Решение № 765 от 15.12.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. Враца, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Х. при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Х. Гражданско дело № 20221420101922 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба и уточнителни молби от С. Д.

К., ЕГН **********, чрез адв. Б. Р., против С. Г. С., ЕГН **********, Г. Т. Т., ЕГН **********, и Т. Т. П., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че е собственик на следните недвижими имоти:

1. УПИ V-138, кв. № 8 по плана на с. **********, община Враца, одобрен със Заповед № 1254/06.12.1982 г., с площ от 440 кв. м, адрес: с. **********, ул.

„*********“, при съседи: УПИ VI-139, УПИ IV-117 и улици, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 75 кв. м, масивна сграда с площ 16 кв. м, второстепенна постройка – масивна сграда с площ 20 кв. м, второстепенна постройка – навес с площ 16 кв. м, масивна сграда – гараж с площ 16 кв. м.

2. УПИ VI-108, кв. № 7 по плана на с. **********, община Враца, одобрен със Заповед № 1254/06.12.1982 г., с площ от 290 кв. м, адрес: с. **********, ул.

„*********“ № 6, при съседи: УПИ III-105, УПИ IV-106, УПИ V-107, УПИ VII-109, ведно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ 12 кв. м и второстепенна паянтова сграда с площ 20 кв. м и мазе с площ 16 кв. м.

Заявява, че е придобил правото на собственост върху ½ ид. част от процесните имоти на основание наследствено правоприемство, а останалата ½ ид. част – на основание 10-годишно давностно владение за периода от 28.07.2009 г. до 28.07.2019 г.

Евентуално счита, че е придобил целите имоти на основание 10-годишно давностно 1 владение за посочения период.

Излага твърдения, че приживе наследодателят Д. Й. М. се разпоредил с цялото си движимо и недвижимо имущество с валидно саморъчно завещание в полза на съпругата си Б. С. М., която по силата на това завещание след неговата смърт на 09.07.1998 г. станала единствен собственик на процесните два имота.

Сочи, че след смъртта на Б. М. на 29.07.2009 г. нейни наследници по закон са нейната сестра Г. С. Г.а – майка на ищеца, както и двама от ответниците – Т. Т. П. и Г.

Т. Т. /двамата по заместване на И. С. Т., починала на 29.10.1987 г./.

Твърди още, че след смъртта на леля му Б. М. ищецът и неговата майка Г. Г.а ползвали и владяли двата процесни имота, а след смъртта на неговата майка на 18.11.2014 г. ищецът продължил сам лично, явно и необезпокоявано да владее имотите за себе си. Заявява, че единственият наследник, който е приел наследството на Б. С., е неговата майка Г. Г.а, която чрез ищеца е декларирала в общината имотите като свои и са заплащани данъците за тях в пълен размер. Останалите наследници – ответниците Т.

Т. и Г. Т. не са проявили интерес нито към фактическото ползване на имотите, нито са ги декларирали в общината.

Твърди, че след смъртта на Б. С. на 28.07.2009 г., неговата майка Г. Г.а владяла процесните имоти до своята смърт на 19.11.2014 г., след която дата единствено ищецът е владял същите. Твърди, че към неговото владение следва да се присъедини това на неговата майка за времето от 29.07.2009 г. до 19.11.2014 г., като 10-годищния давностен срок е изтекъл на 29.07.2019 г. Евентуално твърди, че лично е владял за себе си изцяло имотите след смъртта на Б. М..

Освен това счита, че е придобил имотите и изцяло на оригинерно основание – изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност за времето от 28.07.2009 г. до 28.07.2019 г.

Сочи, че сключените от ответника С. С. договори за продажба на наследство, както следва: със С. С.а, вписан в СлВп с вх. № 1568/02.04.2021 г., акт № 122, том 2, вх. рег. № 1564; с В. И.а И.а /наследник на И. Й. М./, вписан в СлВп с вх. № 2010/23.04.2021 г., акт № 246, том 2, вх. рег. № 2006; с Т. Т. П., вписан в СлВп с вх. № 1800/14.04.2021 г., акт № 198, том 2, вх. рег. № 1796; и с Г. Т. Т., вписан в СлВп с вх. № 1749/12.04.2021 г., акт № 82, том 2, вх. рег. № 1745, не са породили целените правни последици и тъй като прехвърлителите по договорите не са притежавали право на собственост върху процесните имоти, то такива не са прехвърлени в полза на ответника С. С..

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато в отношенията му с тримата ответници, че ищецът С. Д. К. е собственик на следните имоти:

1. УПИ V-138, кв. № 8 по плана на с. **********, община Враца, одобрен със Заповед № 1254/06.12.1982 г., с площ от 440 кв. м, адрес: с. **********, ул.

2

„*********“, при съседи: УПИ VI-139, УПИ IV-117 и улици, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 75 кв. м, масивна сграда с площ 16 кв. м, второстепенна постройка – масивна сграда с площ 20 кв. м, второстепенна постройка – навес с площ 16 кв. м, масивна сграда – гараж с площ 16 кв. м.

2. УПИ VI-108, кв. № 7 по плана на с. **********, община Враца, одобрен със Заповед № 1254/06.12.1982 г., с площ от 290 кв. м, адрес: с. **********, ул.

„*********“ № 6, при съседи: УПИ III-105, УПИ IV-106, УПИ V-107, УПИ VII-109, ведно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ 12 кв. м и второстепенна паянтова сграда с площ 20 кв. м и мазе с площ 16 кв. м., на основание наследствено правоприемство за ½ ид. част, а останалата ½ ид. част – на основание 10-годишно давностно владение за периода от 28.07.2009 г. до 28.07.2019 г. Евентуално счита, че е придобил целите имоти на основание 10-годишно давностно владение за посочения период. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника С. Г. С., чрез адв. С.

Х., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Заявява, че имотите са съсобствени между него и ищеца, като С. притежава 7/12 ид. части от същите, а ищецът – 5/12 ид. части.

Ответникът счита, че е собственик на 7/12 ид. части от процесните имоти на основание наследство от баща му Г. С. /уточнение в о.с.з. от 01.06.2023 г./, и договори за покупка на наследство, сключени както следва: със С. С.а, вписан в СлВп с вх. № 1568/02.04.2021 г., акт № 122, том 2, вх. рег.

№ 1564; с В. И.а И.а /наследник на И. Й. М./, вписан в СлВп с вх. № 2010/23.04.2021 г., акт № 246, том 2, вх. рег. № 2006; с Т. Т. П., вписан в СлВп с вх. № 1800/14.04.2021 г., акт № 198, том 2, вх. рег.

№ 1796; и с Г. Т. Т., вписан в СлВп с вх. № 1749/12.04.2021 г., акт № 82, том 2, вх. рег.

№ 1745.

Излага се, че процесните имоти са били придобити по време на брака между Д.

М. и Б. М.. След смъртта на Д. М. на 09.07.1998 г., негови наследници са съпругата му Б. М., както и брат И. Й. М. и сестра С. Й.а С.а. След прекратяване на СИО със смъртта на Д. М., съпругата Б. М. е придобила ½ ид. част и тъй като бракът им е продължил повече от 10 години, е придобила по наследство и 2/3 от останалата ½ ид. част или общо 10/12 ид. части от имотите. Брат му И. М. и сестра му С. С.а са придобили общо 2/12 ид. части от същите.

3

Сочи се, че действително Д. М. е оставил универсално завещание в полза на съпругата си Б. М., но счита, че след като същата не го е обявила след смъртта на съпруга си, то тя не е желала да се ползва от това завещание и то не е породило своето действие. Сочи, че саморъчното завещание, съхранявано в СлВп под № 48/1991 г., нот. д. № 1316/1991 г., не е било обявено и не е породило своето действие. Счита, че обявяването му след смъртта на Б. М. от адв. Б. Р. не е породило правни последици, тъй като последният няма пълномощно нито от Б. М., нито от Г. Г.а. Към този момент С. К. не е имал качеството заинтересовано лице, тъй като не е бил призован към наследяване. Поради това счита, че 2/12 ид. части, наследени от брата и сестрата на Д.

М., не са постъпили в патримониума на Б. М. и не са станали нейна собственост.

Заявява, че след смъртта на съпруга си и до своята смърт през 28.07.2009 г. Б.

М. не е осъществявала владелчески действия с цел придобИ.е на идеалните части на наследниците по съребрена линия на своя съпруг, както и не е отблъсквала владението им. М.а е владяла своите идеални части като собственик и идеалните части на И. Й. и С. Й.а – като държател. След смъртта на Б. М. нейни наследници са сестра й Г. Г.а – майка на ищеца, както и по заместване низходящите на починалата й преди нея сестра И.ка Т. – другите двама ответници Т. П. и Г. Т.. Счита, че след смъртта на майка си, ищецът е придобил по наследство 5/12 ид. части от процесните имоти.

Оспорва и твърденията, че идеални части от процесните имоти са придобити от ищеца по давност. Сочи се, че по отношение на УПИ VI-108 от кв. 7 по плана на с.

********** ищецът не е осъществявал владение, като имотът е безстопанствен и се саморазрушава. Твърди, че ищецът продължава да живее в сградата в УПИ V-138 от кв.

9 по плана на с. **********, но имотът е бил предоставен на него и майка му Г. Г.а от Б. М. по силата на заем за послужване. Заявява, че до смъртта на Г. Г.а не е изтекъл 10-годишен давностен срок, а освен това извън декларирането на имота, не е осъществявала никакви владелчески действия, с които да отблъсне владението на останалите наследници на Д. М.. Заявява, че и ищецът не е обективирал владелчески действия с намерение за своене на имотите, което да е довел до знанието на останалите съсобственици. Счита, че ищецът е осъществявал държане на идеалните им части със знанието на останалите наследници, но това тяхно непротивопоставяне на ползването не се счита за съгласие той да стане собственик на имотите.

Иска се отхвърляне на предявените искове, претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не са депозирани писмени отговори от ответниците Т.

Т. П. и Г. Т. Т..

Г. Т. е депозирал писмен отговор извън срока по чл. 131 ГПК, в който заявява, че e наследник на И.ка Т. – сестра на Б. М., като след смъртта на своята майка през 1987 г. прекъснал всякакви връзки със с. **********. Сочи, че леля му Б. починала през 2009 г., като до смъртта й за нея се грижел братовчед му С.. Заявява, че няма и 4 никога не е имал претенции за имуществото от наследството на Б. С. М., че двамата със сестра му - ответницата Т. П. знаят, че ищецът ползва имотите и не се противопоставят, нито оспорват това му право и двамата са се разбрали, че няма да имат претенции към С. за наследството на леля им Б.. Знае, че С. живее в нейната къща, смята, че така е редно, след като той се е грижил до последно за нея. Твърди, че през последните 10 години не е стъпвал в с. **********, страда от множество заболявания и е трудно подвижен. Сочи, че през пролетта на 2021 г. внукът на С. С.а – ответникът С. С. започнал да го убеждава да му продаде наследството, останало му от леля му Б. М., като заради влошеното си здравословно и материално състояние ответникът Т. се съгласил и през м. април 2021 г. подписал договор пред нотариус и получил сумата от 500 лева. Заявява, че няма възражения имотите в с. ********** и цялото имущество на леля му Б. да остане за С., като потвърждава, че след нейната смърт през 2009 г. С. самостоятелно ползва имотите.

Ответницата Т. П. е депозирала писмено становище вх. № 12610/18.10.2023 г.

/л. 367/, в която също заявява, че e наследник на И.ка Т. – сестра на Б. М.. Сочи, че живее в с. **********, като в последните години преди смъртта на Б., за нея се грижели сестра й Г. и С.. Знае, че след смъртта на Б. С. се нанесъл в къщата и смята, че така е редно, след като той се е грижил до последно за нея. Сочи, че през пролетта на 2021 г. покрай нея започнал да се върти С. и майка му и започнали да я агитират да подпише на С. за наследството. Не знаела какво точно е подписала, водили я при нотариус в гр. Враца. Двамата с брат й Г. Т. са се разбрали, че няма да имат претенции към С. за наследството на леля им Б.. Заявява, че нейното желание е имотите в с.

********** да останат за С., като потвърждава, че след смъртта на Б. през 2009 г. С. самостоятелно ползва имотите и живее в къщата.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на ищеца и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: