Решение № 4 от 06.01.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш

Е Н И Е

№ … … … град Кърджали, 06.01.2023 год.

В И М Е

Т О Н А Н А Р

О Д А

Кърджалийският административен съд, ...……...………….………… в публично …...................…. заседание на двадесети декември ............................………..…….………………..…................…….......…. през

2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ……………………………………………….…..…….

Мелиха Халил ………...…............................. като разгледа докладваното от .....………........................... съдията Виктор Атанасов .......................... административно дело ......... №480

....... по описа за ...................... 2022 година ......................... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на

Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/.

Образувано е по жалба от

Б.С.Д., с посочен в жалбата адрес: ***, с

ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адв.Б.М. от

АК-***, с адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, против

Решение №2153-08-462 от 20.10.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане №2113-08-804#6 от 25.08.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя Б.С.Д. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят Б.С.Д. заявява в жалбата си, че счита обжалваното решение за незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Намира, че изводите на административния орган са необосновани и неправилни, поради неправилното тълкуване и прилагане на закона, вследствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на административното производство, довели до необосновани материалноправни изводи, като твърди, че в решението си административният орган е изложил мотиви, които сочат на разширително тълкуване на разпоредбите на КСО. Жалбоподателят счита, че без всякакво съмнение, в случая се касае за нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, накърняващо правото му на защита и препятстващо осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност, съставляващо отменително основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Жалбоподателят счита на следващо място, че административният орган напълно неправилно не му е зачел за действителен осигурителен стаж периода на отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия от 27.10.1973 год. до 01.11.1975 год./2 год., 00 мес. и 05 дни/, като сочи, че разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, в сила от 01.01.2015 год., на която се е позовал административния орган, е неприложима в настоящия случай и че съгласно разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год., съгласно действащите към онзи момент разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс и че така, следвайки ясната и изрична воля на законодателя, съгласно цитираната разпоредба, за периода на отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия следва да се приложи разпоредбата на чл.9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.), която изрично признава на служещите редовната си военна служба във Въоръжените сили от войнишкия състав за действителна военна служба. Счита също, че относима е и разпоредбата от пенсионното ни законодателство към процесния момент, а именно разпоредбата на чл.81, изр.1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите/утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., Обн., Изв., бр.5 от 17.01.1958 год., отменен - ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год., в редакцията му 1973-1975 год./, съгласно която, за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба, като излага и довод, че нормата е императивна и не позволява стеснителни тълкувания, т.к. в този период наборната военна служба в НРБългария е била редовна, действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл.3 и чл.9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (Обн., Изв., бр.13 от 14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от 27.12.1995 год., в сила от 27.02.1996 год.) или същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на отбиващия военна служба препятствие да се полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. На следващо място жалбоподателят счита, че волята на законодателя в онзи момент, като разум и дух на закона, е била да се приеме времето на военната служба/при наборната то по правило съвпада с действителната военна служба/, за действително отработен осигурителен стаж и че по тази причина, периодът на наборна служба винаги е зачитан за трудов стаж при пенсиониране преди приемането на КСО, а по силата на §9, ал. 1 от ПЗР на КСО - и за действителен осигурителен стаж по смисъла на кодекса след неговото приемане.

Счита също, че волята на законодателя и към настоящия момент, в действащите правни норми на пенсионното ни законодателство, не е различна и че в разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна военна служба, за който се внасят осигурителни вноски за фонд „Пенсии” за сметка на държавния бюджет, като в този смисъл, категорична е и нормата на чл.44, ал.1 от НПОС, която признава за осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Според жалбоподателя, в резултат на неправилното приложение на относимите за случая материалноправни разпоредби от страна на административния орган, касаещи зачитането на периода на отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия от 27.10.1973 год. до 01.11.1975 год., същият неправилно е приложил и разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО и че с прибавянето/зачитането/ на процесния период за действителен осигурителен стаж, ще притежава такъв, превърнат към III категория труд, от 16 год., 07 месеца и 07 дни. Поради това жалбоподателят счита, че са налице всички предпоставки да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.68, ал.3 от КСО.

Жалбоподателят твърди, че като не е съобразил горното и е потвърдил разпореждането на пенсионния орган, директорът на ТП на НОИ - Кърджали е издал акта си в противоречие с материалния закон. Поради това и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, с жалбата моли съда да отмени

Решение №2153-08-462 от 20.10.2022 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №2113-08-804#6 от 25.08.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, като противоречащо на материалния закон и тъй като съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1 от КСО, компетентен да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, счита, че преписката следва да бъде върната на административния орган, за ново произнасяне по заявление Вх.№2113-08-804/24.05.2022 год. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, при зачитане на осигурителния му стаж по чл.9, ал.7 от КСО. Моли също така, да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят Б.С.Д., с посочен в жалбата адрес: ***, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – адв.Б.М. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения, както и че няма да сочи и да представя нови доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали по съображенията, изложени в жалбата. Също така, моли да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк.З. Б., преди съдебното заседание, е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва подадената жалба и че няма искания за събиране на други доказателства и няма да сочи други такива. Счита жалбата за неоснователна, като излага доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното решение, които са идентични с изложените в мотивите на същото. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се отхвърли жалбата, като неоснователна, а в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски по делото, моли да бъде определено адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 08.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като по делото не съществува фактическа или правна сложност, която да обуславя по-високо възнаграждение. Към становището е приложено заверено копие от Пълномощно

№1039-08-1 от 31.01.2022 год., с упълномощител С. А.

Я. - директор на ТП на НОИ – Кърджали.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-727#1/20.10.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.8/, като е получено лично от упълномощеното от жалбоподателя лице, срещу подпис, на датата 24.10.2022 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.12/. Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-462#1 от 25.10.2022 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. същата е подадена още на 1-ия /първия/ ден, след получаването на оспореното решение, при което следва да се приеме, че същата е подадена по установения ред, на първия ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б.С.Д., е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, при условията на чл.68, ал.3 от КСО, за което е подал заявление с Вх.№2113-08-804 от 27.05.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.32-л.33/, ведно с приложени към заявлението доказателства, удостоверяващи придобития осигурителен стаж и осигурителен доход. Едно от тези доказателства, приложени към заявлението, е и Удостоверение Изх.№** от *** год., издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив” – *** към Държавна агенция „Архиви”/л.36/, в което е удостоверено, че Б. С. Д., роден през *** год. в ***, ***, е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия, за времето от 27.10.1973 год. до 01.11.1975 год./т.е. период от 2 години 00 месеца и 05 дни/.