Определение № 611 от 14.10.2025, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 437/2025
- Вид
- Определение № 611
- Подписан
- 14.10.2025
- В сила
- 14.10.2025
- Състав
- Веселина Димитрова Джонева, Мина Цветанова Павлова, Елисавета Георгиева Деянчева
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1, т. 2, 3 или 4 · Закон за закрила на детето
- чл. 25, ал. 1, т. 2, 3 или 4 · Закон за закрила на детето
- чл. 25, ал. 1, т. 2, 3 или 4 · Закон за закрила на детето
- чл. 27, ал. 3 · Закон за закрила на детето
- чл. 83, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 84, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 93, ал. 2 · Семеен кодекс
- § 36 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 611 гр. Кюстендил, 14.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Веселина Д. Джонева
Членове:
Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500437 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 10958/24.09.2025 г., подадена от директора на Дирекция социално подпомагане – Бобошево, срещу определение № 1089/18.09.2025 г., постановено по гр. д. № 20251510102048 по описа на РС – Дупница, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на подадената искова молба.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че изводът на първоинстанционния съд за липса към настоящия момент на процесуален ред, по който да бъде разгледана подадената искова молба, е незаконосъобразен, доколкото противоречи на разпоредбите, съдържащи се в Наредба за допълнение на Наредба № РД-06-46 от 04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване, както и на актуалната редакция на чл. 84, ал. 3 СК. Сочи се, че в последната е предвидена възможност, в хипотеза като процесната – при дете, което е настанено по реда на Закона за закрила на детето (ЗЗДт) в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство, когато в срока по чл. 93, ал. 2 СК родителят е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето, или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, но не са изпълнени условията за това поради неоказване на съдействие от страна на родителите, не са отпаднали основанията за настаняване извън семейството по чл. 25, ал. 1, т. 2, 3 или 4 ЗЗДт или няма семейство на роднини или близки, което да е дало съгласие за временно настаняване на детето по чл. 27, ал. 3 ЗЗДт, детето да бъде вписано в информационната система по чл. 83, ал. 1 СК въз основа на съдебно решение на районния съд по настоящия адрес на детето. Изтъква, че в § 7 от ПЗР на Наредба № РД-06-46 от 1
04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване е предвидено, че до въвеждането в експлоатация на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване, в случаите по чл. 84, ал. 3 от Семейния кодекс вписването на дете се извършва въз основа на съдебно решение, от съответната регионална дирекция за социално подпомагане в Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.
Поддържа, че доколкото в конкретния случай основанието за вписване на детето в регистъра за деца за пълно осиновяване, воден от РДСП е по чл. 84, ал. 3 СК, преценката дали това да бъде сторено е предоставена на съда, като законодателят изисква неговото произнасяне чрез съдебно решение.
По изложените съображения моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на РС – Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е основателна.
Детето *** е родено на 10.07.2018 г. в гр. София от майка *** и неизвестен баща. С решение № 444/29.09.2023 г., постановено по гр. д. № 20231510101511 по описа на PC Дупница, то е настанено в професионалното приемно семейство на *** за срок от две години или до настъпване на законна причина за изменение на мярката за закрила или прекратяване на настаняването.
Налице са данни, че майката *** е изразила желание да полага грижа за детето си в семейна среда, като е обективирала намерението си в депозирано на 17.06.2025 г. заявление за прекратяване на мярката за закрила спрямо малолетния ***. Във връзка със същото е направена препоръка да не се стартира работа по реинтеграция на детето в биологичното му семейство, тъй като майката често сменя местопребиваването си, няма постоянно жилище и доходи, както и няма подкрепа от страна на разширения роднински кръг. Посочено е, че с оглед защита на най-добрия интерес на детето следва да се предприемат действия за отглеждането му в семейна среда, чрез намиране на подходящо осиновително семейство посредством вписването му в Регистъра за деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден в Регионална дирекция за социално подпомагане Кюстендил. Установява се, че липсват роднини и близки, които да са дали съгласие за временно настаняване на детето по чл. 27, ал. 3 ЗЗДт.
С депозираната искова молба директорът на ДСП - Бобошево е отправил искане да бъде разрешено вписването на детето *** в Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.
С обжалваното в настоящото производство определение № 1089/18.09.2025 г. съдът е прекратил производството по делото, приемайки, че подадената искова молба е 2 недопустима, тъй като срокът за създаване на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване е до 31.12.2026 г., а съгласно § 36 от ПЗР към ЗИД на СК всички процедури по глава осма, започнали преди 31.12.2026 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред, който не предвижда вписване в регистрите на деца за пълно осиновяване въз основа на съдебно решение.
Действително на основание § 36 от ПЗР към ЗИД на СК до внедряването на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване, вписването се осъществява в съществуващите регистри на деца за пълно осиновяване и по досегашния ред.
Следва да се отбележи, че в чл. 84, ал. 3 СК, в сила от 22.12.2023 г., е предвидена нова хипотеза, при която е възможно да бъде вписано дете в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване (чието изграждане и внедряване предстои да бъде осъществено), а именно когато в срока по чл. 93, ал. 2 СК родителят на дете, което е настанено по реда на ЗЗДт в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство, е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето, или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, но не са изпълнени условията за това поради неоказване на съдействие от страна на родителите, не са отпаднали основанията за настаняване извън семейството по чл. 25, ал. 1, т. 2, 3 или 4 ЗЗДт или няма семейство на роднини или близки, което да е дало съгласие за временно настаняване на детето по чл. 27, ал. 3 ЗЗДт. В същата норма е определен и редът за осъществяване на вписването, като е предвидено, че то се извършва въз основа на съдебно решение на районния съд по настоящия адрес на детето.
Определянето на реда за осъществяването на дадено правнозначимо действие означава да се регламентира процедурата, последователността от действия и срокове, които трябва да бъдат извършени и спазени, за да бъде постигнат крайният резултат - в случая вписването на дете в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване, а определянето на условията за осъществяване на действието означава да се регламентират материалните предпоставки, хипотезите, съвкупността от изисквания, при наличието или липсата на които може да стане това. Оттук следва изводът, че това са две различни понятия, с различно съдържание и в този смисъл регламентирането на реда за извършването на дадено действие става с процесуалноправни норми, а регламентирането на условията - с материалноправни норми. В конкретния случай, в разпоредбата на чл. 84, ал. 3 СК са предвидени както материалните предпоставки за осъществяване на вписването, така и реда за извършването му, поради което в едната си част разпоредбата има материалноправен характер, а в другата – процесуалноправен такъв. Тя не следва да бъде възприемана като неделимо цяло, именно защото нормира не само условията, но и реда за извършване на вписването.
Обсъжданата разпоредба понастоящем е в сила, следователно действащото законодателство предвижда възможност за вписване на дете в съществуващите регистри на деца за пълно осиновяване при осъществяване на съдържащите се в нормата материални предпоставки.
3
По отношение на реда, по който следва да се извърши вписването доскоро съществуваше празнота, доколкото Националната електронна информационна система за пълно осиновяване не е внедрена, а § 36 от ПЗР към ЗИД на СК предвижда, че всички процедури по глава осма, започнали преди 31.12.2026 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред. Същата е преодоляна с разпоредбата на § 7 от ПЗР на Наредба № РД-06-46 от 04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване (Наредбата), съгласно която до въвеждането в експлоатация на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване, в случаите по чл. 84, ал. 3 от Семейния кодекс вписването на дете се извършва от съответната регионална дирекция за социално подпомагане в Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Съгласно ал. 2 на § 7 „съдебното решение по чл. 84, ал. 3 СК, с което е разпоредено вписването на детето за осиновяване, се изпраща от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето в 14-дневен срок от влизането му в сила до съответната регионална дирекция за социално подпомагане“. Въпреки непрецизното формулиране, от текста на § 7 от ПЗР на Наредбата може да се направи извод, че до въвеждането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване, при наличие на предпоставките по чл. 84, ал.
3 СК, вписването на деца се извършва в Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, въз основа на съдебно решение, за което се прилага редът предвиден в горепосочената разпоредба от Семейния кодекс. Процедурата по чл. 84, ал. 3 СК във връзка с § 7 от ПЗР на Наредба № РД06-46 от 04.11.2024 г. изрично е уредена като съдебна, приключваща с влязло в сила решение, с което се постановява отказ или се разпорежда вписване на детето за осиновяване, като на основание на съдебния акт се извършва самото вписване от съответната регионална дирекция за социално подпомагане в Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.
Настоящият състав намира, че не е налице противоречие между предвиденото в § 36 от ПЗР към ЗИД на СК и уредбата в § 7 от ПЗР на Наредба № РД-06-46 от 04.11.2024 г., тъй като с чл. 84, ал. 3 СК е уредена изцяло нова хипотеза, при която е допустимо вписване на дете в регистрите за пълно осиновяване, по отношение на която е предвидена процедура, несъществувала до измененията в СК обнародвани в бр. 106 от 2023 г. на Държавен вестник, в сила от 22.12.2023 г. Доколкото производството по чл. 84, ал. 3 СК, във връзка с § 7 от ПЗР на Наредба № РД-06-46 от 04.11.2024 г. е ново и не касае съществували до момента хипотези, по отношение на него не се прилага § 36 от ПЗР на СК, уреждащ реда, по който следва да бъдат разглеждани заварените процедури по глава осма от СК – осиновяване, а не новите такива.
По изложените съображения обжалваното определение, с което първоинстанционният съд е приел, че към настоящия момент не съществува процесуален ред, по който да бъде разгледана подадената искова молба, поради което тя е недопустима, а образуваното 4 производство подлежи на прекратяване, е неправилно. Същото следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като бъде проверена и редовността на исковата молба, включително дали в последната се съдържат твърдения за осъществяване на материалните предпоставки, закрепени в нормата на чл. 84, ал. 3 СК.