Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 63 от 07.10.2021, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 324/2021
Вид
Решение № 63
Подписан
07.10.2021
В сила
07.10.2021
Състав
Евгения Тодорова Генева, Васил Александров Василев, Ваня Николаева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280,ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл.120 · Закон за енергетиката
  • чл. 120, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 21 · Закон за енергетиката
  • чл. 83 · Закон за енергетиката
  • чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл.98а · Закон за енергетиката
  • чл. 98а, ал. 2, т. 5 · Закон за енергетиката
  • чл.98а, ал.2, т.6 · Закон за енергетиката
  • чл.183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.48 · Закон за измерванията
  • чл. 12 · Закон за нормативните актове
  • чл.37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. С., 06.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Васил Ал. Василев

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Васил Ал. Василев Въззивно гражданско дело № 20211800500324 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Л. В. Д. от гр.С. против решение №260126/29.01.21г. по гр.д.№290/19г. на Районен съд- гр. Сливница, е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество Ч.Е.Б. АД, гр. С. да заплати сумата от 431,68 лв, начислена на ищеца с фактура № .......... от ..............

Подържа се,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.Подържа се,че в приложените по делото ОУ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ: Необходимо е да е приет ред за уведомяване на клиента в общите условия на ответника, какъвто ред по см.на чл. 98а, ал. 2, т.

6 от ЗЕ в ОУ няма. Липсват доказателства относно уведомяването на ищеца при извършването на корекцията. Нито едно от приложените писма не е получено от ищеца, което установяване е възложено изрично в тежест на ответника.

Изрично в чл. 98а, ал. 2, т. б ЗЕ е записано изискването да се предвиди „ред за уведомяванена клиента при извършване на Използван е 1 глагола извършване на корекция,а не „извършена корекция,което предполага, че е необходимо клиентът да е уведомен в хода на корекцията за нейното извършване, а не да му се изпрати съобщение постфактум, когато корекцията вече е извършена. Идеята на законодателя е била да се гарантира участието на клиента в корекциите, а не те да се извършват тихомълком едностранно, каквато е практиката на енергийните дружества. Очевидно при една вече извършена корекция в отсъствието на клиента, ведно с приложеното в настоящия случай неправилно правоприлагане, клиентът няма никакъв шанс да обори констатациите в констативния протокол.Подържа се,че съдът неправилно не е отчел,че е налице неизпълнение на задължението по чл. 47 ал. 3 и ал. 4 ПИКЕЕ. Не е доказано отсъствие на потребителя, което да е дало право на мрежовия оператор да приложи ал. 3 -подпис от двама други свидетели, и ал. 4 - изпращане по поща. При това положение, като незаконосъобразно изготвен протокола не може да обвърже ищеца и не би могъл да бъде годна основа за изготвяне на метрологична експертиза и от там за законосъобразно начисляване на сума съставляваща корекция за минал период. Протоколът не е приподписан от полицай и няма обвързваща доказателствена сила за установените в него факти.Въпросът за точно спазване на процедурата, предвидена от закона, е тясно свързан с реда за уведомяване, който липсва като формален регламент в общите условия.

Поддържа се , че нормативното предвиждане на законодателя за определен ред, по който да се извършва корекцията, не е самоцелно, а представлява гаранция за защита на правата и законните интереси на всички участници в корекционната процедура. Ето защо всяко отклоняване от предвидения нормативен ред води до незаконосъобразност на крайния акт, явяващ се резултат и завършек на цялата процедура (в случая това е процесната корекционна фактура). Това е още по-вярно, когато процедурата по същество е едностранен акт на едната страна (енергийното предприятие) и внася неблагоприятна промяна в положението на срещу поставената на нея страна (потребителя), респ. благоприятна промяна в положението на енергийното предприятие.Дори и да се приеме, че протоколът е редовен от външна страна, корекцията е незаконосъобразно извършена.С изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/12г. е създадена нова т.6 на ал.2 на чл.98а ЗЕ, според която общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно 2 правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл.98а, ал,2, т.6 ЗЕ е влязла в сила на 17.07.12г., поради което обжалваното решение в тази му част е правилно и законосъобразно, доколкото ответникът в първоинстанционното производство не е ангажирал доказателства за действащи м/у страните ОУ, приети след тази дата, а именно 17.07.12г. и съдържащи изискуемите реквизити по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ.Законодателят в чл. 83 от ЗЕ е делегирал възможност на съответния държавен орган по чл. 21 от ЗЕ /Държавната комисия по енергийно и водно регулиране/ да приеме правила, в които да бъде уреден и въпросът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия", По силата на законовата делегация, приетите правила /ПИКЕЕ/ може да се създават само норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя. Следователно с чл. 48 от ПИКЕЕ се надхвърлят рамките на така определената законова делегация, като се въвеждат правила за създаване на санкции за потребителите на електрическа енергия, чрез въвеждане на фикция за потребена от тях електроенергия за минал период от време, действителната консумация, на която не може да бъде установена. По този начин по непредвиден в закона за нормативните актове ред се допълва разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ, за което не са делегирани правомощия по надлежния ред на ДКЕВР и се нарушава нормата на чл. 12 от ЗНА, съгласно която актът по прилагането на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Неправилно е тълкуването, че с чл. 48 от ПИКЕЕ се въвежда без виновна /обективна/ отговорност на потребителите на електроенергия. Това би било в противоречие с изискването на императивната разпоредба на чл. 82 от ЗЗД, изискваща наличие на виновно поведение у потребителя с оглед ангажиране на неговата имуществена отговорност. В този смисъл постановената по реда на чл. 290 от ГПК съдебна практика на ВКС, а именно решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/201 Ог. на II ТО, решение № 79/11.05.2011г. по т.д. № 582/201 Ог. на II ТО; решение № 26/04.04.2011г. по 3 т.д. № 427/2010г. на II ТО; решение № 165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г. на II ТО; решение № 159/30,09.2013г. на ВКС, ТК, II ТО, не е изгубила приложимост. В тях е прието, че клаузата на чл. 25 от Общите условия за продажба на електрическа енергия /предвиждаща основание за изготвяне на корекция на сметка на абонатите за минал период/ е нищожна - така решение № 189 от 11.04.2011 г. по т.д. № 39/20 Юг., ВКС, II ТО. Нормата на чл. 25 от Общите условия е приета за нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, противоречаща на принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, на принципа за защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД. И това е така, тъй като по своята същност нормата на чл. 25 от Общите условия предвижда санкциониране на потребителя, без да изисква виновно поведение на последния. Обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя. Посочената норма противоречи и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и е в границите, посочени в чл. 82 от ЗЗД.Подържа се,че и предходния Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./ изрично е определил средствата за търговско измерване, като собственост на енергийното предприятие. Това правило е възприето и от сега действащия закон - Закон за енергетиката-чл.20 ал.1.

Именно това обстоятелство обуславя и положението, че е ограничен достъпа на абоната до средството за търговско измерване, гарантирайки такъв единствено на разпределителното предприятие, с оглед на което на последното е гарантирано изключително право да определи мястото на монтиране на измервателните уреди-чл,93 ал.З от ЗЕЕЕ/отм./. Следователно логичен се явява изводът, че контролът върху изправността и функционалността на това измервателно устройство, също е в тежест на разпределителното предприятие-чл,44 т.1 ЗИ и чл.48 от наредбата, съответно не е в тежест нито на потребителя, нито на тьрговеца-въззивник.Поради това се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен като бъдат присъдени направените по делото разноски.

4

Делото е образувано и по частна жалба от същата жалбоподателка против определение №260126/29.01.21г. с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката за изменение на постановеното решение в частта за присъдените в полза на ответника разноски.Подържа се,че обжалваното определение е незаконосъобразно.Подържа се,че съществува разлика в правния статут на адвоката и юрисконсулта, която се дължи на съществените разлики в правната природа на договора за поръчка и трудовия договор. Тази разлика и това, че чл. 78, ал. 8 ГПК не препраща изрично към от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., водят до извода, че адвокатското възнаграждение за юрисконсулта следва да определя от съда при всеки конкретен случай съобразно правната и фактическа сложност на делото и материалния интерес. В този смисъл е и определение № 5616 от 18.05.2015 г. по адм. дело № 3002/2015 г. на Върховния административен съд, в което е прието също, че анализът на чл. 78, ал. 8 ГПК очертава несъответствия при буквалното тълкуване на понятието "адвокатско възнаграждение".

Юрисконсултите са лица с правно образование, които извършват правна дейност по трудов договор или като служители на държавна служба. Срещу работата, която извършват само за своя работодател, в това число и процесуално представителство, те получават уговорено с работодателя възнаграждение. Адвокатската професия се практикува от адвокати, които представляват различни клиенти по силата на сключен с тях договор за правно съдействие и защита. Професията се упражнява в съответствие с принципите за независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка, записани в чл. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед различията в условията, при които се упражняват двете професии, не може да се приеме, че възнаграждението, което се присъжда на юрисконсултите на основание чл.

78, ал. 8 ГПК, е адвокатско по смисъла на Закона за адвокатурата и да се прилагат правила, които са предвидени в наредбата. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не фиксира размер на възнаграждението за юрисконсулт, нито препраща към Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Това означава, че съдът следва да го присъди в полза на организацията, защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като съобрази обема и качеството на положения труд.Иска се в конкретния случай считаме, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения минимум.

5

От ответника по делото е постъпил отговор,в които се подържа,че обжалваното е правилно и законосъобразно. Правилно съдът е приел, че въззивникьт е потребител потребител на електрическа енергия в продесния имот, а от своя страна въззивасмата страна е краен снабдител с електрическа енергия, регулирани от публично оповестени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия и че през процесния период, за който е издадена процесната фактура по констативен протокол на „ЧЕЗ Р.Б. АД е действал Законът за енергетиката в редакцията му след измененията и допълненията обнародвани в ДВ, бр. 54 от 2012 г. и в сила от 17.07.2012 г. и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с протокол №147/14.10.2013 г., обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. и в сила от 16.11.2013 г.Законосъобразно съдът приел, че с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията.Правото да се извърши едностранна корекция на сметката се признава от ВКС, дори и да такъв ред да не е предвиден в Общите условия на крайните снабдители. В посоченото по-горе Решение №124/18.06.2019 г. по гр.д. №2991 по описа за 2018 г. постановено по реда на чл. 280 от ГПК, изрично е посочено: „От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал. 1, т.б от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1. т. 6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията.