Решение № 299 от 09.10.2024, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Нови пазар, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Галина Ал. Иванова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20243620100590 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба, съдържаща иск по чл. 439, ал.1 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск, за установяване спрямо ответника, че ищецът не дължи сумите по изп.дело № *** г. на ЧСИ Д.З., с рег.№*** и РД - ОС Ш., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на *** г., съгласно Заповед №***/*** г. по ч.гр.д. № *** г. на НПРС, за главница от 3700 лв. законна лихва от 1341,51 лв. за периода от *** г. до *** г., 470,88 лв. неолихвяеми вземания и 150 лв. разноски по изпълнителното дело и съответните такси по тарифата към ЗЧСИ, поради погасяването на вземанията по давност.

Ищецът е освободен от заплащане на дължими държавни такси и разноски по делото с Определение *** г.

Ищецът твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист на *** г. съгласно Заповед №***/*** г. по ч. гр. д. № *** г. от Районен съд - Н., срещу него е било образувано изпълнително дело № ***. По това изп.дело му е била връчена ПДИ, а на *** г. е бил наложен запор на банкови сметки, което било последното извършено изпълнително действие по делото. Ищецът твърди, че от този момент нататък в продължение на повече от 2 години от страна на взискателя по изпълнителното дело не е правено искане за предприемане на никакви изпълнителни действия, поради което същото е било прекратено поради перемпция по силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

От датата на последното извършено изпълнително действие по делото е започнал да тече петгодишен давностен срок, който е изтекъл през *** г. С Постановление от *** г. ЧСИ З. е прогласила вече настъпилото прекратяване и е прекратила изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. По молба на взискателя изпълнителният лист му е бил върнат, а запорите вдигнати на *** г.

1

Ищецът сочи, че на *** г., след изтичане на давностния срок, въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано ИД № *** при ЧСИ Д.З., за което на *** г. му е връчено Уведомление Изх.№***/*** г. Установено било, че с договор за цесия от *** г.

„УниКредит Булбанк” АД е прехвърлила заеманията си на „Микроадванс” АД. От връченото Уведомление по ИД № *** се установило, че е бил наложен запор на банковите ми сметка в „Банка ДСК” АД и Изипей АД. както и че задължението му по изпълнителното дело възлизало на 6 394.59 лева, от които главница в размер на 3 700 лв., законна лихва в размер на 1 341.51 лв. за периода *** г.-*** г., 470.88 лева неолихвяеми вземания, 150.00 лв. разноски по изпълнителното дело и 732.20 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.

Ищецът твърди, че след налагането на запор на банковата му сметка в „Банка ДСК” АД, получаваната от него месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9 ППЗСП в размер на 260.37 лв. е била преведената по сметка на ЧСИ З., въпреки, че представлявала несеквестируем доход и без него не можел да си осигурява основни средства за живот.

Ищецът твърди, че бил подал молба за възстановяване на сумата, като приложил Заповед № *** г., ЕР № *** от *** г. на МБАЛ-Ш. АД и извлечение от сметката за периода *** Г.-*** г., но до момента сумата не била възстановена.

Ищецът сочи, че вземанията по горепосочения изпълнителен лист на ответникът са погасени по давност, поради следното:

Процесиите вземания не са признати със съдебно решение, а изпълнителният лист за същите е издаден на въз основа на заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение няма последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което срокът на новата давност по чл.

117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство. Приложим за процесиите вземания за главница по договор за кредит и разноски вземания е общият 5-годишният срок на погасителна давност, а за вземането за обезщетение за забава на основание чл. 111, б. "б" ЗЗД давностният срок е З-годишен.

Твърди, че съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ЗКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 14, давността се прекъсва с предприемането на валидно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, но не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Ищецът твърди, че вземанията на ответника са погасени, поради изтичане на законопредвидения давностен срок, започнал да тече от прекъсването на давността с предприемане на последното извършено изпълнително действие по изпълнително дело № ***, който е изтекъл преди образуване на ИД № *** по описа на ЧСИ Д.З..

Поради това, че последното изпълнително действие било извършено на *** г. по изпълнително дело № ***, а следващото изпълнително действие-налагане на запор по новообразуваното ИД № *** било извършено на *** г., счита, че от влизане в сила на решението, с което е осъден, респ. от прекъсване на давността, е започнала да тече петгодишна давност на вземането, до датата, на която е образувано второто изпълнително д е л о /08.04.2024 г./, т.е. датата, на която са предприети действия за принудително изпълнение на вземанията на ответникът по процесния изпълнителен лист са погасени по давност. Предприетите по изпълнителното дело действия след изтичане на срока по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК не били валидни и годни да прекъснат теченето на срока на погасителната давност.

Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че не дължи сумите по изп.дело № *** г. на ЧСИ Д.З., с рег.

№*** и РД - ОС Ш., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на *** г., 2 съгласно Заповед №***/*** г. по ч.гр.д. № *** г. на НПРС, за главница от 3700 лв. законна лихва от 1341,51 лв. за периода от *** г. до *** г., 470,88 лв. неолихвяеми вземания и 150 лв. разноски по изпълнителното дело и съответните такси по тарифата към ЗЧСИ, поради погасяването на вземанията по давност.

От името на ответника е постъпил по пощата писмен отговор в законоустановения месечен срок. С него се сочи, че искът е допустим, но е неоснователен.

Ответникът не оспорва твърденията на ищеца относно издаването на Заповед за изпълнение №***/****** г. и изпълнителен лист от *** по ч.гр. д. № *** по описа на Районен съд - гр. Н., въз основа на които е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д.З. с peг. №*** при КЧСИ, което било прекратено, както и че впоследствие „Макроадванс“ АД е образувал изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д.З. с peг. №*** при КЧСИ, което към момента е висящо.

Ответникът не оспорва и това, че на *** г. между „УниКредит Булбанк“ АД и „Макроадванс“ АД бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания, по който „УниКредит Булбанк“ АД като продавач е прехвърлил на „Макроадванс“ АД всички свои вземания по отношение на Й. Н. Г., съгласно Договор за потребителски кредит на частни лица без поръчителство № *** г. (дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности).

Ответникът оспорва фактическите твърдения на ищеца относно процесуалните действия по изп.д. № *** на ЧСИ Д.З. с peг. №*** при КЧСИ. Ответникът твърди, че последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № *** г. е от *** г., когато била подадена молба от взискателя за налагане на запори, а не както твърди ищеца по делото *** г., когато бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

Ответникът сочи, че след прекратяването на първото изпълнително дело, на ***г. бил върнат на „Макроадванс“ АД изпълнителния лист и въз основа на него на *** г. е било образувано ново ИД № *** г. при същия ЧСИ. Твърди, че това ИД било образувано преди изтичането на 5-годишната давност.

Твърди, че по второто ИД е било поискано от взискателя извършване на справка и налагане на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение, както и извършване на справка и налагане на запор върху банковите сметки открити на името на длъжника, което според ответника представлявало процесуални действия, които прекъсват давността. На *** г. бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

Оспорва твърденията на ищеца за липса на сила на пресъдено нещо на издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, която е ВЗС.

Сочи, че посочената от ищеца сума, която той получавал като социална помощ не е постъпвала по сметката на ответника.

Оспорва твърдението, че ищецът не бил уведомен за извършената цесия.

3

Оспорва като неоснователни твърденията за изтекла 5-годишна давност за образуване на ИД № *** по описа на ЧСИ Д. З., с peг. №***.

Ответникът оспорва исковата претенция по размер, като сочи, че посочените от ищеца такси в размер на 732.20 лева не са вземане на отвентика, а такова на ЧСИ, съгласно Тарифата към ЗЧСИ вр. чл. 79 ГПК.

Предвид на горното, отвентикът моли съда да отхвърли предявения иск на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и приложимия закон, и съгл.чл.235 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Срещу ищеца Й. Н. Г., е била издадена Заповед по чл. 417 ГПК №***/*** г. по ч.гр.д.

№ *** г. на НПРС, л. 39 от ИД № *** г. на ЧСИ Д. З., приложено по настоящето дело, въз основа на която е издаден ИЛ от *** г., л. 42 от ИД № *** г.

Съгласно иззазения изпълнителен лист, длъжникът по него и настоящ ищец е осъден да плати на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД следните суми: 3700 лв. главница, 1691,88 лв., договорна лихва за периода от *** г. до *** г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 10.11.2010 г., както и направените по делото разноски в размер на 108,17 лв. за ДТ и 362,71 лв. за адвокатско възнаграждение.

По молба на взискателя, кредитор по издадената Заповед за изпълнение и изпълнителен лист на *** г. е образувано ИД № *** г.

След образуване на изпълнителното дело № *** г. на ЧСИ Д. З. са били извършени следните процесуални действия:

На 22.12.2010 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) до длъжника по ИД, л. 35 от ИД. Писмото с поканата не са получени от длъжника, а на посочения адрес на 06.01.2011 г. е залепено уведомление. Уведомлението е залепено на посочения в удостоверение за декларирани данни адрес, л. 23 от ИД, в гр. Н., ул. ***. ПДИ е изпращана и на установения по делото след справка в НБД Население постоянен и настоящ адрес на длъжника, този в гр. Н., ул. ***.

По ИД № *** са извършвани справки за движимо и недвижимо имущество, банкови сметки и МПС-та и др.

На 17.03.2011 г. е изпратена нова ПДИ, л. 62, която отново е останала невръчена и на адреса в гр. Н., ул. *** е залепено на 05.04.2011 г. уведомление.

По делото е изготвена и справка НАП за установяване на трудови договори за месторабота на длъжника, и от справката на л. 75 е установено, че лицето няма трудови договори, няма и банкови сметки.

От последваща справка от *** г. е било установено, че на *** г. длъжникът е бил сключил трудов договор с „Преслав-агро“, който обаче бил прекратен на *** г. Така към датата на изготвяне на справката същия е нямал действащи трудови договори.

4

Впоследствие са извършвани множество справки за установяване на имущество, сметки и месторабота на длъжника, за да могат да се предприемат изпълнителни действия спрямо него.

На 18.01.2013 г. по ИД е постъпила молба от настоящия ответник „Макроадванс“ АД, който е посочил, че по силата на договор за цесия от *** г. между него и „УниКредит Булбанк“ АД е придобил вземанията на последния, вкл. и това по образуваното ИД.

Приложен е договорът за цесия.