Решение № 825 от 02.10.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 825 гр. Стара Загора, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Енчева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело № 20235530101088 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД твърдят в исковата си молба, че на 10.06.2022 г. било подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на „Ай Тръст“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/2285242 от дата 10.06.2022 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Сочат, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД) приложение № 1 се предоставяло със заличени лични данни на физическите лица, които не участвали в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пap. 1, б.„г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът бил длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на субектите нямало да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в извлечението на приложение № 1 били включени само и единствено личните данни на 1 участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица били заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработвали личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В приложение № 1 и договора за цесия била заличена и търговската информация, която също била ирелевантна за процесния случай.

Молят, в случай че съдът прецени нуждата от представяне на приложение № 1 в цялост, да бъдат уведомени за това с нарочен акт на съда.

Съгласно договора за цесия „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от цедента „Ай Тръст“ ЕООД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

В изпълнение на изискванията на закона, на ответника било изпратено по реда на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, от страна на „Ай Тръст“ ЕООД, с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/2285242 от дата 10.06.2022 г., с известие за доставяне, чрез Български пощи ЕАД. Писмото било получено лично от ответника на 17.06.2022 г.

Молят съда да приеме, като доказателство към настоящата искова молба Уведомително писмо от „Ай Тръст“ ЕООД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/2285242 от дата 10.06.2022 г. за извършената цесия, като връчите на ответника същото ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позоваваме се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ТПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д.

№ 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, било приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

Заявяват, в случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за потребителски кредит паричен заем, не е погасено, молят съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого било връчено уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установило, че 2 претендираното в исковата молба задължение не било погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IVг.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201Зг., ТК.

На 16.09.2020 г. между „Кредисимо“ ЕАД /Кредитодател/ и С. Д.

С./Кредитополучател/ бил сключен договор за потребителски кредит с № 2285242, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.

Твърдят, че между „Ай Тръст“ ЕООД и С. Д. С. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно е кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 2285242.

Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

С настоящото посочват, че заявителят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, бил регистриран в Системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно управление” и използва метод за връчване чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, § 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. (Регламент (ЕС) № 910/2014). В тази връзка моля връчването на съдебни книжа, по смисъла на чл. 50, ал. 5, във връзка е чл. 38, ал. 2 от ЕПК, да се осъществява на следния електронен адрес: https://edeliverv.egov.bg.

С оглед на изложеното за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника С. Д. С., ЕГН: ********** за всички дължими суми по договор за потребителски кредит № 2285242 от дата 16.09.2020 г. Съдът уважил претенцията им и по образуваното ч. гр. д. № 30/2023 г., по описа на Районен съд Стара Загора, била издадена заповед за изпълнение срещу която длъжникът е възразил, което от своя страна обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.

Молят съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответника С. Д. С., ЕГН: **********, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 следните суми:

-1 128.80 лв. (хиляда и сто двадесет и осем лева и 80 стотинки) - представляващи платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 2285242;

3

217.10 лв. (двеста и седемнадесет лева и 10 стотинки) възнаградителна лихва за периода 30.06.2021 г. до 31.03.2022 г., във връзка с договор за потребителски кредит № 2285242;

196.93 лв. (сто деветдесет и шест лева и 93 стотинки), представляваща обезщетение за забава считано от считано от 01.07.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, от който период е изключен периодът от 12.03.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл. съобразно изискването, въведено с чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.

Д. Атанасова, в който счита, че подадената искова молба е недопустима, неоснователна и недоказана и оспорва претенциите изцяло по основание и размер.

Оспорва да е налице действителен договор за цесия, сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от една страна и „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. В представения по делото рамков договор за цесия и приложенията към него, липсвало уговорена насрещна престация, при което се налагал изводът, че между страните не било постигнато съгласие по съществена клауза от договора, каквато била клаузата, касаеща цената на вземането, което се прехвърляло. Липсата на уговорка по съществена клауза от договора, каквато била цената на договора води до недействителност на цесията.

Това твърдение било застъпено в Решение № 82 от 14.06.2010 г. на Варненски Апелативен Съд: „Но ако въобще липсва уговорена цена за цедираните вземания и не е уговорено как ще бъде определена тя, то не е възможно приложение на чл. 326, ал, 1 ТЗ, тъй като правилото касае продажба на стоки, но не и на вземания. Само на това основание договорът от 20.12.2008 г. се явява нищожен, поради липса на съгласие на осн. чл. 26, ал. 2 ,пр. 2 ЗЗД. “

Както и в Решение № 7 от 06.02.2014 г. на Бургаски Апелативен Съд: „ ...липсва съгласие между страните за съществен елемент от съдържанието на процесния договор от 01.01.2011 год., каквато е цената, обосноваваща неговата нищожност по смисъла на чл. 26 ал. 2 ЗЗД“ Считам че цесията не е породила действие, като същата се явява недействителна спрямо доверителя ми, тъй като не индивидуализира прехвърленото вземане и липсва посочване на цена на прехвърлянето.

Представеното по делото Приложение 1, всъщност представлява просто извлечение (което освен това е нечетливо), от което не може да се установи, нито кой е прехвърлителя на вземането, нито от какво правоотношение произтича. Представеното извлечение не е подписано от страните, сключили договора за цесия и не съдържа необходимите реквизити, удостоверяващи прехвърлянето на конкретното вземане.

На база гореизложеното, счита предявения срещу ответника иск за недопустим, тъй като ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД няма активна материална и процесуална легитимация да предяви иск за установяване дължимостта на вземане, 4 произтичащо от недействителен договор за цесия.

Оспорва да е налице валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество или негов праводател и ответника, въз основа на което да се претендира процесната сума.

Счита, че кредитното дружество не е изпълнило задълженията си по процесния договор за кредит. Тъй като договорът за заем е вид реален договор, то не е достатъчно само съгласието на страните, за да счита същия за сключен, а следва и сумата предмет на договора да бъде реално предадена. Оспорва кредиторът да е предоставил на ответника сумата в размер на 1 800 лв. - предмет на процесния договор.

Счита, че процесният Договор за потребителски кредит №228542 от 16.09.2020 г. и сключеният към него договор за поръчителство е нищожен, на основание чл. 26 от ЗЗД поради липсата на съгласие. Оспорва ответникът да е отправял искане за отпускане на кредит, да е натискал каквито и да е бутони, с които да потвърждава, че е съгласен с общите условия на праводателя на ищеца, както и да е подписвал, по какъвто и да е начин, процесния договор. Представеният към исковата молба, договор за потребителски кредит, както и общите условия към него не са подписани, нито от ответника, нито от служител на кредитодателя, поради което не следва да се приемат, като годно доказателство за наличието на сключен договор за потребителски кредит. На основание чл. 184, ал. 1 отправя искане Договор за потребителски кредит №228542 от 16.09.2020 г., ведно с общите условия да бъде представен на електронен носител.