Решение № 110 от 05.06.2020, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 134/2020
- Вид
- Решение № 110
- Подписан
- 05.06.2020
- В сила
- 14.06.2021
- Състав
- ВИЛИЯН ГЕОРГИЕВ ПЕТРОВ, ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ, НИКОЛИНА ПЕТРОВА ДАМЯНОВА
Други актове по делото
- Определение № 260004 от 13.08.2020 · ВИЛИЯН ГЕОРГИЕВ ПЕТРОВ, МАГДАЛЕНА КРЪСТЕВА НЕДЕВА, МАРИЯ ИВАНОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.66 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 110 гр.Варна, 05.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 20.05.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 134 по описа за 2020 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:
„Банка ДСК“ ЕАД - гр.София обжалва решение № 1083/02.12.2019 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 1272/2018 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от банката иск срещу Н.К.К.Б. за следните претендирани вземания и суми: просрочена и падежирала преди 27.04.2013 г. главница в размер на 6361.69 лева; договорна лихва, начислена до 26.04.2015 г. в размер на 67452.76 лева, просрочена лихва, начислена до 29.03.2015 г. и договорна лихва за 28 дни, начислена за периода 30.03.2015 г. – 26.04.2015 г., в размер на 1062.06 лева или обща сума в размер на 68514.82 лева; обезщетение за забава с характер на неустойка в размер на 763.65 лева, начислена до 29.03.2015 г. и санкционна лихва за 28 дни, начислена за периода 30.03.2015 г. – 26.04.2015 г. в размер на 24.76 лева или общо 788.41 лева. Счита решението в обжалваната част за неправилно, поради което моли за неговата отмяна и за постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се уважи изцяло предявеният иск. Въззивникът моли с писмена молба чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Н.К.К.Б. *** моли с писмен отговор чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Съдът правилно е приел, че връщането на кредита на части може да стане само със съгласието на кредитора по аргумент за противното от чл.66 ЗЗД. От това правилно е извел извод, че уговорените с погасителния план по договора за кредит анюитетни вноски представляват частични плащания, а не периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД, предвид което за тях е приложима петгодишната погасителна давност по чл.110 ЗЗД, а не кратката тригодишна давност по чл. 111, б.“в“ ЗЗД. Съдът правилно е приел, че давността за отделните анюитетни вноски тече самостоятелно от датата на падежа на всяка от тях, а не общо – от датата на обявената предсрочна изискумост на кредита или от крайния срок за издължаване на целия кредит. Съгласно чл.114, ал.1 – ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая вземането за всяка отделна анюитетна вноска става изискуемо на датата на падежа й. Съдът неправилно е приел обаче, че петгодишната давност важи само по отношение на главниците, но не и по отношение на договорните лихви. Съгласно чл.430, ал.2 – ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката. Тези договорни лихви са с възнаградителен характер, тъй като представляват цена за ползването на кредита от кредитополучателя. Възнаградителната лихва е част от анюитетната вноска, така както и главницата, поради което по отношение на нея е приложима също петгодишната погасителна давност. Вземанията за наказателни /санкционни/ лихви /неустойки/ се погасяват действително с по-кратката тригодишна давност на основание чл.111, б.“в“ – ЗЗД. Ето защо отхвърлянето на иска за договорната /възнаградителна/ лихва за периода от 26.04.2013 г. до 26.04.2015 г. за разликата между пет и три години назад преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неправилно, а за отхвърляне на иска за наказателни лихви за периода преди 26.04.2015 г. и за просрочена падижирала главница преди 27.04.2013 г. е правилно. Решението следва да се отмени в отхвърлителната му част относно просрочените договорни лихви за разликата от 39902.92 лева до 67212.92 лева, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи иска по чл.422, ал.1 – ГПК и за сумата 27310 лева – просрочени договорни лихви, определена като разлика между сумите 68590.68 лева и 4128.69 лева - натрупани просрочени лихви, съответно към 29.04.2015 г. и към 29.04.2013 г., като същата е разликата и за периода: 26.04.2013 г. – 26.04.2015 г. предвид еднаквата главница и еднаквия лихвен процент за разликите от по три дни, съгласно Приложение №6 към заключението на ССЕ на л.272 и л.271 от делото. Решението в останалата му обжалвана част следва да се потвърди. В потвърдителната част въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл.272 – ГПК. С оглед изхода на спора в полза на въззивника се присъждат съразмерни на уважената част от жалбата му съдебни разноски за възззивната инстанция в размер на 676.85 лева /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение - 350 лева, определено от съда за юрисконсултска защита по делото/.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1083/02.12.2019 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.№1272/2018 г. в отхвърлителната му част относно просрочените договорни /възнаградителни/ лихви за разликата от 39902.92 лева до 67212.92 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено между страните, че съществува вземане на „Банка ДСК“ ЕАД – гр.София, ЕИК121830616, спрямо Н.К.К. - Б., ЕГН **********, с адрес: ***, и за сумата 27310 лева – просрочени договорни /възнаградителни/ лихви за периода – 26.04. 2013 г. –26.04.2015 г. по обявен за предсрочно изискуем договор за ипотечен кредит от 21.09.2007 г., за която сума са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист в производството по ч.гр.д.№6024/2018 г. на Районен съд Варна.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Н.К.К.
- Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД – гр.София, ЕИК121830616, сумата 676.85 лева - съдебни разноски за възззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.