Решение № 1473 от 17.06.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1473

Добрич, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - V състав, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НЕЛИ КАМЕНСКА

При секретар СТОЙКА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ КАМЕНСКА административно дело № 20267100700202 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалба на Д. В. С. с [ЕГН] от [населено място], община Т., [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0355-000007 от 10.03.2026 г., издадена от К.К., началник на Районно управление Т. към ОД на МВР-Добрич, с която на жалбоподателя е наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 365 дни.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че няма вина затова, че собственият му автомобил е бил управляван от неговия син, неправоспособен водач, понеже бил предостави автомобила за управление на дъщеря си. Самата тя предоставила автомобила, за който отговаряла, на неправоспособния си брат. Жалбоподателят счита, че след като няма субективно отношение към деянието неправилно е била издадена заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Моли заповедта да бъде отменена и като постановена в несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание се явява лично и заявява, че подържа жалбата.

Ответната страна, К.К., началник на Районно управление Т. към ОД на МВР-Добрич, в писмено становище с изх. № 355р-2897/26.03.2026 г. оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище за законосъобразност на наложената принудителна административна мярка и моли жалбата да бъде отхвърлена.

Добричкият административен съд, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на страните и приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването заповедите от вида на процесната се извършва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресата на заповедта, срещу годен за оспорване административен акт. Заповедта е връчена на 11.03.2026 г., а жалбата срещу нея е подадена на 23.03.2026 г. чрез органа, издал акта и е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършване на задължителната проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК, административният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия.

Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и със Заповед № 357з-2522/02.09.2025 г. на директора на ОД на МВР-Добрич полицейските служители – началниците на районни управления при ОД на МВР-Добрич са са оправомощени да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Заповедта не отговаря на изискванията за форма на административните актове, тъй като е мотивирана.

Съдът не установи при издаването на заповедта да са допуснати съществени процесуални нарушения. Оплакванията са неизяснена фактическа обстановка са неоснователни. Относимите фактически основания за издаването на процесната заповед са установени, изяснени и жалбоподателят не ги оспорва. Същият единствено излага възражения, че не носи вина за управлението на автомобила от неправоспособния си син, понеже не знаел. Възраженията са неоснователни като съображенията за това са следните:

От фактическа страна по делото се установява, че на 09.03.2026 г., около 9,00 часа , в община Тервел , на общински път № DOB 3193, на около 1 км. Преди село Мали Извор в посока [населено място] полицейските служители установили И. Д. В. с постоянен адрес в [населено място] да управлява МПС – лек автомобил, марка и модел БМВ 1 ЕР РЕИХЕ с рег. № [рег. номер] без да притежава свидетелство за управление на МПС. Срещу водача е бил издаден Акт за установяване на административно нарушение бл. № 263883/09.03.2026 г. за нарушаване на чл. 150, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Въз основа на този акт срещу собственика на автомобила, жалбоподателя, който е баща на неправоспособния водач, била издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 26-0355-000007/10.03.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е приложена принудителната административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 365 като са отнети свидетелството за регистрация на МПС и двата броя регистрационни табели.

В административното производство е било установено, че деянието, извършено от неправоспособния водач е повторно по см. на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление № 25-0355-000472/22.10.2025 г., влязло в сила на 25.11.2025 г., с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Тези обстоятелства са мотивирали административният орган да приеме, че ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП следва да бъде наложена за максимално предвидения в закона срок от една година или 365 дни.

Цитираната разпоредба на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП определя, че прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, неправоспособен водач се налага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Нормата на чл. 150 от ЗДвП определя, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

Заповедта е постановена при правилно прилагане на материалния закон и е съответна на целта, за която се прилагат принудителните административни мерки.

По делото не е спорно чия е собствеността на управляваното МПС, поради което съдът приема, че адресатът на заповедта е правилно определен. Нормата на чл. 171, т. 2а, б.а“ от ЗДвП, не изисква знанието на собственика, че притежаваното от него МПС се управлява от неправоспособен водач, в случая неговият син, затова в случая съзнателното предоставяне на автомобил на неправоспособен водач не е съставомерен белег, при наличието на който да се прилага мярката. Или с други думи, мярката се налага на собственика на управляваното от неправоспособен водач МПС независимо от това дали той лично е предоставил превозното си средство на неправоспособния водач или неговото превозно средство е било предоставено на неправоспособен водач от друго лице.

Обстоятелството, че автомобилът е ползван от неправоспособния водач без знанието и съгласието на жалбоподателя, не доказва незаконосъобразност на приложената мярка. Мярка е насочена именно към собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от неправоспособен водач, защото законът изисква собственикът да може да контролира кое лице ще ползва автомобила му. След като е установено, че собственик не е успял да контролира кое лице ще ползва автомобилът му, то законодателят е предвидел мярката прекратяване на регистрацията на превозното средство, за да преустанови неправомерното му ползване от неправоспособен водач.

Целта е да се гарантира, че по пътища отворени за обществено ползване ще се движат моторни превозни средства, управлявани от водачи, които са правоспособни с оглед осигуряване на безопасността при движението по пътищата.

Срокът на мярката от 365 дни е законосъобразно определен от началника на РУ Тервел, който е преценил тежестта на установените в административното производство факти, а именно обстоятелството, че синът на жалбоподателя, И. Д. В., за втори път е бил установен, в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление за същото нарушение, да управлява МПС без да е правоспособен, т.е. без да е преминал задължителното обучение за водач на МПС, за което се издава свидетелство за управление на МПС. В случая максимално определения срок на мярката е пряко свързан с целите на ПАМ - да се преустанови извършването на административно нарушение от сина на собственика на автомобила в продължение на една година.

По тези съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Административен съд Добрич, V състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. В. С. с [ЕГН] от [населено място], община Тервел, [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0355-000007 от 10.03.2026 г., издадена от К.К., началник на Районно управление Тервел към ОД на МВР-Добрич.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�