Решение № 9640 от 23.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9640 гр. С., 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110138852 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 126 и сл. ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от М.

Д. Н. срещу ***-то Средно училище „Я. А. К.“, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1844,28 лева, представляваща разлика между дължимото и реално заплатеното трудово възнаграждение за длъжността „старши учител“ за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. и иск с правно основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 221,83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.08.2023 г. до 25.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба 27.06.2024 г. до окончателно изплащане на задължението; иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3 381,18 лв., представляваща разлика между дължимото и реално заплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 406,69 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.08.2023 г. до 25.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба 27.06.2024 г. до окончателно изплащане на задължението; иск с правно основание чл. 224 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 516,96 лв., представляваща разлика между дължимото и реално изплатеното обезщетение за неползван отпуск и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 62,18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.08.2023 г. до 25.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба 27.06.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.

1

В исковата молба се твърди, че ищцата е заемала длъжността „старши учител“ при ответника съгласно Трудов договор от 09.10.1997 г. Съгласно допълнително споразумение от 01.09.2022 г. основното брутно трудово възнаграждение на ищцата било променено на 1545,00 лв. Сочи, че със заповед № ***/07.06.2023 г. трудовото правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 03.07.2023 г. Твърди, че през цялото време на действие на трудовия договор, е била член на Синдиката на българските учители към КНСБ и сочи, че е бил сключен КТД № ***-***/06.12.2022 г., от чиито клаузи се ползвала като синдикален член. Аргументира, че след приемане на държавния бюджет за 2023 г., са приети изменения в Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, съгласно които изменения сочи, че са били увеличени размерите на минималната основна заплата на педагогическите специалисти по приложение № 3 от наредбата. Излага, че за длъжността старши учител е определен минимален размер на основно възнаграждение от 1763,00 лв.

Твърди, че на изменението е придадено обратно действие. Наред с това сочи, че към цитирания по-горе КТД, е сключен Анекс № ***-***/10.08.2023 г., с който е изменен чл. 27 от КТД. Сочи, че съгласно Анекса за длъжността старши учител е определен минимален размер на възнаграждението – 1763,00 лв., като анексът също предвиждал обратно действие – считано от 01.01.2023 г. С оглед изложеното развива съображения в насока, че за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. й се дължи увеличен размер на трудовото възнаграждение. Сочи, че съгласно чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД № ******/06.12.2022 г. й се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни заплати при съобразяване на увеличения размер на основното трудово възнаграждение. Аналогични твърдения развива и досежно обезщетението по чл. 224 КТ. Претендира и обезщетение за забава считано от датата на подписване на Анекса – 10.08.2023 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че страните са се намирали в трудово правоотношение, породено от сключен Трудов договор от 09.10.1997 г., което е прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 03.07.2023 г. Не оспорва също, че подписаният Анекс към КТД има обратно действие, но сочи, че такова може да се придава единствено с нормативен акт, какъвто счита, че анексът не е. Излага, че обратното действие е придадено с обнародването на Наредбата, считано от 01.09.2023 г. Твърди, че е изпратено запитване до Министерството на образованието с въпроси относно приложението на Анекса, като в отговор с писмо № 0513-185/27.09.2023 г. било посочено, че „ако трудовият договор на работника или служителя е прекратен (независимо от причината), то той не попада в кръга лица, определен в нормативната уредба, както и КТД, съответно Анекса към него.“ За пълнота било посочено, че „Анексът се прилага по отношение на лица, които към 10.08.2023 г. притежават качеството работници или служители.“ Сочи, че тълкуването на казуса от страна на Конфедерацията на независимите синдикати в България, представено от ищеца, няма правна стойност, доколкото не е подписано. Освен това излага, че съгласно съдържанието му предпоставка за изплащане на увеличението е отправена покана в този 2 смисъл, каквато оспорва да е получавал от ищеца. Твърди, че липсват и доказателства относно членството на ищцата в СБУ към КНСБ. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В проведено на 07.04.2025 г. открито съдебно заседание ищцата е поискала и от съда е допуснато изменение на размерите на исковете, като размерът на иска с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ е увеличен от 1844,28 лева на 1874,65 лева, а размерът на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата от 1874,65 лева за периода от 10.08.2023 г. до 25.06.2024 г. е увеличен от 221,83 лева на 225,48 лева. В същото открито заседание е поискано и е допуснато изменение на размерите на останалите искове поради частично оттегляне на претенциите по реда на чл. 232 ГПК, като размерът на иска правно основание по чл. 224 КТ е намален от 516,96 лева на 160,33 лева; размерът на иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата от 160,33 лева за периода от 10.08.2023 г. до 25.06.2024 г. е намален от 62,18 лева на 19,28 лева; размерът на иска с правно основание по чл. 222, ал. 3 КТ е намален от 3381,18 лева на 721,17 лева; размерът на иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата от 721,17 лева за периода от 10.08.2023 г. до 25.06.2024 г. е намелен от 406,69 лева на 86,85 лева.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Софийски районен съд, 178 състав, е сезиран с иск ове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 222, ал.3 и чл. 224 КТ.

По иска по чл. 128, т. 2 КТ ищецът носи доказателствената тежест в условията на пълно и главно доказване да установи: 1. между страните да е било налице трудово правоотношение; 2. ищецът да е полагал труд съобразно уговореното в трудовия договор; 3. размера на трутовото възнаграждение 4. ползването на платен годишен отпуск за съответния период ; 5 размера на среднодневното брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения.

По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че трудовото правоотношение е прекратено, без значение на какво основание; че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; че е работил при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж /в частност при ответника/; размерът на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец.

При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса погасяването на дълга.

По иска с правно основание чл. 224 КТ в тежест на ищеца е да докаже : 1. наличието на трудово правоотношение с ответника; 2. прекратяване на същото; 3. размера на последното получено брутно трудово възнаграждение ;

4. размера на полагащия се платен годишен отпуск , респективно размера на обезщетението за неползван такъв.

3

При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса изплащането на дължимото обезщетение .

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, са отделени като безспорни и ненуждаещите се от доказване следните обстоятелства: ищцата е заемала длъжността „старши учител“ при ответника съгласно Трудов договор от 09.10.1997 г.; че съгласно допълнително споразумение от 01.09.2022 г. основното брутно трудово възнаграждение на ищцата е променено на 1545,00 лв.; че със заповед № ***/07.06.2023 г. трудовото правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 03.07.2023 г.

Правният спор се концентрира върху въпроса дали дължимите обезщетения и трудови възнаграждения са изплатени в дължимия размер. Обстоятелствата, обявени по делото за безспорни, се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.

Представен е трудов договор № **-**/09.10.1997 г., сключен между ищцата и ответното училище за длъжността „учител физ. възпитание“, считано от 09.10.1997 г.

Приети са и допълнителни споразумения към трудов договор № ****/09.10.1997 г. от 04.01.2021 г. и от01.09.2022 г.

Приета е заповед № ***/07.06.2023 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е прекратено трудовото правоотношение на М. Н. с ответното училище за длъжността „старши учител“.

Приет е КТД за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269/06.12.2022 г., с който КТД уговорени и минимални размери на трудовите възнаграждения на заетите в образователните институции.

Приет е като доказателство Анекс № ***-***/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269/06.12.2022 г. Видно от Анекса текстът на чл. 27 от КТД се изменя, както следва: "Чл. 27.

(1) За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както следва:

/... / б. старши учител /…/ - 1763 лв. /... / (2) Осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. (3) Част от средствата по ал. 2 за увеличението на индивидуалните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищното образование в размер на 465 млн. лв. се разпределят по следния начин: /... / 2. Индивидуалните основни работни 4 заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15%/... /".

От ответника е представено и е прието като доказателство писмо от 27.09.2023 г. от заместник-министър на образованието и науката до началника на РУО - П.. В писмото се излага, че "въпреки желанието на всички страни по колективното договаряне това увеличение да може да се получи по справедливост от всеки, който е положил труд от 01.01.2023 г., нормативната уредба, а именно КТ, поставя ограничение на това наше желание". В писмото подробно се развива, че предвидените по-високият размер на работните заплати за системата на предучилищното и училищното образование съгласно чл. 27, ал. 1 от цитирания Анекс се определя, считано от 01.01.2023 г., единствено за тази категория лица, които притежават качеството на педагогически специалисти към момента на сключване на Анекса.