Протокол № 941 от 19.06.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 941 гр. Пазарджик, 13.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20235220100163 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

И на второ повикване в 09:50 часа, се явиха:

Ищецът К. Н. Г. – редовно призован, чрез адв. К. П.-Г. , се явява лично и с пълномощника си адв. П. – Г., редовно упълномощена с исковата молба.

Ответникът К*С БГ ЕАД - редовно призван, не изпраща представител.

По делото е постъпила писмена молба с вх. № 14237/12.06.2023 г. от пълномощника на дружеството – адв. Т. Х., с която се моли да се даде ход на делото в отсъствие на ответника. Поддържа се заявеното в отговора доказателствено искане да бъде изискано за приложение по настоящото дело изп. д. № 714/2014 г. по описа на ЧСИ Добромир Даскалов.

Съдът ДОКЛАДВА и постъпилото поделото съобщение ведно с приложено изп. производство изискано от ЧСИ Деница Станчева.

АДВ. П. – Г. : Уважаема госпожо съдия, моля да дадете ход на делото.

Няма пречка.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване 1 фактическата страна на спора.

А Д В . П. – Г. : Изцяло поддържаме исковата молбата. Поддържаме подробно изложените доводи в нея. Аз сега научавам, че е имало предходно изпълнително производство, от тяхното становище и от тяхното искане. На този етап нямаме други доказателствени искания.

В зависимост от оспорването на ответниците ще представим евентуално доказателства. В зависимост от данните, които се съдържат в изпълнителното производство становището на ответника ще изложим допълнително доводи. Към момента представям списък за разноските.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството е по реда на чл.389 и следващите от ГПК.

Образувано е по искане на ищеца К. Н. Г. с ЕГН ********** от град Пазарджик, ул. *, обективирано в исковата молба за допускане на обезпечение на предявения срещу „К*С БГ“ ЕАД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление град Со**, бизнес център „Л 6“, ** с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника по изпълнително дело №** на ЧСИ Деница Станчева , вписана под №889 сумата от 2061.75лв., неолихвяеми вземания/ / главница, законова лихва, възнаградителна лихва, мораторна лихва/, както и такси и разноски по изпълнителното производство в размер на 829.44лв., съгласно ТТРЗЧСИ, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело №** по описа на ЧСИ Деница Станчева с рег.№889.

Съдът с Определение № 160 от 18.01.2023 г. по настоящото дело, е допуснал обезпечение на предявения от ищеца К. Н. Г. с ЕГН ********** от град Пазарджик, ** срещу ответника „К*С БГ“ ЕАД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление град Со**, бизнес център „Л 6“, ** иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, чрез налагане на следната обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнително дело №** по описа на ЧСИ Деница Станчева с рег.№889 с район на действие Окръжен съдПазарджик срещу представяне на гаранция в размер на 289лв., която е внесена от молителя в указания от съда срок, по сметка за гаранции на РСПазарджик.

За допуснатото обезпечение е издадена обезпечителна заповед № 5/24.01.2023 г.

2

В исковата молба, ищецът твърди, че по изпълнителен лист от 23.05.2014г по ч.гр.д. №894/2014г по описа на РС-Пазарджик е бил осъден да заплати на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД сумата от 938,91лв. главница, възнаградителна лихва за периода 20.05.2013г. -20.09.2013г. в размер на 90.65лв., мораторна лихва за периода 20.06.2012г. - 26.02.2014г. в размер на 66.12лв.и законна лихва, считано от 18.03.2014г. до изплащане на вземането както и разноски по делото за държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Твърди се, че по издадения изпълнителен лист е образувано срещу ищеца изпълнително дело №** по описа на ЧСИ Деница Станчева с рег.№889 с район на действие Окръжен съд –Пазарджик за сумата от 4 005,11лв. включваща освен сумите по горния изпълнителен лист, така и такси и разноски по изпълнителното производство в размер на 829,44лв., така и присъединените публични държавни вземания по чл.458 от ГПК в полза на държавата в размер на 1 113,92лв. Твърди се, че от изпратеното запорно съобщение до работодателя „Е“ЕООД с ЕИК 115784420 ищецът е узнал, че срещу него е образувано горното изпълнително дело и на основание чл.450, ал.3 чл.507, чл.508, чл.458 и чл.512 от ГПК са му наложени : запор на трудовото възнаграждение, запор на банковите сметки в „Банка ДСК“ и „Юробанк България“АД и запор на ППС с рег.*** 125. Уведомлението за наложените запори и издадения изпълнителен лист са връчени на ищеца на 11.01.2023г. в кантората на ЧСИ с рег.№889. Твърди се, че на основание чл.110 от ЗЗД е погасено правото на принудително изпълнение за задължението по изпълнителния лист от 23.05.2014г в размер на 1220.68лв., ведно със законната лихва от 18.03.2014г., която до момента е 841.07лв. или общо задължение в размер на 2061.75лв., поради което и на основание чл.120 от ЗЗД ищецът не дължи изпълнение.Сочи се, че Заповедта за изпълнение №457/21.03.2014г е връчена на ищеца чрез залепване на уведомление на входната врата на 14.04.2014г. По ч.гр.д.№894/2014г. по описа на РС[1]Пазарджик не е подадено възражение от длъжника К. Г. по чл.414 от ГПК, поради което издадената заповед за изпълнение е влязла в законна сила на 28.04.2014г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече, от деня в който вземането е станало изискуемо, а този ден в случая е 28.04.2014г. и е изтекла на 28.04.2019г. Сочи се, че давността се прекъсва с предприемане на действия по принудителното изпълнение, а такива според ищеца не са предприети до 3

28.04.2019г. Молбата на взискателя – настоящият ответника/ съгласно договор за прехвърляне на вземания от 10.01.2017г с „Б. П. П.

Файненс“ЕАД по чл.426 от ГПК за образуване на изпълнително дело е подадена до ЧСИ Деница Станчева с рег.№889 на 08.12.2022г., след като вземането е погасено по давност. Твърди се, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск по чл.439, ал.2 от ГПК за оспорване на изпълнението, защото този иск се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното производство.Разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил е писмен отговор от ответника От „К*С БГ“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. **, чрез пълномощника З Н Д - в качеството й на член на Съвета на директорите, упълномощена от БА И Б - в качеството им на представляващи Дружеството, чрез пълномощника си юрисконсулт Т. Ю. Х., преупълномощена от З Н Д, със съдебен адрес за кореспонденция: гр. Со* в който се излага становище, че така предявения иск се счита от ответника за процесуално допустим. По основателността на иска се излага становище, че същият се счита за изцяло неоснователен, във връзка с което се излагат следните съображения: На първо място е посочено, че на 18.03.2013 г. между „Б. П. П.

Файненс" ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник е "Б. П. П. Ф. С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и К. Н. Г., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е бил подписан Договор за кредит № СRЕХ- *, като в следствие на възникналите между страните договорни правоотношения, които били уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът "Б. П. П. Ф." ЕАД бил финансирал кредитополучателя, а за К. Н. Г. било възникнало задължение да издължи кредита, съгласно условията по сключения договор. Твърди се, че по молба на "Б. П. П. Ф." ЕАД на 03.12.2014 г. било образувано изп. дело № 714/2014 г. по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, с рег. № 887 към КЧСИ и бил приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от 23.05.2014 г., като по време на образуваното на 03.12.2014 г. изпълнително производство по изпълнително дело № 714/2014 г. били предприети 4 изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност.

Твърди се, че с молбата си за образуване на изпълнително дело на 03.12.2014 г. взискателят „Б. П. П. Ф.“ ЕАД бил възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Добромир Даскалов, като на тази дата била прекъсната погасителната давност – сочи се Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС, както и, че по аргумент на противното, следвало според ответника, заключение, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагали правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност – сочи Решение от 19.01.2021г. на СГС, постановено по въззивно гр. дело № 14124/2019г. по описа на СГС, ГО, 2-ри "В" състав.

Твърди се, че на 24.01.2015 г. било изходирано запорно съобщение до КАТ, на 22.05.2015 г. било изходирано запорно съобщение до работодател. Твърди се още, че на 01.03.2017 г. било последвало и депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „К*с БГ“ ЕАД, което действие отново прекъсвало течащата относно вземането погасителна давност – сочи се Решение № 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград – като с тази молба, на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и било отправено искане за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. Твърди се, че след като изп. дело № 714/2014 г. е било прекратено, взискателят бил изтеглил процесиия изпълнителен лист и въз основа на него било образувано изп. дело № 1229/2022 г., по описа на ЧСИ Деница Станчева.

Твърди се, че с молбата си за образуване от 08.12.2022 г., взискателят Кредит Инкасо бил поискал извършването на справки за имущественото състояние на К. Н. Г., налагането на запори и възбрани, както и насрочване на опис на движими вещи на името на длъжника, което отново прекъсвало погасителната давност за вземането. С молбата били възложени и правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител. Твърди се, че на 04.01.2023 г. били изходирани запорни съобщения до „Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ АД, до ОД на МВР Пазарджик, както и запорно съобщение до работодател „Е" ЕООД. Сочи се, че насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника билое валидно изпълнително действие, което изграждало съответния способ и прекъсвало давността, че волята на взискателя за събиране на вземането била безспорно изразена – цитира се 5 съдебна практика в този смисъл ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГК, както и множество съдебни решения подкрепящи тезата на ответника. Твърди се, че всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсвало погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител бил длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането, а евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следвало да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК налагалаименно такава, но при личното бездействие на взискателя.

Според ответника, в тази връзка, следвало да се направи и категорично разграничение между перемпционния и давностния срок, като се посочва, че точно такова разрешение давало едно от последните постановени по тази тема Решение № 37 от 24.02.2021 г, на ВКС по го. д. № 1747/2020 г., IV г. о.. ГК. докладчик председателят Борислав Белазелков, в което било прието, че „Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпиията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред_прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувалново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.“ Посочва се още, че много категорично се заявявало, че „Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.“ Сочи се, че вВ настоящия случай именно част от спора е дали е била 6 настъпила перемпция по делото през 2016 г., което е след отмяната на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Сочи се още, че решаващият състав на ВКС постановявал, че „Както е посочено по-горе, насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана прекъсва давността, като за перемпцията и нобходимостта от образуването на ново дело значение има също, кога е направено искането (в случая то е преди изтичането на срока за перемпция). Но доои изпълнителното дело да е било пеоемиоано, необразуването на новото искане в отделно дело няма значение за прекъсването на давността.“ Сочи се още, че същото становище се поддържало и в други актове на ВКС и окръжни съдилища: Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. N9 2766/2020 г., IV г. о., ГИ, докладчик съдията Г. Ма; Определение № 60667 от 18.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГН, докладчик съдията Г. Ма; Решение № 264663 от 12.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11391/2020 г.; Решение № 266763 от 30.11.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13842/2020 г. Твърди се, че всички гореизброени изпълнителни действия са били прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, поради което се счита от ответника, че погасителната давност относно процесното вземане не била изтекла. Твърди се, че предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия представлявало годно да прекъсне погасителната давност основание, който извод следвал от задължителната практика на ВКС, като се посочва, че в мотивите на т. 10 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТН на ВКС се изтъквало, че съгласно чл. 116, б.„в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Сочи се още, че ВКС стига до заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсвала многократно, което ставало с „предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...". Посочва се още от ответника, че въз основа на горепосочената конструкция, съдиите от ВКС посочвали неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността, които били:„ ...насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане; извършване на опис 7 и оценка на вещ; назначаване на пазач; насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица." Не било необходимо, според ответника, предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната, като същият твърди, че това следвало от самата разпоредба на чл. 116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно си служел с думата „предприемане“ на изпълнителни действия, а не „извършени“ или друга подобна формулировка.