Решение № 4512 от 17.08.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 876/2022
- Вид
- Решение № 4512
- Подписан
- 17.08.2023
- В сила
- 30.09.2023
- Състав
- Станимира Иванова, Петя Попова, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 403 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4512 гр. София, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Станимира И.ова
Членове:
Райна Мартинова
Петя Попова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100500876 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20161961 от 23.07.2021 г., по гр.д. № 22408/2020 г. по описа на СРС, 51-ви състав, е уважен иск с правно основание чл. 405 от КЗ вр. чл. 99 ЗЗД, предявен от И.
К. К. срещу ЗАД „А.Б.“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 560 лева – застрахователно обезщетение за причинени щети на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ******* вследствие на настъпило ПТП на 29.11.2019 г., вземането за което е прехвърлено от „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД в полза на И. К. К., ведно със законната лихва от датата, на която бъде представено на ЗАД „А.Б.“ АД удостоверение, от което да е видно, че регистрацията на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ******* е прекратена поради настъпила тотална щета, до окончателното ѝ изплащане.
С Решението съдът е отхвърлил предявения иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от 728,07 лева, представляваща лихва за забава за периода 23.01.2020 г. до 03.06.2020 г..
С Решението първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноски.
Недоволен от така постановеното решение е ответникът, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба. В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Релевират се възражения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с допускане и събиране на доказателства от първата инстанция, поради което постановеният акт е незаконосъобразен и необоснован.
Оспорват се изводите на СРС, че ответното дружество има право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по процесната полица „Каско“. Посочва, че по делото е установено, че въззиваемият е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол. Поради тази причина счита, че е налице основанието по т.7.3.1.2.1 от Общите условия към застраховтелния договор, съгласно която застрахователят има право да откаже 1 да изплати обезщетение за щети, причинени от водач, който при управление на застраховано ППС е употребил алкохол. Позовава се на разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД, поради което счита, че индивидуалната уговорка между страните следва да намери приложение в процесния казус. Навеждат се доводи, че поведението на ищеца и по-конкретно опитът му да избегне полицейска проверка също е довело до настъпване на процесното ПТП. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в цялост и отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по исковете чрез процесуален представител Изложени са подробни съображения за неоснователност на възведените с въззивната жалба твърдения и оспорвания. Излагат се доводи за правилност на първоинстанционния съдебен акт в частта, обжалвана от ответника, и се моли за неговото потвърждаване. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от ищеца по исковете срещу Решението в частта, с което са отхвърлени исковите претенции за присъждане на законна лихва за забава. Оспорва изводите на районния съд, че снабдяването с документ за прекратена регистрация поради настъпила тотална щета е изцяло в правомощията на потребителя на застрахователната услуга. Твърди, че към дата на застрахователното събитие е била в сила нова разпоредба на чл. 18а, ал. 7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно посочената норма твърди, че прекратяване на регистрацията на ППС поради настъпила тотална щета е възможна след предоставяне на уведомление от застрахователя за взето решение за изплащане на застрахователно обезщетение. Посочва още, че предвид граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.
390, ал. 1 от КЗ задължението за представяне на документ за прекратена регистрация на ППС на застрахователя възниква само в случай, че последният е поискал това. Моли решението в атакуваната част да бъде отменено, а исковите претенции за законна лихва да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът по исковете е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба.
Оспорват се доводите и възраженията, изложени от въззивника ищец. Поддържа, че решението в отхвърлителната част е законосъобразно и обосновано и като такова моли да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Районният съд е сезиран с искова молба, депозирана от И. К. срещу ЗАД „А.Б.“ АД.
В същата се твърди, че на 16.05.2017 г. между него и „Мото-пфое лизинг“ ЕООД бил сключен договор за лизинг на лек автомобил „Форд Фокус” с рег. № *******, по силата на който получил ползването на автомобила. Посочва, че превозното средство било застраховано при ответника чрез договор за имуществена застраховка „Каско” по клауза „Пълно Каско – Валутна клауза“, със срок на валидност от 31.07.2019 г. до 30.07.2020 г..
В исковата молба са изложени фактически твърдения, че на 29.11.2019 г., около 17:20 часа на извънградски път № 8402 с посока на движение от гр. Септември към гр. Велинград на кръстовище с извънградски път № 8 настъпило пътно-транспортно произшествие.
Твърди, че момента, в който тръгнал да пресича кръстовището, управлявайки л.а. „Форд Фокус“, бил ударен отляво от лек автомобил „Порше Панамера” с рег. № *******, вследствие на което лекият автомобил бил изместен в канавката вдясно извън пътя, по който се движел. Увредени били множество елементи и детайли по автомобила „Форд Фокус” в предната, лявата и задната част, в т.ч. предна броня, преден капак, предна лява врата, преден 2 ляв калник, ляв и десен фар, фарове за мъгла и елементи под предния капак. Освен това при удара се отворили въздушните възглавници и се обтегнали предпазните колани на пасажерите на предните седалки, което наложило подмяната им. Вследствие на инцидента били повредени и други елементи от интериора на автомобила, като таблото и тапицерията на тавана.
Ищецът твърди, че ответното дружество било своевременно уведомено за настъпилото застрахователно събитие, по повод на което била образувана преписка по щета № 0300/19/777/512240. Посочва, че с писмо от 23.01.2020 г. ответникът отказал да изплати обезщетение за нанесените щети на лек автомобил „Форд Фокус“, като посочил, че съгласно общите условия към договора за имуществена застраховка не се заплащат обезщетения за вреди, причинени при управление на застраховано МПС от водач, употребил алкохол, а към момента на настъпване на пътния инцидент И. К. бил с концентрация на алкохол 0,44 промила. Ищецът твърди, че отказът е неоснователен.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 07.04.2020 г. бил сключен договор за цесия между ищеца И. К. и „Мото-пфое лизинг“ ЕООД, по силата на който дружеството прехвърлило на ищеца вземането си към ЗАД „А.Б.“ АД за застрахователно обезщетение по процесната щета, за което ответникът бил уведомен.
Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 19560 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и 728,07 лева – мораторна лихва за периода от 23.01.2020 г. (дата на отказа на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение) до 03.06.2020 г..
В срока по чл. 131 ответникът по исковете е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като изразява становище, че е завишен. Твърди, че за него е възникнало право да откаже заплащането на застрахователно обезщетение, тъй като ищецът е управлявал процесния автомобил след употреба на алкохол, като се позова на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и на Общите условия към застрахователния договор. Оспорва акцесорната претенция за лихва, като твърди, че не е изпаднал в забава.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител е навел твърдение, че непосредствено преди настъпване на инцидента процесният автомобил се е движел с много висока скорост, което според него е било провокирано от желанието на ищеца да избегне проверка за употреба на алкохол от служителите на МВР, тъй като е знаел, че е употребил такъв.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени доказателства, неоспорени от страните, приета е съдебна авто-техническа експертиза и е разпитан по един свидетел на страните.
По делото е прието свидетелство за регистрация част I от 31.07.2017 г., от което се установява, че собственик на лек автомобил „Форд Фокус” с рег. № ******* е „Мото-пфое лизинг“ ЕООД, а като ползвател на автомобила е посочен И. К. К..
Като писмено доказателство е приет застрахователен сертификат към застрахователна полица № 19-0300/302/5001399 от 03.07.2019 г., от което се установява, че лек автомобил „Форд Фокус” с рег. № ******* е застрахован при въззивника ответник по договор за имуществена застраховка „Пълно Каско - Валутна клауза“ със срок на застрахователното покритие от 00.00 часа на 31.07.2019 г. до 24.00 часа на 30.07.2020 г..
По делото са приети Общи условия на ЗАД „А.Б.“ АД за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, от които е видно, че съгласно клаузата на т. 7.3.1.2.1 от раздел IV освен на основание общите изключения по застраховката, застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение за щети, причинени от водач, който при управление на застрахованото ППС е употребил алкохол и/или е бил под 3 въздействието на наркотични вещества или техни аналози/. В т. 7.3.1.2.2 от раздел IV е предвидено, че застрахователят не изплаща обезщетение, ако водачът се е отклонил от проверка за алкохол, наркотични вещества или техни аналози.
По делото е прието копие на протокол за оглед на местопроизшествие от 29.11.2019 г., в който е обективирано местоположението на автомобилите след процесното пътнотранспортно произшествие, пътната обстановка след настъпване на инцидента, както и видимите щети по двата автомобила.
По делото е прието уведомление за щети на МПС № 0300/19/777/512240 от 02.12.2019 г., от което се установява, че въззивникът ищец е уведомил писмено въззивника ответник ЗАД „А.Б.“ АД за настъпилото пътно-транспортно произшествие от 29.11.2019 г., и за причинените в резултат на същото щети по автомобила. В уведомлението за щета като причина за настъпване на пътния инцидент е посочено отнемане на предимство от страна на водача на л.а. „Форд Фокус“.
Приет е изготвеният от застрахователя опис на щети по заведената щета, от който се установява, че представител на въззивника ответник е извършил оглед на автомобила на 09.12.2019 г., като е описал констатираните щети и степента на увреждане.
По делото е прието уведомление с изх.№ 310-02-677 от 23.01.2020 г. по щета на МПС № 0300/19/777/512240 по застраховка „Каско“ на автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ******* по застрахователна полица № 19-0300/302/5001399, адресирано до „Мото-пфое лизинг“ ЕООД и до въззивника ищец И. К., с което застрахователят е отказал заплащане на застрахователно обезщетение поради обстоятелството, че водачът на автомобила е управлявал същия след употреба на алкохол.
От договор за цесия от 07.04.2020 г., сключен между „Мото-пфое лизинг“ ЕООД като цедент и И. К. като цесионер, се установява, че дружеството е прехвърлило в полза на въззивника ищец всички свои вземания, заедно с всичките им принадлежности, включително с привилегиите и изтеклите лихви, които има към ЗАД „А.Б.“ АД, възникнали и съществуващи във връзка и по повод на настъпило на 29.11.2019 г. застрахователно събитие, представляващо пътно-транспортно произшествие, при което е увреден лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *******, по който повод при ЗАД „А.Б.“ АД е образувана щета № 0300/19/777/512240.