Определение № 779 от 28.03.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 779 гр. София, 28.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина И.а

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20238002901556 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. С. чрез процесуалния му пълномощник – адв. С. С. срещу решение №64/18.04.2023г. по в.гр.д.№414/2022г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 274/20.07.2022 г. по гр. д. № 772/2021г. на Окръжен съд Русе и касаторът И. С. С. е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата от 80 332,55 лв., представляваща изплатени от Гаранционния фонд обезщетение и лихви върху него за причинени неимуществени вреди на увреденото лице В.Д.Б. вследствие настъпило на 28.09.2013 г. ПТП, причинено от И. С. С. с л.а. „БМВ 318” с рег. №Р 7799 РР без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", както и разходи за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва и разноски.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд изобщо не е обсъдил две от възраженията му относно предпоставките за регресното право на Гаранционния фонд, а именно ПТП да е по негова вина и автомобилът да е без застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи, че съгласно кредитираната автотехническа експертиза, като водач на МПС не е имал възможност да предотврати настъпване на ПТП, а пострадалият В. Б. е имал възможност да види приближаващият се автомобил и да изчака. Сочи, че воденото наказателно производство е приключило със заключение, че е налице случайно деяние, което изключва виновното му поведение като водач.

Според касатора становището на въззивния съд, че прекратителното определение на прокуратурата не попада сред актовете по чл. 300 ГПК е 1 неправилно. Поддържа и че за процесния автомобил е била сключена валидна застраховка на 17.06.2013г. с ЗК „Лев инс“ АД и е платена първата вноска, но застрахователният агент погрешно бил въвел номер на рамата на автомобила, но всички други данни съответстват. Поддържа, че липсата на изричен диспозитив спрямо третото лице –помагач в приключилото производство по к.т.д. №746/2017г. не може да го обвърже относно липсата на валидно застрахователно правоотношение. Твърди, че не е получавал книжа по горепосоченото дело. Поддържа и че неправилно въззивният съд е приел, че не е направено възражение за лошо водене на делото, напротив, същото се извеждало от съдържанието на отговора и становищата му, като подробно описва в какво се изразява процесуалното бездействие на Гаранционния фонд като ответник. Изтъква и че неправилно е бил конституиран като трето лице по горепосоченото дело. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и отхвърляне на исковете.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност и при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, като поставя следния въпрос, който сочи, че е от значение за развитие на правото.

1. „Влезлите в сила определения на наказателния съд, с които са потвърдени постановления на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство в случаите на чл. 24, ал.1, т.1 НК във връзка с чл.

15 НК – случайно деяние, задължителни ли са за гражданския съд по отношение на вината?“

Ответникът по касационната жалба – Гаранционният фонд оспорва жалбата в подадения отговор от 11.07.2023г. чрез адв. М. П., като претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението, както и отхвърляне на жалбата.

Третото лице – помагач ЗК „Лев инс“ АД не е подал отговор и не изразява становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, АС – Велико Търново е приел, че от констативния протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали № 1106/28.09.2013 година е видно, че на 28.09.2013 г. в град Русе, в 16.30 часа, по ул. „Чипровци“ е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на мотопед „Кийуей Хърикейн“, с рег. № Р 33 48 М, с водач В.Д.Б. и лек автомобил „БМВ 318И” с рег. № Р 77 99 РР, управляван от И. С.

С.. Приел е, че от представена справка от базата данни на Информационен 2 център към Гаранционния фонд се установява, че за лек автомобил „БМВ 318”, с рег. № Р 77 99 РР е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗД „Бул инс“ АД, прекратена на 12.05.2013г.

Апелативният съд е приел, че по предявени от В.Д.Б. искове е образувано гр. дело № 6523/2015 г. на Софийски градски съд, развило се с участието на ответника И. С. С., конституиран като трето лице помагач на страната на Гаранционния фонд, като с решение по делото от 14.04.2016г. „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на пострадалия В.Д.Б. сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди. Посочил е, че решението е потвърдено с решение № 2103/9.11.2016г. по в. гр. д. № 3356/2016 г. на Апелативен съд София. С решение № 183/22.12.2017г. по т.д. № 746/2017г. на Върховния касационен съд е отменено решение № 2103/9.11.2016 г. по гр. д.

№ 3356/2016г. на Апелативен съд София в частите, с които е уважен предявен от В.Д.Б. иск по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) против „ЗД „Бул инс“ АД за 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва; оставена е без разглеждане претенцията на В.Д.Б. против Гаранционния фонд по чл. 288, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането (отм.) за сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, за разноските, отхвърлен е предявеният иск срещу „ЗД „Бул инс“ АД и вместо това е осъден Гаранционният фонд да заплати на основание чл. 288, ал. 1, точка 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането (отм.) на В.Д.Б. сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие пътнотранспортно произшествие, станало на 28.09.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2015г., на адвокат Вихър Найденов – сумата 5 203.60 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Въззивният съд е приел, че Гаранционният фонд е заплатил сумата 71 668.95 лева въз основа на издаден изпълнителен лист по влязлото в сила решение по горепосоченото дело по сметка на частен съдебен изпълнител Милен Бъзински, с район на действие – Софийски градски съд, по образуваното изпълнително дело, превел е и сумата 8 663.60 лева по сметка на адвокат Вихър Найденов – процесуален представител на пострадалия В.Д.Б..

АС – Велико Търново е приел, че И. С. С. е обвързан от мотивите на влязлото в сила Решение № 183/22.12.2017 година по т. д. № 746/2017 година по описа на Върховния касационен съд в отношенията му със страната, която го е привлякла (Гаранционният фонд) и не може да ги оспорва под предлог, че страната (Гаранционният фонд) зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви обстоятелства или доказателства, каквато хипотеза не се установява. Посочил е, че задължителната сила на мотивите по смисъла на чл. 223, ал. 2 от ГПК обвързва страните и съда, пред който е висящо следващото по време дело, като единственото изключение е при възражение за лошо воден процес на основание чл. 223, ал. 2, изречение първо от ГПК, каквото е приел, че не е релевирано с отговора на исковата молба и във въззивната жалба. С оглед 3 горното е приел, че е обвързан относно предпоставките за ангажиране на отговорността на виновния водач и не може да ги пререшава.

АС-Велико Търново е посочил, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не е задължително за гражданския съд – същото не е сред актовете на наказателния съд, които обвързват гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК. С оглед изложените мотиви е приел, че предявеният от Гаранционния фонд иск за осъждане на И. С. С. да плати изплатените суми на пострадалия В.Д.Б. при пътнотранспортно произшествие, станало на 28.09.2013 г., с правно основание чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм. – 1.01.2016 година) е основателен и доказан и е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 2 8 0 , ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 , т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. За да е налице основанието по чл.

280, ал.1, т. 3 от ГПК, следва правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т.е. разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата за развитие на правото е налице когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Поставеният процесуален въпрос не е основание за допускане до касация, тъй като макар да е обусловил мотивите на въззивния съд, който е приел, че не е обвързан от акта на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, на който се позовава касаторът. Налице е константна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 43 от 16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на II т. о, решение № 66 от 12.03.2015 г. по гр. д. № 5839/2014 г. на IV г. о. и др., съгласно която макар да 4 са официални документи, актовете на органите на досъдебното производство не представляват доказателство за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице и нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието.

Съгласно императивната норма на чл. 300 ГПК, такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд, съответно приравнените на същата актове, и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство. В случая въззивният съд не е процедирал в противоречие с горепосочената практика, като не е възприел акта на органа на досъдебното производство за прекратяване на наказателното производство и направеното в него заключение, че е налице случайно събитие. Според решение № 204 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2008 г., IV г. о., ГК и др., случайното събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила.