Решение № 152 от 30.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Враца, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20241400500712 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба № 11643/27.08.2024 г. на „МБАЛ - ХРИСТО БОТЕВ" АД, гр. Враца срещу Решение № 507/06.08.2024 г. по гр. д. 1595/2023 г. на Районен съд – Враца, като решението се обжалва в частта, в която районният съд е приел, че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците за периода от 01.02.2018 г. - 06.03.2018 г. , както и по отношение на определения размер на обезщетенията.

С обжалваното решение Районен съд – Враца е уважил предявените от Н. П.

Д. - лично и като законен представител на малолетния П. Н. Д., срещу МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца искове по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди от твърдян медицински деликт, осъществен при извършено на 01.02.2018 г. цезарово сечение на С.С. Д.а.

Първоинстанционният съд е приел, че при операцията е настъпила перфорация на пикочния мехур, довела до уринарен перитонит, като най-вероятната причина за това е неправилно извършена медицинска дейност от лекарския екип, осъществил родоразрешението, а наред с това е налице и последващо противоправно бездействие, изразяващо се в недостатъчно активно следоперативно наблюдение, забавена диагностика и ненавременно предприемане на необходимите изследвания и лечение. Районният съд е счел, че между това противоправно поведение и претърпените от ищците неимуществени вреди е налице причинно-следствена връзка, но само за периода от 01.02.2018 г. до 06.03.2018 г., през който С. Д.а е преминала през животозастрашаващо състояние, три оперативни интервенции и 1 продължителни хоспитализации, довели до лишаване на съпруга и новороденото дете от нейното присъствие, грижа и подкрепа. Същевременно съдът е отхвърлил като недоказана тезата за причинна връзка между процесното цезарово сечение, последвалия уринарен перитонит и развилото се впоследствие онкологично заболяване на С. Д.а, както и между процесното поведение на лекарския екип и настъпилата на 09.05.2020 г. смърт на С. Д.а. В тази част съдът е възприел заключенията на съдебномедицинските експертизи, според които карциномът на дясната млечна жлеза е бил налице още по време на бременността и раждането, а некърменето и лечението на перитонита не се намират в доказана причинноследствена връзка с развитието на туморното заболяване и леталния изход. При тези изводи районният съд е осъдил ответната болница да заплати на всеки от двамата ищци по 15 000 лв., предявени като частични искове от по 30 000 лв., ведно със законната лихва от 01.02.2020 г., както и присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА и разноски в полза на бюджета на съдебната власт.

С решение № 572/18.09.2024 г. по гр. д. № 1595/2023 г. Районен съд – Враца се е произнесъл и в производство по чл. 250 ГПК, евентуално по чл. 247 ГПК, както и по чл. 248 ГПК, образувано по молба на ответника МБАЛ „Христо Ботев“ АД за допълване на обжалваното решение № 507/06.08.2024 г., за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение на решението в частта за разноските. В молбата си ответникът е поддържал, че в мотивите на основното решение съдът е приел, че обезщетение се дължи само за периода 01.02.2018 г. – 06.03.2018 г., докато в исковата молба вредите са били претендирани за периода до 09.05.2020 г., поради което е следвало в диспозитива изрично да се посочи периодът, за който се присъждат обезщетенията, както и да се постанови отхвърлителен диспозитив за периода 07.03.2018 г. – 09.05.2020 г. Ответникът е поискал и изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на разноски съразмерно с приетата според него отхвърлена част от исковете. Районният съд е приел, че не са налице предпоставките за допълване на решението по чл. 250 ГПК, тъй като с диспозитива на решение № 507/06.08.2024 г. се е произнесъл по цялото заявено от ищците искане — по размера на претенциите, основанието за дължимост и акцесорната претенция за законна лихва. Съдът е счел, че в исковата молба няма изискване да бъде посочван краен момент на търпените неимуществени вреди и съответно такъв не следва да се отразява в диспозитива. По същество районният съд е разяснил, че в мотивите на основното решение не е формирал воля, че вредите на ищците са престанали на 06.03.2018 г., а само е ограничил вредоносния резултат, намиращ се в причинна връзка с противоправното поведение на лекарския екип, до вредите от животозастрашаващото състояние на С. Д.а, трите операции и хоспитализациите в периода 01.02.2018 г. – 06.03.2018 г. Поради това съдът е приел, че не е налице и очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК, тъй като липсва несъответствие между формираната в мотивите воля и външното изразяване в диспозитива на решението. По искането по чл. 248 ГПК съдът е приел, че не е налице отхвърлена част от исковете, по която ответникът да има право на разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, тъй като основното решение е уважило изцяло предявените частични искове по 15 000 лв. за всеки от ищците. Затова съдът е отказал да измени решението в частта за разноските и е отхвърлил изцяло 2 молбата на болницата по чл. 250, чл. 247 и чл. 248 ГПК.

В жалбата си въззивникът твърди, че са налице явни несъответствия между мотивите и диспозитива на съдебния акт и че решението е неправилно.

Необосновано и в нарушение на материалния закон съдът приел, че са налице противоправни действия и бездействия на лекарите, ангажирани с лечението на С.

Д.а по време на престоя й в „Многопрофилна болница за активно лечение ХРИСТО БОТЕВ" АД. Поддържа се, че според вещото лице П. отстраняването на абсцеса не е довело категорично до уринарен перитонит и съдът неправилно е изключил като възможна причина за перфорацията наличието на възпалителен процес в организма, както и че подробните обяснения за останалите възможните причини за настъпване на перитонита не са обсъдени задълбочено, преди да бъдат изключени от съда. Твърди се, че съдът е кредитирал избирателно отделни части от заключенията на вещите лица и без да притежава необходимите специални знания и на база извършено предположение относно причината за възникване на уринарния перитонит - неустановено от доказателствата по делото действие, е достигнал до необоснован извод, че единствената възможна причина за уринарния перитонит е човешката намеса по време на цезаровото сечение, изразяваща се в пробиване на ципата на пикочния мехур. Излага се оплакване, че съдът не е обсъдил и резултата от хистопатологичното изследване № 235-38 от 09.02.2018 г. на изпратената от АГО капсула с абсцес, приложено към отговора на исковата молба, които хистологични данни навеждали на извод за наличие на възпалителен процес на стената на пикочния мехур, което потвърждава посочената от вещите лица причина за възникване на излива на урина, а именно наличие на възпалителен процес. Поради тези съображения жалбоподателят твърди, че приетите за установени от фактическа страна от съда факти, обвързани с изводите за противоправно действие на лекарите, извършили цезаровото сечение, са в противоречие със събраните доказателства. Изразява се несъгласие и с извода на районния съд за наличие на противоправно бездействие от страна на лекарите, наблюдавали пациентката в периода след извършване на цезаровото сечение 01.02.2018г. до 04.02.2018г. - датата на извършване на операцията по повод установения уринарен перитонит. Твърди се, че и по този въпрос не са съобразени заключенията на вещите лица. Излага се, че в процесния период няма стандарт за водене на медицинската документация и се цитират документи по делото, от които можело да се направи извод за своевременното наблюдение на пациентката. Излага се кога се носи отговорност при "лекарска грешка", каквито факти в производството не били установени. По отношение на наличието на претърпени неимуществени вреди се излага оплакване, че за периода от 01.02.2018 г. до 06.03.20218 г. такива по делото не са установени и доказани от ищците при условията на пълно и главно доказване

Искането до въззивния съд е първоинстанционното решение Решение № 507 от 06.08.2024г. да бъде отменено в обжалваните му части.

Подадена е и въззивна жалба вх. № 13411/03.10.2024 г. от „Многопрофилна болница за активно лечение - ХРИСТО БОТЕВ" АД срещу Решение № 572/18.09.2024 г., постановено в производството по чл. 250 ГПК. В нея се твърди, че след като съдът сам е посочил в обжалвания акт, че е ограничил времевото проявление на вредоносния резултат, а не крайния момент, до който ищците са 3 търпели вредите, без да е съобразил, че пациентката е страдала от друго заболяване, което няма връзка с установения от него деликт, и като не е отграничил събраните гласни доказателства по отношение на вредите, които обхващат целия заявен от ищците период - от 01.02.2018 г. до 09.05.2020 г., на практика не се е произнесъл в цялост по основателността на претенцията за търпените от ищците вреди. Сочи се, че гласните доказателства в голямата си част касаят период, следващ времетраенето на установения от съда вредоносен резултат.

Излага се оплакване, че липсата на отхвърлителен диспозитив за периода от 07.03.2018 г. до 09.05.2020 г. е довело до нарушение и на разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, като неправилно съдът не е присъдил на МБАЛ разноски съразмерно на отхвърлената част от иска за първата инстанция. Иска се Решение № 572 от 18.09.2024 г. да бъде отменено и да се присъдят на въззивника разноски за първата инстанция.

Във въззивното производство е проведено съдебно дирене, като е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – хирург. В открито съдебно заседание страните поддържат позициите си до момента и молят за решаване на делото по същество.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното.

Въззивните жалби са подадени от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и в преклузивните срокове, поради което са процесуално допустими. При служебната проверка по чл. 269 ГПК се установява, че първоинстанционното решение и последващото допълнително решение са валидни и допустими, но според въззивния съд спорът е решен неправилно.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени искови претенции с правно основание в чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане – страдания на ищците Н. П.

Д. и сина му - малолетния П. Н. Д., настъпили в периода от 01.02.2018 г. до 09.05.2020 г. вследствие неправилно извършено родоразрешение чрез цезарово сечение на С. Д.а, последвал уринарен перитонит, многократни хоспитализации и операции, невъзможност за кърмене, развитие на онкологично заболяване и в крайна сметка смъртта й, които според ищците са довели до продължително лишаване от нейното присъствие, грижа, обич и внимание.

В хода на производството са събрани редица доказателства, като найважните за формиране на вътрешното убеждение на съда са приетите експертни заключения на различните медицински специалисти, както и гласните доказателствени средства.

Заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена в хода на първоинстанционното производство от д-р П. П. – специалист хирург, установява, че при цезаровото сечение на 01.02.2018 г. е бил открит супрацистичен ретроперитонеален (преперитонеален) абсцес, който е бил отстранен с капсулата и изпратен за хистологично и микробиологично 4 изследване, а в наличната медицинска документация няма данни за предхождаща патология на пикочния мехур, нито за констатирана при самото родоразрешение лезия на мехура. Същото заключение приема, че уринарният перитонит представлява възпаление вследствие на излив на урина в коремната кухина, че това състояние е било налице и е изисквало спешно оперативно лечение, но не достига до категоричен извод относно механизма, по който е възникнала мехурната перфорация. Изрично отбелязва, че поради липса на точно описание на мястото на перфорацията не може убедително да се твърди нито че причинена от оперативна травма, нито от абсцеса, респективно от възпалителен процес. В хода на устната защита на заключението си д-р П. доразвива тази несигурност относно произхода на лезията, като посочва, че е възможно да има връзка между цезаровото сечение и последвалия уринарен перитонит, но също така е възможно перитонитът да е причинен от локалния гноен процес, от възпалително увреждане, както и от други медицински допустими хипотези, включително микролезия, която да не е била разпозната интраоперативно, или вторично настъпила перфорация. Същевременно вещото лице е категорично, че след поставянето на диагнозата са били предприети своевременно всички необходими диагностични и лечебни действия за овладяване на вече развития перитонит, че лечението е проведено по правилата на добрата медицинска практика и че тежкото състояние е било овладяно.