Решение № 211 от 10.05.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 182/2024
- Вид
- Решение № 211
- Подписан
- 10.05.2024
- В сила
- 10.05.2024
- Състав
- СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3, т.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 211 гр. Плевен, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:
РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря Ж. Н. С. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500182 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с *** срещу Решение № 12/ 08. 01. 2024 г. по гр. д.
№ 3795/ 2023 г. по описа на РС- Плевен.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважен предявеният иск , като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна А. М. Д. с ЕГН ********** е изразил становище чрез процесуалния си представител, че въззивната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
1
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е признал за установено на основание чл. 439, ал.2 ГПК спрямо ответника „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с ***, че А. М. Д. с ЕГН********** не дължи сумата от 1500 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 06. 10.
2016 г. до окончателното й изплащане, и сумата ат 115,76 лв. наказателна лихва за периода от 31. 12. 2015 г. до 04. 10. 2016 г. включително, както сумата от 332, 32 лв. деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, за които суми има издаден изпълнителен лист № 708/ 12. 12. 2016 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 4683/ 07. 10. 2016 г. по ч. гр.
Д. № 7396/ 2016 г. по описа на РС- Плевен, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1172/ 2022 г. по описа на ЧСИ П. П. с район на действие ОС- Плевен, като погасени по давност.
С решението районният съд е осъдил на основание чл. 78, ал.1 вр. ал.5 ГПК „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с *** да заплати на А. М. Д. с ЕГН********** деловодни разноски в размер на 649, 92 лв.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че е издаден изпълнителен лист № 7081/ 12. 12. 2016 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №7396/ 2016 г. по описа на РС- Плевен за сумата от 155 лв. главница и сумата от 115, 76 лв. наказателна лихва за периода от 31.
12. 2015 г. до 04. 10. 2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06. 10. 2016 г. до окончателното й из плащане, както и за направените по делото разноски от 332, 32 лв. Съдът е установил, че заповедта е влязла в сила на 03. 11. 2016 г. с изтичане на двуседмичния срок от връчването й за подаване на възражение ( чл. 414 ГПК в действащата му редакция).
2
Въз основа на доказателствата по делото първоинстанционният съд е установил, че по молба на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на 22. 12.
2016 г. е образувано изп. д. № 1093/ 2016 г. по описа на ЧСИ П. П. с район на действие ОС- Плевен, като заедно с молбата кредиторът е поискал присъединяване на новообразуваното изпълнително производство към изп. д.
№ 1092/ 2016 г. по описа на същия ЧСИ. С резолюция на ЧСИ изп. д. № 1093/ 2016 г. е присъединено към изп. д. № 1092/ 2016 г. и че в периода от 04. 01.
2017 г. до 30. 09. 2019 г. са извършвани изпълнителни действия по изп. д. № 1092/ 2016 г. Установено е, че вземането по изпълнителен лист № 4894/ 13.
09. 2016 г. е цедирано в полза на цесионера „МАКРОАДВАНС“ АД и на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК производството по изп. д. № 1092/ 2016 г. е прекратено на 17. 10. 2022 г.
По делото е установено, че е постъпила сума от 3080,11 лв. от трето задължено лице и че с тази сума са погасени задълженията по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано първоначално изп. д. № 1092/ 2016 г., като липсват данни от тази сума да са извършвани погасявания на задължения по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 1093/ 2016 г. по описа на ЧСИ П. П.. Установено е по делото, че въз основа на изпълнителен лист № 7081/ 12. 12. 2016 г. е образувано ново изпълнително дело № 1172/ 2022 г. по описа на ЧСИ П. П. на 24. 10. 2022 г., като въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано преди това изп. д. № 1093/ 2016 г. по описа на същия ЧСИ.
Въз основа на изложените обстоятелства районният съд е приел, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издадена изпълнителен лист и е образувано изп. д. № 1092/ 2016 г. по описа на ЧСИ П. П. е влязла в сила на 03. 11. 2016 г. Прието е, че е налице съдебно признато вземане, погасителната давност по което съгласно чл. 117, ал.2 ЗЗД изтича след петгодишен срок, като съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането , което в случая е датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. Посочено е, че изпълнителният лист е издаден след обявяване на ТР №2/ 2013 г. на ВКС , на 26. 06. 2015 г., с т. 10, съгласно което в случаите на прекратяване на изп. производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие и 3 давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие. Районният съд е приел, че след образуване на изп. д. № 1093/ 2016 г. по описа на ЧСИ П. П. не са извършвани никакви действия по изпълнението съгласно цитираното тълкувателно решение в продължение на две години ( до 22. 12. 2018 г.), които да прекъсват погасителната давност. Посочено е, че по изпълнителното дело е поискано извършването на действия по изпълнението на 14. 01. 2019 г. с молба за налагане на запор и опис на движими вещи на длъжника и налагането запор от ЧСИ на 15. 03. 2019 г., за които изпълнителни действия съдът приема, че са извършени след настъпване на перемпцията в изпълнителното производство, за което не е необходим нарочен акт, а е достатъчно установяването на предпоставките за нейното настъпване. Районният съд е установил, че по вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 1093/ 2016 г. по описа на ЧСИ П. П. не са извършвани никакви погасявания, което се подкрепя и от обстоятелството, че със същия изпълнителен лист е поискано образуването на изп. д. № 1172/ 2022 г. по описа на ЧСИ П. П. за цялата сума по изпълнителния лист. Посочено е, че макар двете изпълнителни дела № 1092/ 2016 г. и № 1093/ 2016 г. да са били съединени, по изп. д. № 1093/ 2016 г. не са извършвани действия по изпълнението за принудително събиране на вземането.
Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел за установено, че от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение на 03. 11. 2016 г., за което е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. д. № 1093/ 2016 г. и след това изп. д. № 1172/ 2022 г. по описа на ЧСИ П. П. не са извършвани действия, които да спират изтичането на погасителния давностен срок по чл. 117, ал.2 ЗЗД, че същият е изтекъл на 03. 11. 2021 г. Прието е, че вземането по изпълнителен лист № 7 081/ 12. 12. 2016 г., издаден въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на 03. 11. 2016 г. е погасено по давност.
Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви от първоинстанционния съд в обжалваното решение, като счита, че следва същото да бъда потвърдено като правилно и законосъобразно. Независимо от това, че изпълнителните производства по изп. д. № 1092/ 2016 г. и № 1093/ 2016 г. са били присъединени, налице са представени в изпълнителното 4 производство две отделни изпълнителни основания, два отделни изпълнителни листа, съответно са налице различни вземания, поради което не може да се приеме, че изпълнителните действия, отнасящи се до вземането по изп. д. № 1092/ 2016 г. следва да се отнася и до изп. д. № 1093/ 2016 г. и в този смисъл да се счита, че са извършвани действия, които прекъсват погасителната давност за вземането по изпълнителен лист № 7081/ 12. 12.
2016 г., въз основа на който е образувано изп. д. № 1093/ 2016 г. и по- късно и изп. д. № 1172/ 2022 г.- по описа на ЧСИ П. П.. В случая настъпилата перемпция е релевантен факт относно това налице ли са извършени валидни изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност по отношение на процесното вземане по изпълнителен лист № 7081/ 12. 12. 2016 г. или тези изпълнителни действия са извършени след настъпилата перемпция в изпълнителното производство. Въззивният съд въз основа на доказателствата по делото приема, че изпълнителните действия извършени на 14. 01. 2019 г. с молба за налагане на запор и опис на движи ми вещи на длъжника и налагането на запор от ЧСИ на 15. 03. 2019 г. са след настъпилата перемпция по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК в изпълнителното производство по изп. д. № 1093/ 2016 г., поради което не може да се приеме, че тези действия са спрели изтичането на срока на погасителната давност.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По делото въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на деловодни разноски в настоящата инстанция, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 вр. чл.
272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 12/ 08. 01. 2024 г. по гр. д. № 3795/ 2023 г. по описа на РС- Плевен.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6