Решение № 50 от 24.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Пазарджик, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Красимир Ст. Комсалов

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова в присъствието на прокурора С. Д. П. като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20245200600920 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ, вр. чл. 306, ал. 3 пр. 1, вр. ал. 1, т.

1 пр. 3 от НПК.

Образувано е по депозирана въззивна жалба от подсъдимия А. К. Д., ЕГН **********, от с. М., П., ул. „***“ *****, чрез упълномощения му защитник адв. К. У. от АК-Пазарджик, срещу протоколно Определение от 30.10.2024г., постановено по НОХД № 1401/2024г. по описа на Районен съд– Пазарджик, с което на основание чл.343б, ал.5, във вр. с ал.1 от НК е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати в полза на Държавата сумата от 5077 лева, представляваща равностойността на МПС, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, а именно л.а. „****“, модел „****“ с рег. № ****, което не е негова собственост.

Във въззивната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Акцентира се на това, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК противоречала на Конституцията на РБ и Правото на ЕС и не следвало да бъде прилагана, тъй като представлявала непропорционална наказателна мярка, която била несъизмерима с извършеното от осъдения престъпление. Твърди се, че посочената разпоредба не съответствала със значението на наказанието „глоба“ по смисъла на НК, поради което не можело да бъде индивидуализирана с оглед обществената опасност на деянието и дееца. Недопустимо било налагане на едно и също 1 наказание /глоба/, но с различно съдържание за едно и също престъпление два пъти. Твърди се и че нормата на чл.343, ал.5 от НК противоречи на принципа, заложен в чл.53, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, които се прилагат само при умишлени престъпления. Счита се, че поради противоконституционност на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, същата не е следвало да бъде прилагана от съда. С тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение.

Не е постъпило възражение от насрещната страна против въззивната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание по делото представителят на ОП – Пазарджик оспорва жалбата и предлага същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното определение, като правилно, законосъобразно и обосновано, да бъде потвърдено.

Защитникът на подсъдимия моли да бъде отменено обжалваното определение по подробно изложените в жалбата доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност.

В предоставената му възможност за лична защита, подсъдимият Д. заявява, че се присъединява към становището на защитника си. В своята последна дума моли да бъде отменено първоинстанционното определение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното определение е постановено по реда на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл.343б, ал.5, във вр. с ал.1 от НК и във вр. с чл.53 от НК, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите, свързани с присъждане равностойността на МПС – лек автомобил, марка „****“, модел „****“ с рег. № ****, предмет на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, в извършването на което жалбоподателят А. К. Д. е признат за виновен с одобреното споразумение по НОХД № 1401/2024г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд, на базата на събраните по делото доказателства, е приел, че престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е било извършено с горепосоченото МПС, същото не е собственост на подсъдимия Д., а стойността му към инкриминираната дата е установена по експертен път и възлиза на сумата от 5077 лева, поради което и на основание чл.343б ал.5 от НК е присъдил в полза на държавата и в тежест 2 на подс.Д. паричната равностойност на посоченото МПС.

Въззивният съд намира определението за правилно и законосъобразно по следните съображения:

С измененията и допълненията на НК с ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., бе приета нова ал. 5 на чл. 343б НК, според която в случаите на управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и собственост на дееца, а когато деецът не е собственик присъжда равностойността му. Видно от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на НК, волята на законодателя при приемане на разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК е била да се предвиди допълнителна превантивна мярка, като се санкционират, независимо от наложеното им наказание, извършителите на престъплението с отнемането в полза на държавата, респ. с присъждането равностойността на вещта, предмет на престъплението. Чрез въвеждането на тази превантивна мярка се цели да се предотврати извършването на бъдещо общественоопасно деяние, на първо място в личен за дееца план и на второ в генерален – за останалите членове на обществото.

Следва да се допълни и че непрецизно използваният от законодателя израз в чл. 343б, ал. 5 НК „моторно превозно средство, послужило за извършване на престъплението“ не променя характера на МПС като предмет на престъплението, а не на средство за извършването му. Това е така, тъй като деянията пo чл. 343б, aл. 1-4 HK ca чacт oт пpecтъплeниятa пo тpaнcпopтa, чиито обект на защита ca oбщecтвeнитe oтнoшeния, cвъpзaни c бeзoпacнocттa нa движeниeтo, пpaвилнoтo фyнкциoниpaнe и нopмaлнaтa и бeзaвapийнa paбoтa нa тpaнcпopтa. Поради това, пpи вcички пpecтъплeния пo тpaнcпopтa, cвъpзaни c yпpaвлeниe нa пpeвoзнo cpeдcтвo, тoвa пpeвoзнo cpeдcтвo, като чacт oт обективната страна на пpecтъпния cъcтaв, e пpeдмeт нa пpecтъплeниeтo.

С оглед изложеното относно значението на разпоредбата на 343б, ал. 5 от НК, се изяснява и връзката й с чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, който също предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите, собственост на дееца, които са били средство, съотв. предмет на престъплението, като в последния случай, това трябва и да е и изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса /каквато, впрочем, е и посочената разпоредба на чл.

343б, ал. 5 от НК/, а само когато средството на престъплението липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Оттук следва, че отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление 3 и принадлежат на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи - по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане, но освен него и присъждане на равностойност, е предвидено новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, поместена в Особената част на НК, която разпоредба се явява специална по отношение на общата разпоредба на чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда освен отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението /когато е собственост на дееца/, и присъждане на равностойността на предмета на престъплението /когато се установи, че деецът не е негов собственик/, поради което и се налага изводът, че приложима е именно специалната разпоредба, а не общата такава.

Следователно, представлявайки едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на държавата, независимо от наказателната отговорност по чл. 53 НК, предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК отнемане на вещи предмет на престъплението /когато деецът е техен собственик/ или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност /когато деецът не е собственик на вещите/, също не е наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност /в какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 53 от НК/. От това следва, че при приложението на този санкционен механизъм, за разлика от процедурата по налагане на наказанието, не се съобразяват тежестта на извършеното общественоопасно деяние и същият не се индивидуализира преди да бъде наложен, поради което настоящият състав намира за неоснователни изложените в този смисъл доводи на жалбоподателя.

С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, респ. присъждайки заплащането на равностойността на процесното МПС в тежест на дееца-несобственик, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В конкретния случай, с одобреното споразумение по НОХД № 1401/2024г. Пазарджишкият районен съд е признал подс. Д. за виновен и го е осъдил за извършването на умишлено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Това престъпление е било извършено при управление на МПС – лек автомобил, марка „****“, модел „****“ с рег. № ****. Процесният лек автомобил не е бил собственост на подсъдимия /нито изключителна, нито в режим на съсобственост/, а е бил собственост на лицата Д.З. Д.а и К. Л. Д.

/видно от справка за собственост на л. 33-34 от ДП/. Стойността на процесното МПС към инкриминираната дата е възлизала на сумата от 5077 лева /видно от заключение на авто-оценителна експертиза на л. 52 от ДП/. При 4 тези данни законосъобразно първостепенният съд е присъдил в тежест на подс. А. Д. да заплати в полза на държавата парична сума в размер на 5077 лева, представляваща равностойността на горепосоченото МПС, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

Предвид изложеното, настоящият състав намира за неоснователно искането на защитата за отмяна на определението. Неоснователно е възражението на защитата, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не следва да бъде прилагана, т.к. противоречи на Конституцията и на правото на Европейския съюз. Понастоящем посочената разпоредба е част от позитивното действащо право в страната и не е обявена за противоконституционна от единствено оправомощения за това орган – Конституционния съд /КС/ на Република България. Фактът, че пред КС понастоящем е налице образувано дело по искане за обявяване на противоконституционност на въпросната разпоредба, не означава, че тази разпоредба не следва да се прилага, докато няма произнасяне на компетентния съд за несъответствието й с КРБ. Посочените аргументи се отнасят и до възражението на защитата за неприлагане на нормата на чл.343б,ал.5 от НК поради отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС, доколкото до момента не е налице произнасяне на този съд по това запитване.

Възражението, че горецитираната разпоредба не следва да се прилага заради нейната непропорционалност спрямо тежестта на извършеното престъпление, също не може да бъде споделено. Следва да се отбележи, че принципът за пропорционалност при ограничаване на права е възприет в редица международни актове, ратифицирани от страната ни /напр. чл.52, ал.1 от ХОПЕС/, както и в трайната практика на КС и Съда на ЕС. За да бъде съблюдаван този принцип обаче, в светлината на приложението или неприложението на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, при извършени престъпления по някои от предходните алинеи, то въпросната разпоредба би следвало да е разписана като фактултативна, т.е. да е дадена възможност на съдилищата да преценят дали да я приложат или не. Такъв законодателен подход, например, е приложен при създаване на новата разпоредба на чл.343, ал.5 от НК, където е казано „съдът може“, касателно възможността за отнемане на МПС на собственика или присъждане на неговата равностойност на несобственика. Разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК обаче е въведена от националния законодател като императивна, при което неприлагането й, обосновано с принципа на пропорционалността, би означавало отказ да се приложи действащ закон, което е недопустимо, още повече от правораздавателен орган.

Разпечатката съдържа 30 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55334fb1-097a-40b8-b752-33c6eba05cb0