Решение № 3200 от 24.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3200 гр. Пловдив, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330110767 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, ЕИК: 115010670 против Л. Г. Н., ЕГН: **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 072,27 лева - главница, представляваща незаплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 16.04.2018 г. – 28.04.2023 г. за имот, находящ се в **, както и сумата от 1 269,56 лева - обезщетение за забава за периода 30.06.2008 г. – 31.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главница считано от депозиране на заявлението – 12.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 3083/12.05.2023 г. по ч.гр.д. № 6708/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр. с.

Ищецът твърди, че е предоставил на ответника услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода през периода 16.04.2018 г. – 28.04.2023 г. за обект находящ се в **. Твърди, че за извършените услуги са издадени фактури, подробно описани в исковата молба. Излага се, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги в качеството му на собственик на водоснабден имот, същият обаче не е изпълнил задължението си за заплащане на начислените суми за доставка на питейна и отведена канална вода за 1 процесния имот. На същият е начислено обезщетене за забава в посочения в исковата молба размер. моли се за уважване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от особения представител на ответника, в който се поддържа становище за неоснователност на предявените искове по подробно изложените в отговора от особения представител възражения. Моли се за отхвърляне на предявните искове поради тяхната неоснователност и недоказаност. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 6708/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр. с., образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 3083/12.05.2023 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, като на заявителя – ищец са дадени указания за предявяване на установителен иск. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 198 от Закона за водите , във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в **********, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване правото на ползване върху процесния недвижим имот е представено удостоверение за наследници, видно от което ответникът Л. Н. е Н. на п. Г. Н., заявление за промяна на партида от *г., както и споразумение съгласно чл. 59, ал. 3 и чл. 62, ал. 2 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на 2 потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.

11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. Правото на ползване на ответницата Филипова върху имота за нуждите на настоящото производство се установява от представения по делото нотариален акт.

Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.

Общите условия на “ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че начисляването е извършвано по измереното количество за един водомер, като в същите липсва подпис на потребителя, но следва да се отбележи, че допускането на инкасатора и полагането на подпис са задължения на ответника като притежател/ползвател на имота и неизпълнението им не може да бъде използвано, за да обоснове възражения за неправилно оформяне на документите.

От събраните гласни доказателствени средства се установява, че отчитането в процесния имот е извършвано по водомер. На 30.01.2023г. на ответника е връчено известие за нередовен водомер. В апартамента са установявани поне едно-две лица.

Следва да се посочи, че макар карнетите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, в същите е посочено за коя година се отнасят данните, дати и месеци на проверките.

Въвеждането на показателите на водомера е последователно, което гарантира правилното отчитане на общото количество използвана вода, дори при неосигуряване на достъп всеки месец.

3

Ето защо, съдът приема, че по несъмнен начин се установява, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване. Относно размера е ангажирано заключение на СС чЕ. Според експерта отчетеното количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за периода. Счетоводството на ищеца е водено редовно, като всеки месец са издавани фактури за дължимата цена. Изчислените суми по отделните главници съвпадат с данни от приложените по делото карнети и размера на исковата претенция. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения.

В чл. 31, ал. 2 от действащите ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. Предвид горното претенциите се явяват основателни.

Следва да се посочи, че принципно ответникът Л. Н. би следвало да дължи само ½ от претендираните суми, доколкото е налице още един Н. на п. наследодател Г. Н., но в настоящия случай по делото е представено Споразумение от *г., съгласно което ответникът се е задължил да отговаря солидарно с другия Н. Х. Г. Н. относно дължимите суми към „ВиК“ ЕООД – Пловдив за предоставените услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води – чл. 59, ал. 3 и чл. 62, ал. 2 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив.

Основателно обаче се явява възражението на особения представител на ответника, че част от претендираните суми са погасени по давност. Касае се за възникнали повтарящи се задължения за предаване на пари, с единен правопорждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определяеми, поради което несъмнено се обхващат от понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111 б. „в“ ЗЗД /в който смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС/, респ. се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок.

От приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ на вещото лице Т. Р. се установява, че дължимите суми от ответника за консумирана питейна вода и отведена канална вода за тригодишен период назад от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /т. е. преди 12.05.2023г./ възлизат на 1218, 62 лева - главница за периода 12.05.2020г. – 12.05.2023г. и 118, 39 лева – обезщетение за забава за същия период.

По отношение на разноските:

При това положение, право на разноски имат и двете страни, съразмерно 4 с уважената, респ. отхвърлената част от исковете, но в настоящия случай на ответника такива не се следват, доколкото не са направени – същият е представляван от особен представител.

В исковото производство ищецът е направил разноски за заплатена държавна такса, депозит за особен представител и свидетел, депозит за ССчЕ, както и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение или общо в размер на 1190, 93 лева. Съразмерно с уважената част от исковете ще се присъдят разноски в размер на 366, 73 лева. Към разноските за исковото производство ще се присъдят и разноските в заповедното производство по .гр.д. № 6708/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр. с., които съразмерно с уважената част от иска възлизат на 42, 14 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.

Г. Н., ЕГН: ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, ЕИК: 115010670 сумата от 1218, 62 лева - главница, представляваща незаплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 12.05.2020г. – 12.05.2023г. за имот, находящ се в **, както и сумата от 118, 39 лева - обезщетение за забава за периода 12.05.2020г. – 12.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ, КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ предявените установителни искове за главница за горницата над уважения размер от 1218, 62 лева до пълния предявен размер от 3 072,27 лева за периода 16.04.2018 г. – 12.05.2020г. и за обезщетение за забава за горницата над уважения размер от 118, 39 лева до пълния предявен размер от 269,56 лева за периода 30.06.2008 г. – 12.05.2020г.,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 3083/12.05.2023 г. по ч.гр.д. № 6708/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр. с.