Определение № 288 от 17.05.2023, Районен съд - Свиленград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. Свиленград, 17.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20235620100214 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от „Арти ИнПроСтрой“ ЕООД, с ЕИК: 204476597, със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград, ул. „Яна Войвода“ № 1а, против „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК: 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов“ № 37, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 1925,96 лв., представляваща допълнително начислена сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер с фабричен № 2955642, за периода от 03.02.2023г. до 15.02.2023г., за обект на потребление, находящ се в гр. Свиленград, „Яна Войвода“ № 1а, с ИТН:

4397807 клиентски № 1010411548.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е направил възражение за местна неподсъдност на делото на сезирания съд, основано на разпоредбите на чл.105 ГПК и чл.108, ал.1 от ГПК. Посочил е в отговора, че родово и местно компетентен да разгледа правния спор, предмет на делото, е Районен съд – Пловдив, в района на който е седалището и адреса на управление на ответното дружество, доколкото ищецът е ЮЛ и няма качеството на потребител по смисъла на чл.113 от ГПК.

Съдът, като разгледа възражението за местна непосдъдност на спора, предмет на делото, намери следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., бр.

100 от 2019 г./, уреждаща изборна местна подсъдност, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В случая, ищецът няма качеството потребител по смисъла на чл.113 ГПК и съответно не може да се ползва от изборната местна подсъдност по тази законова разпоредба.

Съгласно приложимата съдебна практика, на която се е позовал и 1 ответникът в отговора на исковата молба, законодателят е ограничил разпоредбата на чл.113 от ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по- слабата страна в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на §13, т. 1 ДР на ЗЗП.

/Определение № 69/28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на ВКС, ТК, II отд./. Съгласно легалната дефиниция по § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Ищецът по делото е юридическо лице, поради което няма качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а оттук и подсъдността по чл.113 от ГПК е неприложима, а следва да се съблюдават правилата за общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК, както и подсъдността по чл.108, ал.1 ГПК.

Безспорно ищецът, като ползвател на електроразпределителната мрежа на ответника за снабдяването му с ел. енергия, има качеството "потребител на енергийни услуги" по смисъла на §1, т. 41б б. "б" от ЗЕ, но то има различно съдържание от понятието "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и това обстоятелство, че е "потребител на енергийни услуги" по смисъла на §1, т. 41б б. "б" от ЗЕ, не го превръща в носител на право на изборна местна подсъдност по чл.113 от ГПК по собственото си седалище само на основание същия този факт. Това е така, защото посочената разпоредба определя понятието само и единствено за улеснение на тълкувателните цели и нужди на специалния Закон за енергетиката, без да съдържа в себе си специална процесуалноправна норма, предоставяща чрез препращане на търговците юридически лица правото по чл.113 от ГПК или собствено предоставяща им право на изборна местна подсъдност.

С оглед горното, съдът намира, че възражението за местна неподсъдност на делото на Районен съд – Свиленград е своевременно направено от ответника, в отговора на исковата молба, в съответствие с разпоредбата на чл.119, ал.3 ГПК, поради което направеното искане за прекратяване на производството по делото и изпращането му на местно компетентния районен съд по чл.105 от ГПК, във връзка с чл.108 от ГПК /предвид седалището и адреса на управление на ответното дружество/, следва да бъде уважено.

Ето защо и на основание, чл.118, ал.2 от ГПК, производството по настоящото дело следва да се прекрати, а делото да се изпрати по подсъдност на компетентния Районен съд - Пловдив.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 214/ 2023 г. по описа на Районен съд - Свиленград.

2

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на компетентния Районен съд Пловдив.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок от съобщаването му, чрез връчване на препис от същото.

След влизане в сила на определението, делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________ 3