Определение № 1204 от 04.08.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1204 гр. Шумен, 04.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Ив. Хаджииванова

Членове:

Теодора Р. Й.а-Момова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Теодора Р. Й.а-Момова Въззивно гражданско дело № 20253600500430 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба /имаща характер на частна жалба/ вх. № 8131/12.05.2025 г. при ШРС, депозирана от „Банка ДСК“ АД гр. София, представлявано от Б. Ф. С. и Д. Н.

Н.-И., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт М. Д., против решение /имащо характер на определение/ № 317/22.04.2025 г. по гр.д. № 1452/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което била оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно. Сочи, че не ставало ясно как първоинстанционния съд е определил дължимите разноски, предвид обстоятелството, че бил сезиран с пет обективно съединени иска, а уважил един от тях. Счита, че следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 2037,30 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението и да измени решение № 195/14.03.2025 г. по гр.д. № 1452/2024 г. по описа на ШРС в частта относно разноските, като в полза на ищеца бъдат присъдени такива в размер на 2037,00 лв.

В законния срок, насрещната страна – В. С. А., чрез назначения й особен представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли, първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден, като й бъдат присъдени разноските в това производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

1

Производството пред Районен съд – Шумен по гр.д. № 1452/2024 г. е образувано въз основа на пет обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени от „Банка ДСК“ АД гр. София срещу В. С. А. с искания да бъде признато за установено, че съществуват вземания на дружеството от ответницата в общ размер 20085,76 лв., след връчване на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 627/2023 г. по описа на ШРС по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В хода на производството, на ответницата бил назначен особен представител, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. С решение № 195/14.03.2025 г., постановено по делото, бил уважен единият от предявените искове, а останалите били отхвърлени. Ответницата била осъдена да заплати на „Банка ДСК“ АД направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 1504,95 лева. В мотивите си, ШРС приел, че ищецът направил разноски в общ размер 1826,41 лв., включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение /определяйки размера му на 100,00 лв./, възнаграждение за вещи лица по назначените експертизи и възнаграждение за назначения особен представител на ответницата. След проведено производство по реда на чл. 248 от ГПК, инициирано от „Банка ДСК“ АД, с решение /имащо характер на определение/ № 317/22.04.2025 г. първоинстанционният съд оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта му за разноските. Приел, че общият размер на разноските по делото възлиза на 3415,13 лв., които следва да се разделят на пет, съобразно броя на претенциите. Поради това, посочил, че изчисленията са верни и не са налице основания за изменение на решението, в частта му за разноските.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца разноски се възлагат на ответника, съразмерно с уважената част от исковете. В случая, ШРС бил сезиран с пет обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, като с решението си уважил единия от тях с цена на иска 14293,54 лева.

Общият размер на направените разноски в хода на исковото производство възлиза на 2968,41 лв., като неправилно първоинстанционният съд сумирал същите с направените в заповедното производство разноски. Освен това, в общият размер не е следвало да се включват платените депозити от ищеца за назначените по делото експертизи, тъй като такива не са изготвяни по делото, а за същия съществува възможността да поиска връщане на тези суми. Посоченият по-горе общ размер на разноските включва следните, извършени от „Банка ДСК“ АД: държавна такса в размер на 494,53 лв.; възнаграждение за назначения особен представител в размер на 1823,88 лв.; платени депозити за експертизи /независимо от неправилността на включването им/ в размер на 550,00 лв.; определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. Дължимата държавна такса по уважения иск възлиза на 285,87 лв., а останалите разноски следва да се разделят на броя на претенциите – пет броя. Тоест, направените разноски по уважената претенция се равняват на 780,65 лева.

Първоинстанционният съд присъдил такива в размер на 1504,95 лв. – повече от следващите се, поради което постановеното решение в частта му за разноските не следва да бъде изменяно. Разноските, които ответницата следва да заплати по заповедното производство са правилно определени от ШРС, съразмерно с уважената част от исковете.

2

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че частната жалба се явява неоснователна и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

По отношение на искането на особения представител на ответницата за определяне на възнаграждение за него в хода на въззивното производство и присъждане на тези разноски: константна е съдебната практика, че в това производство разноски не се дължат.

Производството по чл. 248 от ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебни разноски. Производството не е самостоятелно и за него не се следват нови разноски. Поради това, искането на особения представител се явява неоснователно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение /имащо характер на определение/ № 317/22.04.2025 г. по гр.д. № 1452/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което е оставена без уважение молбата на „Банка ДСК“ АД гр. София с ЕИК 121830616, представлявано от Б. Ф. С. и Д. Н.

Н.-И., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт М. Д. за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на решение № 195/14.03.2025 г., постановено по делото.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3