Решение № 155 от 25.06.2021, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Кюстендил , 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Боянка Д. Янкова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20201520101538 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД („ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД), ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано заедно от А. П.Л.и Р. К. Д. – изпълнителни директори, чрез АД „Георгиева и партньори“, представлявано от адв. С.С. – управител, съдебен адрес гр. София, р-н „Слатина“, ул.

„Кадемлия“ № 1, ет.1, против В. Р. Й., ЕГН: **********, с адрес с. Невестино, ул. „***“ № 6.

В исковата молба се твърди, че на 26.09.2016 г., около 22:00 часа, на главния път между гр. Пазарджик и гр. Пловдив – III-866, на регулирано кръгово кръстовище, влекач марка „Даф“, модел „95 ФХ 480“, с рег. № КН *** управляван от В. Р. Й., не спазило дистанция при преминаване с движещо се по път с предимство МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ***, управлявано от Д. Г. ЦВ., в следствие на което полуремаркето към влекач марка „Даф“, модел; „95 ФХ 480“, с рег. № КН 0662 ВН го блъснало в предната част.

От това ПТП настъпили материални щети.

Съставен бил Протокол за ПТП № 1589901/29.09.2016 г., по описа на СПП при ОД на МВР – гр. Пловдив, видно от който вина за произшествието имал водачът на влекача с рег.

№ ***, за което бил съставен АУАН, серия „Г“ с № 863006/2016 г.

Към датата на застрахователното събитие за влекач с рег. № КН0662ВН била налице застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ищцовото дружество – полица № BG/23/116000423172/26.01.2016 г., която била валидна от 12.02.2016 г. до 11.02.2017 г.

1

На 14.10.2016 г. собственикът на МПС „Фолксваген“, модел „Пасат“ предявил претенция спрямо ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение. Такова било изплатено на собственика на увредения автомобил (преводно нареждане с бордеро № 417126/05.12.2016г.) в размер на 896,25 лв.

От процесния протокол за ПТП било видно, че ответникът виновно причинил настъпването на пътния инцидент, като напуснал мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, с което виновно се отклонил от проверка за алкохол в кръвта.

Предвид извършеното от дружеството плащане, на осн. чл. 500, ал.1, т.3 КЗ за него възникнал интерес да претендира възстановяване от ответника на заплатеното обезщетение в размер на 911,25 лв.

Била изпратена покана за доброволно изпълнение до ответника, която получил на 02.03.2017 г., видно от приложеното известие за доставяне.

Сочи се, че заради това поведение на длъжника е депозирано заявление по реда на чл.

410 от ГПК за заплащане на сума в размер на 896,25 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разходи в размер на 15,00 лв., или обща сума от 911,25 лв. Претендирала се и мораторна лихва от 277,70 лв. В производството по ч.гр.д. № 845/2020 г. на КРС била издадена заповед за изпълнение за тези вземания, срещу която в срок било депозирано възражение от длъжника.

Ето защо се поддържа искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че В. Р. Й., ЕГН: **********, с. Невестино, ул. „Х**** Б.**“ № 6, ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, сума в размер на 911,25 лв. (деветстотин и единадесет лева и двадесет и пет стотинки), в т.ч. 896,25 лв., регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение, дължимо заради причинено ПТП на 26.09.2016 г., около 22:00 часа, когато на главния път между гр. Пазарджик и гр. Пловдив – III-866, на регулирано кръгово кръстовище, влекач марка „Даф“, модел „95 ФХ 480“, с рег. № ***, управляван от В. Р. Й., същото с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ищцовото дружество – полица № BG/23/116000423172/26.01.2016 г., за периода от 12.02.2016 г. до 11.02.2017 г., не спазило дистанция при преминаване с движещо се по път с предимство МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. №***, управлявано от Д. Г. ЦВ., както и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лв. (съгл. уточненията в молба с вх. № 17772/2021 г.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 277,70 лв. (двеста седемдесет и седем лева и седемдесет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 03.06.2017 г. до 03.06.2020 г.

Претендират се и сторените разноски в заповедното и настоящото производства.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Е упражнил правото си на отговор.

Навежда доводи за неоснователност на исковата претенция. Ответникът не бил участник в процесното ПТП и не бил причинил сочените за настъпили материални щети. Така, нямало основание за реализиране на регресната му отговорност спрямо ищцовото дружество.

Спори се по изложените в производството по чл. 410 и сл. ГПК фактически твърдения. Процесният протокол за ПТП имал доказателствена сила само за съдържащите се 2 в него неизгодни факти, относими към механизма на ПТП, за подписалия го без възражение участник в ПТП-то. От съдържанието на протокола било видно, че за ответника такива не били отбелязани. Същият бил съставен на 29.09.2016 г., т.е. три дни след датата 26.09.2019 г. и бил подписан само от заинтересования участник – Д.Ц.. Отделно, протоколът не отговарял на императивните законови изисквания на чл. 47, т.7 ЗАНН и чл. 43, ал.1 и 4 ЗАНН, тъй като не бил предявен на ответника, а не били посочени и свидетели. Безспорно същият не бил съставен на 26.09.2016, а три дни по късно от един актосъставител и без свидетели.

Реализираната административна отговорност на ответника била ирелевантна за основателността на регресната претенция в контекста на разпоредбата на чл. 300 ГПК.

Оспорва истинността на съдържанието на процесния протокол, от съдържанието на който ищецът могъл да се ползва само ако в него били отразени признания на ответника за неизгодни за него факти относно механизма на ПТП и при условие, че той го е подписал без възражения, а в случая това не било така.

Претенцията се оспорва и по размер. Неправилно с Разпореждане № 1714/05.06.2020 г. била присъдена законна лихва, считано от 03.06.2020г. (датата на депозиране на искането по чл. 410 ГПК) и то върху сумата за мораторна лихва.

Ето защо се иска отхвърляне на заявената претенция като неоснователна.

Претендират се сторените разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение, посредством инкорпориран в отговора списък по чл. 80 ГПК. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, заплатени в заповедното и исковото производства, предвид фактическата и правна сложност на делото.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът към нея се поддържат.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения Протокол за ПТП № 1589901 от 29.09.2016 г. е видно, че на 26.09.2016 г., около 22:00 часа, на главния път между гр. Пазарджик и гр. Пловдив – III-866, на регулирано кръгово кръстовище, влекач марка „Даф“, модел „95 ФХ 480“, с рег. № ***, управляван от В. Р. Й., не спазило дистанция при преминаване с движещо се по път с предимство МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. ***, управлявано от Д. Г. ЦВ., в следствие на което полуремаркето към влекач марка „Даф“, модел; „95 ФХ 480“, с рег. № ***Н го блъснало в предната част.

За това е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 780/29.09.2016 г., както и Наказателно постановление №16-0333-000928/17.10.2016 г., като няма данни дали последното е влязло в законна сила.

Приобщена към заповедното производство е преписката по застрахователната щета.

Изготвено е заключение по допуснатата техническа експертиза, от което се установява механизмът на произшествието, като според експерта действията на водача на влекач Даф, модел 95 ФХ480, са причинили процесното ПТП, а изплатеното застрахователно обезщетение е в рамките на средните пазарни цени към месец септември, 2016 г.

Страните не спорят, че между ищцовото дружество и ответника е имало сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите полица № BG/23/116000423172 от 26.01.2016г., валиден към датата на 3 процесното ПТП.

Приложено е и ч.гр.д. №845/2020 г.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Д.Ц..

Другите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

Предявени са специални установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.

415 от с.к..

По допустимостта:

Исковете са предявени по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след издаване, по заявление на ищеца в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, и след връчването й на длъжника, който в срок е депозирал възражение. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

Законът, уреждащ спорното правоотношение между страните е Кодексът за застраховането и в частност нормата на чл. 500 вр. с чл. 433, ал.1 т.3 от него.

За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца бе да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки – 1.) наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност"; 2.) настъпване в срока на застрахователно покритие на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП, в следствие което са причинени имуществени вреди на автомобила на пострадалото лице; 3.) изплащане от ищеца на застрахователно обезщетение за причинените вреди; 4.) ответникът е причинил имуществените вреди в нарушение на правилата за движение по пътищата; 5.) размера на регресната си претенция.

При така разпределена доказателствена тежест бе установено валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" досежно МПС, управлявано от ответника. В т.см. страните не спорят.

Не е спорно и това, че в срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП.

Не се установи със средствата на ГПК обаче, ответникът да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, с което се е отклонил от проверка за алкохол, когато посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон, като елемент от фактическия състав на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1 от КЗ на виновния водач.

Действително установимо е, ответникът, нарушавайки виновно задълженията си като водач на автомобил, вменени му с чл.44, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, е предизвикал 4 настъпването на ПТП, от което са причинени имуществени вреди и за които ищцовото дружество е заплатило на увреденото лице обезщетен.

В същото време разпоредбата на чл.500, ал.1 от КЗ не оставя съмнение, че регресното право на застраховател срещу застрахован водач по застраховка „Гражданска отговорност“ възниква, когато последният, при настъпване на ПТП е извършил някое от изброените в посочената норма нарушения по ЗДвП. И понеже се касае за материален закон и разширително тълкуване е недопустимо, напускането на местопроизшествието не може да се приравни на отклонение от проверка, а оттам и да обоснове презумпция за употреба на алкохол, наркотици и прочее. В същото време законът лимитативно посочва нарушения по ЗДвП, затова извършването им и съпричастността на ответника (вината) следва да са надлежно установени, т.е. по административно-наказателен ред, в каквато насока доказателства по делото липсват. Впрочем, за пълнота следва да се каже, че с оглед естеството на произшествието, непопадащо в обхвата на чл.125 от ЗДвП, регрес не би могъл да се обоснове в никоя от хипотезите на чл.500, ал.1 от КЗ.