Решение № 266693 от 25.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. София, 25.11.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично заседание на двадесет и шести октомри две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

КАЛИНА СТАНЧЕВА при секретаря Христина

Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 10135 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 138165 от 02.07.2020 г. по гр.д. № 130/2020 г. по описа на СРС – III ГО, 85 състав, поправено с решение от 07.04.2021 по същото дело, ответникът П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*****, е осъден да заплати на А.К.К., ЕГН **********,***, сумата 3 000 лева, ведно със законната лихва от 13.10.2018 г. до окончателното й изплащане - обезщетение за неимуществени вреди от повдигането на обвинение на 07.04.2016 г. за престъпление по чл.

243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.6, вр. ал.5 от НК, за което е бил оправдан с влязло в сила на 13.10.2018 г. решение, постановено по НАХД № 18471/2016г. на СРС, 12 състав, като съдът е отхвърлил претенциите за обезщетение от 700 лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 03.01.2020г. до окончателното плащане, като неоснователен.

Със същото решение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, П.на Р.Б. е осъдена да заплати на А.К.К. сумата от 8.10 лева - разноски по делото, а на основание чл. 38, ал.2 от П.на Р.Б. е осъдена да заплати на адв.К.М.М. от САК, личен № **********, адрес на упражняване на дейността ул. „*****, сумата от 396.49 лева - адвокатско възнаграждение.

Недоволен от постановеното решение в ЧАСТТА, с която е уважен искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 3 000 лв., е останал ответникът в първоинстанционното производство П.на Р.Б., който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, го обжалва с твърдение, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон - разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поддържа се, че искът е недоказан в уважения размер, вредите не представляват пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Ищецът не доказва характера и степента на търпените неимуществени вреди в уважения размер. Искането към въззивната инстанция е да отмени изцяло решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск, евентуано да редуцира присъденото обезщетение като неотговарящо на критериите за справедливост, визирани в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Недоволен от постановеното решение в

ЧАСТТА, в която искът за имуществени вреди с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата от 700 лева, е останал ищецът А.К.К., който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с твърдение, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Искането към въззивната инстанция е да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло иска за имуществени вреди. Претендира сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори на така депозираните въззивни жалби.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В случая съдържащите се в жалбата оплаквания са нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства решаващият въззивен състав приема за установено следното:

От представените с исковата молба и приложени с НАХД № 18471/2016г. на СРС, НО, 12-ти състав писмени доказателства е видно следното:

С постановление на СРП от 24.03.2016 г. по ДП № 333/2016г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 46433/2015 г. по описа на СРП на ищеца му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.130, ал.2 от НК и по отношение на същия е взета мярка за неотклонение „подписка“. Обвинението е предявено на ищеца на 07.04.2016 г. СРП е внесла в СРС постановление от 21.10.16 г. по чл.375 от НПК за разглеждане на делото по реда на Глава 28 от НПК – с предложение обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“, като е било образувано НАХД № 18471/2016 г. по описа на СРС - НО, 12-ти състав. Съдебната фаза пред първоинстанционния съд е продължила около две години, като по делото са проведени общо 9 о.с.з. С решение от 27.09.2018 г. на СРС ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и е оправдан. Решението е влязло в законна сила на 13.10.2018 г.

Видно от свидетелство за съдимост от 06.12.2016 г. ищецът К. е неосъждан.

От свидетелските показания на свидетеля А.А.П.се установява че ищецът бил клиент в магазина му, който е дрогерия и се намира в гр. София, пл. „Славейков“. В магазина продавали хранителни добавки и разни други храни, като ищецът първоначално бил само клиент, а впоследствие станал служител - през април или май месец на 2016 г. Свидетелят съобщава, че ищецът, като започнал работа при него, му споделил, че имал някакви проблеми, че било заведено дело за някакво спречкване. Делото, според свидетеля, приключило може би в края на 2018 г. и ищецът спечелил делото. През този период А.К. работел при него и сега също работил при свидетеля. Ищецът му споделил, че истински се притеснявал от това, което предстояло - съдебни заседания и др. Същият често не бил във форма. Работел си, но тези добавки, които взимал при тях, били свързани с депресивни състояния. Пиел мелантонин за сън и най-различни добавки. Ищецът ходел на лекар, взимал добавките, подбирал ги за себе си, но ходел и си правел и лабораторни изследвания в тази връзка - повече от две били изследванията. Свидетелят не може да каже, че след приключване на делото ищецът веднага се е променил. Сега бил по-добре и нямал нищо общо с човека, който бил тогава. Работата му била най-обикновена. Той тогава подреждал стока, но бъркал етикети, закъснявал за работа, като свидетелят допълва още, че го е пускал по-рано да си тръгва, тъй като не бил добре. Според свидетеля, на ищеца започнала да му пада и косата.

Съдът кредитира показанията на свидетеля А.А.П., като ги счита за обективно и безпристрастно дадени, кореспондиращи и с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото е насочен срещу надлежен процесуален субституент на държавата, като субект на особената деликтна отговорност, регламентирана от чл. 7 на Конституцията на Р.Б. (КРБ), вр. с чл. 2, ал. 1, т.

3 от ЗОДОВ. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, но тази отговорност може да бъде реализирана при наличието на определени фактически основания. Сред тях е и соченото в исковата молба основание, свързано с повдигането на незаконосъобразно обвинение в извършването на престъпление, за което лицето е оправдано с влязъл в сила съдебен акт. Държавата е надлежно пасивно легитимирана да отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда, при повдигнато обвинение в извършване на престъпление по което впоследствие подсъдимият е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт или наказателното производство срещу него е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност, или деянието е амнистирано.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, освен наличие на влязъл в сила акт, с който ищецът е оправдан, последният следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди (съгласно приетото в т. 11 от Тълкувателно решение (TP) № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС).

Специалният закон предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от действията на нейните органи, когато между двете съществува причинно-следствена връзка, което следва и от общата разпоредба на чл.51, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, която връзка не може да се предполага. По силата на чл.154, ал.1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от ищеца, извън случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните такива, което бе установено по делото.

От доказателствата по делото се установи, че срещу ищеца е било образувано и проведено наказателно производство, като е бил обвинен в извършването на престъпление от общ характер - по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.130, ал.2 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или „пробация“, по което е бил оправдан с влязло в сила решение на СРС, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез нейните органи. Така постановеното първоинстанционно решение не е било протестирано и е влязло в законна сила на 13.10.2018 г. С действията си по предявяване и поддържане на обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер, по което ищецът е бил оправдан, на същият са причинени и е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в настъпването на описаните в исковата молба вреди, състоящи се в негативно отражение на психологическото му състояние, стрес, унижение и притеснения от наказателна репресия срещу него.

О събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетеля А.П.се установява наличието на негативни емоционални преживявания у ищеца, изразяващи се в силен стрес, притеснения и страх, които са продължили до оправдаването му.

В съдебната практика трайно е прието, че в случай на незаконно обвинение следва да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. В тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства - решение №480/23.04.2 013 година, постановено по гр. д. № 85/2012 година по описа на ВКС, ГК, IV г. о.; решение № 55/11.03.2013 година, постановено по гр. д. № 1107/2012 година по описа на ВКС, ГК, IV г. о. и др. Когато се твърдят да са причинени болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, те следва да се докажат от ищеца съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК.

С оглед на изложеното, въз основа на събраните гласни доказателства, съдът намира за установено по делото, че в резултат на незаконното обвинение на ищеца са причинени морални страдания, изразяващи се в негативно отражение върху социалния му живот, както и общо върху емоционалното и психическото му състояния.

Размерът на обезщетението на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Според ППВС №

4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, е разяснено, което се приема и от съдебната практика на ВКС - решение № 175/14.06.2016 г. по гр. д. № 6268/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, че понятието „справедливост“, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда. Такива са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца.

Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства - критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.