Определение № 2271 от 13.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2271 гр. София, 10.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20238002100576 по описа за 2023 година

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.295 ГПК.

Образувано е по молба на Р. И. И. за изменение на постановеното по делото решение № 41/22.01.2024 г. в частта за разноските, с която е осъдена да заплати на Военномедицинска академия сумата 2 600 (две хиляди и шестстотин) лева за юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции.

Молителката (процесуалната и представителка адв. В. В.) твърди, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива, т.к. в мотивите е написано, че:

„жалбоподателят не е направил искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски, нито е представил списък на такива разноски, поради което такива не следва да му се присъждат“. Твърди също, че съгласно чл.78, ал.8 ГПК на ВМА се дължи юрисконсултско възнаграждение, но сумата е завишена и иска юрисконсултското възнаграждение да бъде намалено до посочения в Наредбата за заплащане на правна помощ минимум.

Ответникът по молбата Военномедицинска академия (ВМА) в писмен отговор твърди, че молбата е неоснователна, че няма никакво противоречие между мотивите и диспозитива – съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение, каквото е поискано и не е присъдил разноски, които не са поискани. Присъдената сума не са разноски по делото. Юрисконсултското възнаграждение е различно от разноските по делото .

Излага подробно последователни доводи за това, че е бил представляван от юрисконсулт във всички инстанции по делото и че са налице всички предпоставки за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от страна по делото, поради което е допустима, но неоснователна по изложените в мотивите на решението и в отговора на молбата съображения:

Пълните мотиви, които съдът е изложил по отношение на разноските на ВМА са както следва:

„Жалбоподателят иска ответницата да бъде осъдена да му заплати юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции. С оглед изхода от спора и на основание чл.78,ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.23,т.1 НЗПП искането е основателно в общ размер 2 600 лева за първата инстанция, първата въззивна, първата касационна, втората въззивна и втората касационна инстанции. Жалбоподателят не е направил искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски, нито е представил списък на такива разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.“

От изложеното е видно, че доводът за липсата на мотиви за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователен.

Съдът е разграничил юрисконсултско възнаграждение от направени по делото разноски, както това е предвидено в разпоредбата на чл.78 ГПК, и съдът е разграничил това, че ВМА е поискала присъждането на юрисконсултско възнаграждение, а не е поискала присъждането на разноски. Докато в молбата на Р. И. (на процесуалната и представителка адв. В. В.) се съдържа твърдение, основано на част от мотивите, извадена от контекст, в която тези разграничения не са отразени. Твърдението, на което е основана молбата е невярно и тенденциозно.

Вторият довод също е неоснователен, защото в мотивите е посочено, че определеното юрисконсултско възнаграждение в общ размер 2 600 лева е за разглеждането на делото в пет инстанции (средно по 520 лева), което е изцяло в рамките и под горната граница на определените с чл.23,т.1 НЗПП размери (до 180 лева за исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ) и до 360 лева по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ).

Към това може да се добави и че определеният размер за една инстанция е по-нисък от уговорения размер на възнаграждението между молителката и адв. В. В. за касационната инстанция – 800 лева, което не подкрепя основателността на молбата.

Крайният извод е, че нито е допусната грешка, нито са налице предпоставките за изменение на решението в частта за разноските.

Поради което молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното и на основание чл.248 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение искането на Р. И. И. за изменение на решение № 2

41/22.01.2024 г. по гр.д. № 576/2023 г. на ВКС, IV г.о. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3