Решение № 135 от 29.12.2021, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Враца, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Искра П. Касабова при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно наказателно дело № 20211420201075 по описа за 2021 година „СЕРПИО”ЕООД гр.Враца, с ЕИК 106606657, и седалище и адрес на управление: област Враца, община Враца, гр.Враца, п.к. 3000, *** представлявано от управителя **** с ЕГН ********** е обжалвало НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06-2100005 от 18.10.2021г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, с което на дружеството в качеството му на работодател е наложено административно наказание на основание чл.414, ал.3 от КТ ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500.00 /две хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ.

Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.Ц.С. от АК – Враца твърди, че издаденото НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като издадено при неправилно установена фактическа обстановка, за което са изложени подробни доводи. Прави се искане за отмяна на издаденото наказателно постановление алтернативно за изменение на наложената санкция и присъждане на разноски.

Ответникът по делото чрез старши юрисконсулт Кирилова от Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, в съдебно заседание и с писмено становище излага съображения за неоснователност и необоснованост на депозираната жалба и иска същата да бъде отхвърлена, а атакуваното НП да бъде потвърдено.

Производството по делото е по реда на чл.59 - 63, ал. 1 от ЗАНН.

Районният съд - гр.Враца, като провери основателността на жалбата, съобразявайки становищата на страните и след анализ на събраните по делото доказателства прие следното от фактическа страна:

При извършена проверка от служителите Д“ИТ“- Враца - Т. Г. ИВ., В. Г. СТ. и ЦВ. Г. П. на 28.09.2021г., към 9.30 часа в обект: цех за производство на дограма находящ се в гр.Враца *** стопанисван от „Серпио“-ЕООД гр.Враца 1 било установено, че лицето **** с ЕГН **********, работи като „работник“, в цеха.

При проведения разговор със служителите на инспекцията **** заявил, а в последствие и декларирал в собственоръчно попълнената типова декларация, че полага труд за проверяваното дружество„Серпио“ - ЕООД гр.Враца на длъжност „работник“, в цеха с установено работно време от 08.00ч. до 17,00ч. с обедна почивка от 30 мин. и почивни дни в седмицата - събота и неделя, срещу дневно трудово възнаграждение от 40лв., но че не е сключил писмен трудов договор. По време на проверката на 28.09.2021 г. в обекта работодателят не представил нито трудов, нито граждански договор със лицето.

В хода на продължаващата документална проверка на 04.10.2021г. в обекта цех за производство на дограма гр.Враца ***, работодателят представил на проверяващите Граждански договор № 2 от 01.09.2021г. сключен с **** за почистване на работните помещения, когато е необходимо. Представеният договор обаче е възприет от проверяващите, като прикриващ наличното трудово правоотношение между работодателя - дружество„Серпио“ - ЕООД гр.Враца и работника ****. работно място, с определено работно време, уговорено дневно трудово възнаграждение, определени почивни дни, почивка в работния ден т.е. са налице всички елементи на трудовото правоотношение.

С изготвения Констативен Протокол от 04.10.2021г. за извършена на 28.09.2021г. и 04.10.2021г., проверка по спазването на трудовото законодателство в дружеството - жалбоподател, служителите в дирекция „Инспекция по труда”- гр.Враца са констатирали допуснати нарушения от страна на дружеството .

В т.1 от протокола касаещ проверката е отбелязано, че на 28.09.2021г. към 09.30 часа едноличното дружество, в качеството си на работодател, е допуснало работника ****, да престира труд, без да е уредило отношенията си по предоставяне на работна сила, като трудови, чрез сключване на писмен трудов договор. Протоколът е бил връчен на управителя на дружеството - жалбоподател, който го е подписал.

За констатираното нарушение Т. Г. ИВ. в качеството на актосъставител и в присъствието на свидетелите очевидци ЦВ. Г. П. и В. Г. СТ. и управителя ****, съставил АУАН № 06-21000 05 от дата 04.10.2021г., в който отразил описаната по горе фактическа обстановка и констатираното нарушение - че Работодателят „Серпио“ ЕООД гр.Враца не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила от лицето **** - като трудови, чрез сключване на писмен трудов договор.

В АУАН е отразено, че нарушението е извършено на 28.09.2021г. към 09.30 часа, като актосъставителя квалифицирал нарушението, като такова на чл.62, ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Процедурата по съставяне и връчване на АУАН се е развила в присъствието на представител на нарушителя – управителя ****, които го подписал без възражения.

Въз основа на така съставеният акт последвало издаване на НП №06-2100005 от 18.10.2021г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца против жалбоподателя в качеството му на работодател, като на основание чл.414 ал.3 от КТ на работодателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите Т. Г.

ИВ., ЦВ. Г. П. и В. Г. СТ., имащи качество на актосъставител и на свидетели присъствали при констатиране на нарушението и съставяне на акта, жалба, АУАН, НП№*** от 18.10.2021г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”2 Враца, Констативен Протокол за извършена проверка, Декларация от ****, пълномощно, Граждански договор №2 от 01.09.2021г., както и останалите писмени доказателства приложени с административно наказателната преписка и по делото.

Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално допустима и е неоснователна по следните съображения:

Настоящият съдебен състав приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съобразно приложените заповеди и в сроковете по ЗАНН и съдържа задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от същия закон при спазване на административно производствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е дадена правилна правна квалификация на нарушението.

Фактическите констатации, посочени в НП се доказват без противоречиво от всички налични доказателства по делото, актосъставителя и свидетелите по акта единодушно и независимо един от друг сочат, че са заварили лицето – **** в обекта на проверяваното дружество - цех за производство на дограма находящ се в гр.Враца на ***, където същият е извършвал дейност по почистване на производственото хале.Именно адекватността, с която **** е извършвал зададените му задачи е дало основание на служителите на ДИТ да приемат, че това лице работи във фирмата, а не че случайно се е намирало там или че тепърва се е обучавало.

И тримата служители на наказващият орган са категорични относно установеното, както и че ****, сам е попълнил реквизитите на декларацията, в която изрично е посочил, че работи за фирма „Серпио“ - ЕООД гр.Враца с установено работно време, заплащане и почивки и че няма сключен трудов договор с фирмата.

Въз основа на изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че „Серпио“-ЕООД гр.Враца е имало качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ по отношение на ****, към момента на констатиране на нарушението 28.09.2021г. и не е изпълнило задължението си да уреди отношенията по предоставяне на работната сила с лицето, като сключи писмен трудов договор.

Самият служител в лично изготвената от него декларация писмено е заявил, че няма сключен трудов договор с работодателя „Серпио“ - ЕООД гр.Враца , но че работи за него „от 28.09.2021г..”, на длъжност - „работник.” Съгласно чл.414, ал.3 от КТ:„Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.“, тоест визираната разпоредбата предвижда административно наказание за онзи, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 КТ, а именно, че трудовият договор се сключва в писмена форма.

Предвид на изложеното съдът намира, че от фактическа страна констатираното при извършената проверка от контролните органи нарушение е подробно и пълно описано, като е посочена датата и мястото на извършването му, а квалификацията на същото е правилно определена и отговаря на посочената законова разпоредба. В НП точно е описано извършеното нарушение, а именно работодателят не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила от работника ****, като трудови чрез сключване на писмен трудов договор.

Нарушението е извършено чрез бездействие, изразяващо се в не съставяне на 3 трудов договор в писмена форма от страна на работодателя по отношение на лицето сочено - като служител, като разпоредбите на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ и чл.414 ал.3 от КТ са императивни и вменяват задължения за работодателя в конкретният случай за работодателя „Серпио“ - ЕООД гр.Враца.

Отговорността на юридическите лица е обективна и без виновна, за което се налага имуществена санкция по чл.83 от ЗАНН. От това следва и изводът, че при реализирането неследва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма. Наемането на работна сила се урежда само и единствено със сключване на трудов договор.Поради изложеното съдът намира, че отговорността на жалбоподателя е обосновано ангажирана.

Следва да се отбележи и че съдебната практика е трайна и последователна и е приела, че за да се установи съществуването на трудово правоотношение, то към момента на установяването му трябва да е налице изпълнение на трудови задължения от страна на работника, които се изпълняват на определено работно място и при спазване на определено работно време. Ако работника декларира пред служителите на ДИТ/както е и в настоящият случай/, че е нает на определена длъжност, има вменени задължения с оглед работата си, има определено работно място, спазва работно време и изпълнява нарежданията на работодател спазвайки трудова дисциплина всички тези фактори индикират съществуващо трудово правоотношение, и са доказателство, че към момента на проверката лицето е работило без трудов договор.

Не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За маловажно нарушение в КТ има предвиден изричен законов текст – чл.415в, който обаче е неприложим за нарушения по чл.62, ал.1 от КТ тъй като нарушаването на чл.62, ал.1 от КТ е изключен от приложното поле на чл.415 от КТ.

Санкционната разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ предвижда имуществената санкция в размер от 1500 лева до 15000 лева. Като съдът не споделя наведеното от защитата съображение, че наказващият орган е определил имуществена санкция в размер надвишаващ предвидения от закона минимум, без да е посочил мотив, с който да обоснове определеният размер на санкцията, нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, или отегчаващи. Това не е вярно, тъй като видно от НП наказващият орган е обосновал причините за така определеният размер, като изрично е посочил, че при определяне размера на наказанието е взел предвид смекчаващите и утежняващите вината обстоятелства във връзка с констатираното административно нарушение, което е установено и по отношение на още едно лице за което е съставен АУАН, а отделно от това в КП, са констатирани и др. нарушения, за които са дадени предписания, имено за това е приел и че административното наказание следва да бъде ориентирано малко над минимума на имуществената санкция, определена в чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, за да бъдат постигнати целите на наказанието - да се спазват законите в Република България и трудовото закон одателство. В този смисъл настоящият съдебен състав прима, че наложеното административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 лева, по вид и размер е правилно индивидуализирано, съответно на тежестта на извършеното деяние и справедливо определено.