Решение № 18507 от 02.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18507 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110172360 по описа за 2021 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация-София” ЕАД против Е. Б. В. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 766/2020 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в **************. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжника – настоящ ответник, на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ 1 продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Бруната” ЕАД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 563,26 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2016 г. до 30.11.2016 г. и сумата от 105,88 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 г. до 27.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане.

Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорва предявения иск, като неоснователен. Прави се възражение за нередовност на исковата молба, като се иска ищецът да уточни по повод каква точно услуга, която е предоставило дружеството, се претендират сумите. Излагат се и доводи, че не се сочат обстоятелствата, на които се основава претенцията и конкретно - за каква точно услуга се претендира вземането. Излагат се съображения, въпреки че се претендира сума за няколко месеца, включително и мораторна лихва за всяко твърдяно да е закъсняло плащане, не е посочен падежът по време за всяка една от посочените като общ сбор суми, който и да е начален момент на дължимост на посочената мораторна лихва. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е оператор, предоставящ топлинни услуги, както и че до края на м.ноември 2016 година ответницата е била собственик на имота, за който се претендира плащане. След това собственик на имота е дъщеря й, приобретател по сделката, която встъпва в отношенията на продавачката с ищцовото дружество. Не се оспорва , че с 2 представеното заявление — декларация от 10.01.2006 година, ответницата е встъпила в договор ни отношения с ищеца, като нов собственик на имота и правоприемник на неговите правни отношения с ищцовото дружество. Оспорва се изпадане в забава, с аргумент, че никога не са връчвани за ползвани услуги по посочения абонатен номер, които да установяват възникването на задълженията за заплащане на услуга, а още помалко — изпадането в забава. Посочва се, че за времето от 01.05.2016 до 30.06.2016 година е начислена сума за подгряване на вода в размер на 87,51 лева, и следващата начислена сума за същата услуга и за отопление е за значителен период от време, до м.април 2017 година, за общо девет месеца, като в нарушение на изискванията на Общите условия липсва ежемесечно отчитане. Прави се възражение за погасяване на сумите по давност, съобразно възприетото по TP 3/2012 година на ОСГТК. Изразява се становище, че в случая не е налице юридически факт от посочените в нормата на чл.116 ЗЗД, който да е довел до прекъсване на давността или подновяване на същата за вземанията от периода до края на м.11.2016 година, поради което се поддържа, че тези вземания са погасени към датата на депозиране на исковата молба. Прави се изрично възражение, че вземанията за периодични плащания до края на 2016 година са погасени по давност — както главниците, така и лихвите по всяко едно от тези вземания. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Третото лице - помагач на страната на ищеца - «Далсия» ООД /с предходно наименование „Бруната” ООД/ не изразява становище. Представя писмени доказателства във връзка с извършваното дялово разпределение в процесния недвижим имот и изготвяните изравнителни сметки.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 766/2020 г. по описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Е. Б. В. да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 563,26 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2016 г. до 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 09.01.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 105,88 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 г. до 27.12.2019 г., както и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 17.11.2021 г. по ч.гр.д.№ 766/2020 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за 3 установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

От приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 05.12.2016 г. се установява, че през процесния исков период ответницата се е легитимирала като собственик на процесния недвижим имот.

По делото е приложен протокол от проведено на 07.12.2004 г. Общо събрание на етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ с „Бруната България“ ООД. Към протокола е приложен списък на присъствалите на ОС етажни собственици. По делото е приложен и договор от 13.12.2004 г. сключен в изпълнение на взетото решение с конституираното като трето лице-помагач на ищеца.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури, през процесния имот и съобщение към фактура от 31.07.2018 г. за начислени суми за консумирана топлинна енергия в процесния недвижим имот през исковия период.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са приложени заключенията на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са 4 публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.

Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост или учредено вещно право на ползване върху самостоятелен обект в сграда, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищцовото дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия.

Между страните не се спори, а и от приложения по делото нотариален акт се установява, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/. По силата на това правоотношение през исковия период ответникът е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата.