Решение № 22634 от 13.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22634 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц Р Ц при участието на секретаря Д Д Н като разгледа докладваното от Ц Р Ц Гражданско дело № 20241110140394 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД против В. Р. К..

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор.

Ищецът Т С” ЕАД-гр.София твърди, че между него и ответницата, като собственик на топлоснабден имот, е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за по отношение на следния имот: ....., находящ се в гр. София, ж.к. ........, ................., с абонатен № ....... Твърди, че за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. е доставил топлинна енергия на ответницата, но последната не била заплатила дължимата за това цена в общ размер от 867,01 лв., както и сумата от 61,83 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. Ответницата дължала и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в размер на 102,31 лв. за периода от 15.09.2022г.-27.02.2024 г., както и сумата от 11,87 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата дължима за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 27.02.2024г. Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С” АД на потребители в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „М“ в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се начислявало само след издаване на изравнителните сметки в края на 1 отоплителния сезон и незаплащането им в 45-дневен срок. Ответницата използвала доставената й топлинна енергия през процесния период. До момента обаче ответницата не била погасила задълженията си.

Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намирал имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „Т С“ ЕООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Т С” ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответника били издавани такива изравнителни сметки.

Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 20886/2024 г., по описа на СРС, 35 състав, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Поради подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, на заявителя било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата му дължи сумите, както следва: 867,01 лева – главница, преставляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 102,31 лева – мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2012 г. до 27.02.2024 г., 61,83 лева – главница, представляваща дължима сума за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и 11,87 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г.

- 27.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.04.2024 г., до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва доставката на топлинна енергия в претендираните от ищеца размери, но твърди, че не е налице облигационно правоотношение. Сочи, че искането за вписване на ипотека не доказвало наличието на собственост върху процесния имот. Излагат се съображения за възможността да бъде сключен договор между топлопреносното предприятие и лице, различно от собственика, респ. вещния ползвател на топлоснабден имот, например чрез молба-декларация. Счита, че искът за заплащане на лихви е неоснователен доколкото ищецът не бил ангажирал доказателства за датата на публикуване на сайта си дължимите от ответницата суми. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове.

2

Третото лице - помагач на ищеца „Т С“ ЕООД твърди, че дяловото разпределение било извършено в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл.

235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ, съотв. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза на спорната сума.

Като доказателство по делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните имоти от 27.11.1990 г., с който на В. Р. К. е продаден следния недвижим имот, а именно – апартамент собственост на Държавата, ведомствен на МВР, находящ се в гр. София, ж.к. ........, представляващ апартамент №...........

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Съобразно мотивите на задължителното за съобразяване от настоящата съдебна инстанция Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти 3 на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

С оглед така изложените съображения и като взема предвид представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот, съдът намира, че през процесния период м.05.2021 г. - м.04.2023 г. именно ответницата е била собственик на процесния недвижим имот. Същият е придобит от ответницата през 1990 г. като няма данни по делото, нито твърдения след придобиването ответницата да се е разпоредила с него в полза на трето лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Т С“ ЕООД, видно от представения като доказателство по делото договор между „Т С“ ЕООД и процесната етажна собственост.

От представените от „Т С“ документи за годишен отчет и за дялово 4 разпределение на топлинната енергия за периодите м.05.2021 г. - м.04.2022 г. и м.05.2022 г. - м.04.2023 г. се установява, че и за процесния период именно посоченото дружество е осъществявало дяловото разпределение на топлинната енергия в процесната етажна собственост, както и че услугата реално е извършена.

Обстоятелството, че процесният имот е топлоснабден, както и количеството на доставена топлинна енергия до имота и че същото съответства на претендираната в производството сума не се оспорва от ответницата.

За пълнота следва да се посочи, че количеството на доставена топлоенергия и съответствието му с начислените на ищцата задължения се установява от предствените от третото лице-помагач и приети като доказателства по делото документи за годишен отчет и за дялово разпределение на топлинната енергия за периодите м.05.2021 г. м.04.2022 г. и м.05.2022 г. - м.04.2023 г.

Представените протоколи за годишен отчет за м.05.2021 г. - м.04.2022 г. и м.05.2022 г. - м.04.2023 г. удостоверяват показанията на топломерите в имота на ответницата. Протоколите носят неоспорени подписи за клиент – В Р. К.. Въз основа на посочените протоколи са изготвени изравнителни сметки за съответния отоплителен сезон.

С оглед на изложеното, съдът намира, че ищецът се легитимира като кредитор спрямо ответницата за вземане в размер на 867,01 лева за доставена до топлоснабдения имот на ответницата топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.

Установява се от представените от „Т С“ ЕООД документи за годишен отчет и за дялово разпределение на топлинната енергия за периодите м.05.2021 г. - м.04.2022 г. и м.05.2022 г. - м.04.2023 г., че именно посоченото дружество е извършвало услугата „дялово разпределение“ за сградата в режим на етажна собственост, в която е разположен собствения на ответницата топлоснабден имот, поради което ответницата дължи заплащането на цената за извършената услуга. Размерът на вземането за дялово разпределение се установява от приложената към исковата молба извлечение от сметка за задълженията за процесния имот за процесния период.