Решение № 543 от 12.07.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. Сливен, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20222230101150 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Д. Т. от гр. Твърдица, общ. Сливен, подадена чрез пълномощник - адвокат, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците Б. Г. П., Д. Т. С. и Г. Н. Г. да му заплатят солидарно сумата от 2212,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане, извършено на 06.04.2019 г. - разходи за лечение и възстановяване на зъби и направени разноски в досъдебното производство и сумата от 9000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - негативни психични изживявания, болки и страдания, вследствие на непозволено увреждане, извършено на 06.04.2019 г. - телесни повреди, изразяващи се в кръвонасядания и отоци по главата, разкъсно-контузни рани и кръвонасядания на горната устна и частично счупване на коронките на зъби 11, 12 и 21 с остатък над венеца наполовина от всяка корона - разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.

В исковата молба се твърди, че ищецът работел като „горски надзирател” от м. февруари 2018 г. в Държавно ловно стопанство „Мазалат” с. Горно Сахране, общ. Павел Баня. На 05.04.2019 г. с колеги празнувал професионалния си празник „Седмица на гората“ в гр. Стара Загора и към 03:30 часа на 06.04.2019 г. посетили клуб „Планета Пайнер”. След като се 1 настанили, в близост до тяхното сепаре възникнал конфликт между клиенти.

Охраната на заведението взела отношение за предотвратяване на конфликта.

Ищецът бил най-близо до сепарето, когато върху него буквално връхлетели ответниците, съборили го на земята и безпричинно започнали да му нанасят жесток побой с удари по главата, лицето и тялото с юмруци и ритници.

Ищецът единствено се пазил с ръце и свит на кълбо. Твърди, че от противоправните действия на ответниците му били причинени телесни повреди, изразяващи се в кръвонасядания и отоци по главата, разкъсноконтузни рани и кръвонасядания на горната устна и частично счупване на коронките на зъби 11, 12 и 21, с остатък над венеца наполовина от всяка корона, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.

129 НК. Извършеното от ответниците съставлявало престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 12, предл. 1, във вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

Сочи, че ответникът Б.П., който работел и като охранител, бил военнослужещ към момента на инцидента, поради което Хасковска военна прокуратура внесла обвинителен акт срещу ответниците и по АНД № 89/2020 г. по описа на Военен съд - Пловдив същите, на основание чл. 131 ал. 1, т. 2 , предл. 1, т.

12, предл. 1, във вр. чл. 130 ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, били признати за виновни и на основание чл. 78а НК им били наложени административни наказания „глоба” в размер на по 1000 лева за всеки от тях. Ищецът твърди, че в резултат на преживяното не се чувствал пълноценен човек. Действията на ответниците унижили честта и достойнството му на гражданин. Инцидентът се разиграл пред очите на колеги на ищеца и много клиенти и най-вече, без да е дал повод за това. Сочи, че бил обезобразен, с подуто лице и с три счупени зъба. Ползвал болничен, не контактувал с никого освен със съпругата си, която се грижела за него. Не можел да се храни нормално няколко месеца, докато не били възстановени счупените зъби. Деянието на ответниците било извършено по хулигански подбуди, при явно неуважение към обществото, демонстриране на пренебрежение на обществените ценности и при липса на личен мотив. Освен това сочи, че му били причинени и имуществени вреди за разходи за лечение и възстановяване на зъбите и платен адвокатски хонорар в досъдебното производство. Иска се от съда солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата в размер на 9 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане - телесни повреди, изразяващи се в 2 кръвонасядания и отоци по главата, разкъсно-контузни рани и кръвонасядания на горната устна и частично счупване на коронките на зъби 11, 12 и 21 с остатък над венеца наполовина от всяка корона - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, както и осъждането им да заплатят на ищеца сумата в размер на 2 212,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи за лечение и възстановяване на зъби и платен адвокатски хонорар в досъдебното производство, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането - 06.04.2019 г., до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, чрез техния пълномощник - адвокат, с който изразяват становище за неоснователност на исковете. Оспорват твърденията на ищеца, че в резултат на процесния инцидент за пострадалото лице са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, техния медикопсихологичен и медико-биологичен характер и степента на уврежданията, оспорват и твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не е приключил към настоящия момент. Сочат, че конфликтът между страните възникнал основно поради действията и поведението на ищеца. Същият се държал предизвикателно и агресивно в заведението. Оспорват и механизма на получаване на уврежданията и причинно-следствената връзка между събитието и получените увреждания, като и между поведението на ответниците и вредите, описани в исковата молба. Излагат, че вредата, като елемент от фактическия състав, не се доказвала с влязлата в сила присъда, а подлежала на доказване и не се предполагала. Причинната връзка и вредата, установени в наказателното производство, не били задължителни за гражданския съд и подлежали на доказване. Изтъкват, че ищецът е хиперболизирал преживяното от него и с твърденията си целял да предизвика съчувствие, за да получи по-високо обезщетение. В тази връзка се оспорват твърденията, че уврежданията на ищеца са възникнали именно вследствие на инцидента от 06.04.2019 г. Въвеждат възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като към момента на инцидента ищецът употребил алкохол и предизвикал със своето поведение извършването на деянието.

Оспорват и размера на претенцията за неимуществени вреди, като я считат за 3 недължима, съответно за прекомерна по размер и в противоречие с принципа за справедливост. Претендират и отхвърляне на претенцията за законна лихва по съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск. Излагат становище за неоснователност и недоказаност и на иска за имуществени вреди, като изтъкват, че от представените в наказателното производство фактури и касови бонове не може да се направи категоричен извод за какво са заплатени конкретните суми. Възразяват и срещу претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на увреждането - 06.04.2019 г. до окончателното й заплащане, тъй като всяка една от претендираните имуществени вреди била сторена от ищеца след посочената дата. Молят за отхвърляне на претенциите като неоснователни и недоказани, алтернативно да се намали размерът им. Претендират и направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се явява лично и със своя пълномощник - адвокат. Изразява становище за основателност и доказаност на исковете и моли да бъдат уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците, редовно призовани, не се явяват лично. Представляват се от своя пълномощник - адвокат, чрез който излагат становище за неоснователност и недоказаност на исковете и молят да бъдат изцяло или частично отхвърлени, предвид наличието на съпричиняване на вредите от пострадалия. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Представили са и подробна писмена защита по делото.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното АНД № 89/2020 г. по описа на Военен съд Пловдив, с влязло в сила Решение № 260000 от 27.01.2021 г. по делото, на основание чл. 378, ал. 1 НПК и чл. 78а НК, тримата ответници били признати за виновни в това, че на 06.04.2019 г., около 03:30 ч., в гр. Стара Загора, при условията на съучастие като извършители, а обв. Г.Г. и като длъжностно лице - сътрудник охрана, са причинили лека телесна повреда по хулигански подбуди на ищеца, изразяваща се в кръвонасядания и отоци по главата, разкъсно-контузни рани и кръвонасядания на горната устна и частично 4 счупване на коронките на зъби 11, 12 и 21, с остатък над венеца наполовина от всяка корона, довело до разстройство на здравето, извън случаите по чл.

128 и чл. 129 НК - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. чл.

130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а по отношение на обв. Г.Г. - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. 1 и т. 12, предл. 1, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което са освободени от наказателна отговорност и им е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лв. за всеки от ответниците.

В приложеното ДП, том III, л. 44 и 45 се намират фактура и фискален бон, видно от които ищецът е заплатил сумата от 37,00 лв. за съдебномедицинско удостоверение. На л. 54 от том III на ДП се намира фактура и касова бележка за заплатена от ищеца сума от 510,00 лв. за подготовка, лечение и мостова конструкция, както и фискален бон за заплатена от ищеца сума от 25,00 лв. за рентгенови снимки. На л. 55 от том III на ДП се намират фактура и фискален бон, видно от които ищецът е заплатил сумата от 840,00 лв. за мостова конструкция.

Видно от приложения на л. 73 от том I V на ДП договор за правна защита и съдействие, ищецът е заплатил на своя пълномощник - адвокат възнаграждение за защита в досъдебното производство в размер на 800,00 лв.

За установяване характера и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди са разпитани свидетелите Д. Т. - съпруга на ищеца и М. Ю. - негов колега.

Съдът подложи показанията на свид. Т. на критична проверка и ги кредитира отчасти, тъй като от една страна отчете близката й връзка с пострадалия и евентуалната й заинтересованост от изхода на спора, а от друга страна ги прецени като достатъчно последователни и обективни, кореспондиращи с показанията на незаинтересования свид. Ю., които съдът кредитира изцяло. Съдът не кредитира показанията на свид. Т. в частта им относно обстоятелството, че избитите зъби на съпруга й са били естествени, тъй като същите противоречат на събраните материали по АНД № 89/2020 г. по описа на Военен съд - Пловдив, вкл. на влязлото в сила Решение № 260000 от 27.01.2021 г. по делото, с което е прието че ответниците са причинили на ищеца лека телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се частично счупване на коронките на зъби 11, 12 и 21, с остатък над венеца наполовина 5 от всяка корона.

От показанията на свид. Т. се установява, че когато съпругът й се обадил по телефона между 03:00 - 04:00 часа на 06.04.2019 г., същият не можел да говори добре, фъфлел и й казал да тръгва към Окръжна болница Стара Загора, защото там в дискотеката са ги пребили. В болницата свид. Т. намерила съпруга си коренно променен, лицето и устните му били много подути и сини, фъфлел, защото му били избити предните 3 зъба, цялата му глава била с цицини, бил в много тежко състояние. На връщане шофирала свид. Т., защото ищецът не бил добре. Свидетелката описва, че месеци наред след инцидента съпругът й бълнувал, вдигал температура и се изпотявал.

Свид. Т. се грижела за съпруга си, който приемал само течности, защото не можел да се храни. Няколко месеца след инцидента, ищецът се свързал с доктор и започнал лечение, свързано с поставянето на зъби. Свидетелката излага, че съпругът й все още изпитва некомфорт в устната кухина и на моменти казва, че изпитва болки и се връща към спомена за инцидента.