Решение № 667 от 13.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. Пловдив, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.ева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330206345 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалванo е наказателно постановление № 35/26.09.2022г. на Директора на РИОСВ – гр. Пловдив, с което на „Сарс 12“ ООД, ЕИК: 202067277 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 13, представлявано от А. А. М., ЕГН: ********** в качеството му на управител, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл.165, ал.2 вр. чл.149, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.

„Сарс 12“ ООД с жалбата си и допълнителна писмена защита, моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление /НП/ като излага съображения за нарушение на материалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна – РИОСВ – Пловдив, редовно призована, се представлява от юрк. Х., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление излагайки доводите си за това, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

На 11.08.2021 г. във връзка с изпълнение на годишния план за 2021 г. на РИОСВ-Пловдив, утвърден от Министъра на околната среда и водите служители в Дирекция КОС, отдел „Управление на отпадъци и опазване на почвите“ към РИОСВ – Пловдив, сред които и свидетелят А. С. А. предприели извършване на планова проверка на обект „Цех за производство и търговия с перилни и миещи препарати“, находящ се в гр. Пловдив. бул.

„Васил Левски“ № 168, стопанисван от „Сарс 12“ ООД. При направения опит за извършване на проверката във връзка с изпълнение на годишния план за 2021 г., служител на „Сарс 12“ ООД, представил се за главен счетоводител на фирмата, отказал да допусне проверяващите до работните и складовите помещения и местата за съхранение на отпадъци на обекта като осуетил извършването на проверката.

Горните обстоятелства св. А. счела за нарушение на чл.149, ал.1 от ЗООС, според който физическите и юридическите лица са длъжни да осигуряват незабавен достъп и да оказват съдействие на органите по чл.148, ал.3 за всички обекти и територии за извършване на проверка, за измерване или за вземане на проби от настоящи или потенциални източници на замърсяване и/или увреждане на околната среда.

След констатиране на описаното нарушение, с покани с изх. № 03016/18.08.2021 г. и изх.№ 0-3397/30.09.2021 г. управителят на дружеството А. М. бил уведомен, че следва да се яви съответно на 17.09.2021 г. и на 13.10.2021 г. в 10:30 часа в сградата на РИОСВ-Пловдив, находяща се в гр.Пловдив, бул. „Марица” № 122 за съставяне на АУАН , като в същите покани са му били разяснени и последствията от неявяването му, а именно, че актът ще бъде съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН и връчен на основание чл.43, ал. 4 от ЗАНН. Независимо от изпратените покани никой не се явил на посочените дати, като АУАН № 071/08.11.2021г. бил съставен при хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН в отсъствие на нарушителя. Впоследствие, административнонаказателното производство било спряно на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН със Заповед № РД-99/19.04.2022г. на директора на РИОСВ – Пловдив. По-късно със съдействието на органите на 03 РУ при ОДМВР – Пловдив управителят А. А. М. бил издирен и в негово присъствие му бил връчен процесният акт, който бил подписан без възражения. Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитана в съдебно заседание свидетелят А. А. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Споделя още, че на процесната дата екипът на РИОСВ-Пловдив, в който е участвала и тя не е бил допуснат от лице представило се за счетоводителя на дружеството до работните помещения на цеха за производство на перилни препарати, стопансиван от „Сарс 12“ ООД. Били са допуснати само до офиса на счетоводителя. Свидетелят сочи още, че да управителят на дружеството са били изпращани множество покани и е бил многократно търсен, като едва 2 чрез съдействието на Трето РУ на МВР-Пловдив е бил най-накрая открит, за да му бъде връчен АУАН.

Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на актосъставителя, поради качеството на този свидетел – ст. инспектор към РИОСВ, който е незаинтересован от изхода на делото и в чийто служебни задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина относно нарушенията, които е установила, независимо дали показанията й биха довели до отмяна или потвърждаване на НП. В тази връзка следва да се отчете, че показанията на актосъставителя са последователни, устойчиви в хода на целия административнонаказателен процес, и се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства. Не на последно място следва да се отчете и категоричността в показанията на служителя към РИОСВ, която с положителност потвърди, че лично е възприела извършеното нарушение.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се доказват приетите за осъществили се факти, изложени в АУАН и НП, а именно, че на 11.08.2021 г., длъжностни лица от РИОСВ - Пловдив са отишли на обект „Цех за производство и търговия с перилни и миещи препарати“, находящ се в гр. Пловдив. бул. „Васил Левски“ № 168, стопанисван от „Сарс 12“ ООД, като при направен опит за извършване на проверка служител на фирмата, представил се за главен счетоводител, отказал да допусне проверяващите до работните и складовите помещения и местата за съхранение на отпадъци на обекта за извършване на проверка. Показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител А., както се посочи съдът кредитира като депозирани от лице, пряко и непосредствено възприело фактите, за които свидетелства и по отношението на което не са налице каквито и да било данни за възможна заинтересованост и които са в пълен унисон с писмените доказателства. Проверяващите са лица по чл. 148, ал. 3 ЗООС, а именно оправомощени от Директора на РИОСВ – Пловдив длъжностни лица да извършват проверки. Безспорно се установи и доказа обаче, че при отиване на обекта контролните органи, въпреки че са констатирали, че цеха работи и дори са били допуснати до офиса на фирмата, след проведен разговор с лице представящо се за счетоводител същият е заявил на проверяващите, че не могат да бъдат допуснати до работните помещения. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административнонаказващия орган.

3

В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна, състояща се в неизпълнение от страна на дружеството на вменено му с нормативен акт задължение. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.

Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ.

Обстоятелството, че контролните органи са извършили някаква проверка през оградата на имота е ирелевантно за отговорността на дружеството, тъй като последното е санкционирано за неизпълнение на задължението му за осигуряване на незабавен достъп и за оказване на съдействие на контролните органите. Неосигуряването на незабавен достъп на служителите на РИОСВ-Пловдив до имота с цел извършване на проверка, при наличието на обективна възможност за това, с оглед наличието на работници и служители на дружеството, а и фактът, че те са били допуснати до офис на фирмата, обосновават извод, че „Сарс 12“ ООД не е изпълнило своите задължения, произтичащи от нормата на чл. 149, ал. 1 от ЗООС и е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

В случая предвид нормата на чл.165, ал.2 от ЗООС от състава на това нарушение дори е изключено задължението на АНО за посочване на действителния осуетяващ проверката деец, след като неговата самоличност може и да не се установява. В случая за пълнота и изрядност на обстоятелствата по нарушението, служителят е бил установен и съответно посочен в АУАН и НП и КП. Последният се доказа и че присъства в списъка на действащите трудови договори и действително е бил служител на фирмата към процесната дата от приложената по делото от НАП спрака актуално състояние на всички действащи трудови договори за периода 01.08.2021 – 30.09.2021г.

Изложеният довод, че не бил правилен посоченият адрес на седалището на дружеството също не е основателен, тъй като на първо място служителите лично са отишли до самия обект, лично са констатирали нарушението и не са го установили по документи, а на следващо място по делото е приложено писмо от самото дружество, в което се посочва, че търговецът оперира именно на адрес гр. Пловдив, бул. „Васил Левски“ № 168.

На следващо място разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН урежда процедурата по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и съгласно ал. 1 от нея, акта се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Изключенията от това правило, даващи възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя са изчерпателно, 4 точно и недвусмислено посочени в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, а именно когато нарушителят е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставянето на акта. В процесният случай актът е съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като си били налице предпоставките за това.

Доказа се, че управителят на дружеството е бил търсен многократно. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след като прадставляващият го е бил търсен на известния по делото адрес, както и на адресът регистриран в търговския регистър, но отново не е бил намерен, за да му бъде връчена поканата за съставяне на АУАН. Всичко това сочи на недобросъвестност от страна на дружеството-жалбоподател при обявяване на адреса на управление и осигуряване на лице и/или офис, където последното може да бъде открито и да му бъдат връчени документи, така че то да бъде известено изцяло за производството и да може да упражни правата си в пълнота. Предвид и общия принцип, че не е допустимо да се черпят права от недобросъвестно поведение на субектите на правото, то и не следва да се приема, че инспекцията не е положила достатъчно усилия да установи дружеството. Напротив, положените и установени по настоящото дело усилия, доказват и сочат именно към полагане на необходима грижа за известяване на органите на дружеството за предприетите действия спрямо него. Същевременно видно от текста на поканите същите са били изпратени именно с цел съставяне на АУАН за гореописаните факти предмет на настоящото производство и въпреки, че АУАН е бил съставен в отсъствие на въззивника, той му е бил предявен и връчен, а последният се е запознал с неговото съдържание и е имал възможност да реализира защитата си срещу повдигнатото с него обвинение, както е и сторил.

Представено е писмо с изх.№ 0-3672 от 26.10.2021 г., от което е видно, че контролните органи на НАП са потърсили съдействие на МВР за връчване на АУАН в частност на А. А. М. като представляващ „Сарс 12“ ООД. За разлика от наказателно правния аспект на понятията "щателно издирване" и "издирвателна дейност", в настоящото производство следва да се акцентира на обстоятелството, че задължения субект е дружество регистрирано по реда на ТЗ, което е длъжно да осъществява комуникация на своя регистърен адрес с Държавата и нейните контролни органи, в кръга на техните правомощия, което обаче дружеството не е сторило. При тази фактология се налага извод, че при съставянето и предявяването на АУАН, и при издаването на НП не е допуснато никакво процесуално нарушение, още по-малко такова, което да е ограничило или по какъвто и да е начин осеутило правото на защита на санкционираното дружество. По преписката е налично изрично разпореждане на Директора на РИОСВ - Пловдив, с което е спрял производството считано от 19.04.2022 г. В ЗАНН не съществува императивна норма, която да урежда изискуемата компетентност на органа разпоредил спирането. Спирането като действие има за правна последица спиране да тече срока за издаване на наказателно постановление, съобразно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.