че са изискали от жалбоподателя/чрез законния му представител , който е присъствал на проверката и св.Т./, да се представи от представителите на проверения обект, регистър за касови бележки от кочан и това е отразено изрично в Констативния протокол от проверката, приложен като доказателство и по делото

По делото бе разпитана и присъствалата по време на проверката в обекта – св.Т., която работи в процесният магазин и твърди обратното, че контролните лица проверили само касовата наличност на трите каси в магазина и въобще не са им изисквали регистър за касови бележки, какъвто иначе имало и се съхранявал именно в проверявания търговски обект. В същото време е видно, че такова изискване е отразено в Констативния протокол, който е подписан за 4 присъствал и запознал се с него и от самата св.Т. и от законния представител на жалбоподателя, без посочване на възражения и забележки към съдържанието му от тяхна страна.

В хода на проведената очна ставка между св.Ч. и св.Т., потвърждават твърденията си от разпитите им . двете

За удостоверяване на материалната компетентност на издателя на НП, по делото е представена Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която са делегирани правомощия на процесният издател за изготвяне на НП при нарушения по ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка се обосновава от цитираните гласни и писмени доказателства.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е санкциониран жалбоподателят по чл.42, ал. 1, т.5 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

НП е издадено от компетентен орган и съдържа всички необходими реквизити за такъв документ по чл.57 от ЗАНН, в това число и дата и място на съставянето му, дата и място на констатиране и извършване на твърдяното нарушение, описание на обстоятелствата, при които е извършено то, правна квалификация на нарушението и доказателства, които го обосновават. НП и АУАН са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателя/лично на неговия законен представител./Ето защо, съдът приема, че НП е издадено в съответствие с процесуалния закон /ЗАНН/ и възраженията на жалбоподателя в обратна насока се явяват неоснователни, както и твърденията за противоречие в съдържанието на НП и АУАН, каквото не е налице/.

Същевременно, с ангажираните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му с НП административно нарушение по чл.42, ал.1, т.5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.

В тази връзка съдът отчете, че на процесната дата /24.02.2023г./ и на 5 процесното място /в провереният търговски обект-хранителен магазин, стопанисван от жалбоподателя, находящ се в Б на ул. „П “№ в Б /, проверяващите инспектори от НАП /св.Ч. и Т./, са изискали за нуждите на проверката регистър за фискални бележки от кочан, какъвто не им бил представен до приключване на проверката от страна на търговеца и неговите представители лично участвали и присъствал при тази проверка /законния представител и св.Т./, но това не било сторено от тях и именно с това се обосновава извършването от обективна страна на нарушение по чл.42, ал.1, т.5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. /Съдът кредитира изцяло показанията на тези две свидетелски защото те са логични и кореспондират както по между си така и с друго писмено доказателство- Констативен протокол от проверката. Същевременно не кредитира при изясняване на тези обстоятелства показанията на св.Т., че не бил изискван процесният регистър при проверката, защото тези показания се опровергават както с показанията на свидетелите Ч. и Т., така и с подписаният от самата Т. Констативен протокол, в който изрично е посочено, че не се представя въпросния регистър.

Ако такъв регистър е бил в провереният обект както твърди св.Т., то тогава няма никакво логично обяснение защо тя не го е представила на контролните лица веднага след като се е запознала с процесният Констативен протоколи и подписала в последствие този документ, удостоверявайки и запознаването си с него. Протокола е подписан и от законния представител К който също се е запознал с него, но така и не бе даден логичен отговор от жалбоподателя защо и този законен представител не е представил изискания регистър на свидетелите Ч. и Т., ако се е намирал в проверявания обект .