Решение № 2821 от 31.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2821 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100507983 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 08.06.2022г., постановено по гр.д. № 64102/2021г. на СРС, ГО, 157 състав, е отхвърлен предявеният от М. В. Ц. срещу „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на вземане в размер на 2 857, 30 лева, представляващо коригирана цена на електрическа енергия, начислена служебно за периода от 20.07.2021г. до 19.10.2021г. по констативен протокол № 1026544 от 19.10.2021г. от извършена проверка за електроснабден имот, представляващ кафе-бистро, находящ се в гр. София, жк “*******.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца от М. В. Ц.. Жалбоподателя т поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи. Твърди, че с ъдът неправилно е приел за доказани всички фактически твърдения на ответника, и най-вече, че е налице твърдяното право на ответника по твърдяната облигационна връзка между страните, да издаде процесната фактура и да получи процесната сума 1 като цена на доставена ел.енергия. Неправилно е прието, че операторът има право да получи цена на електрическата енергия, както и че е налице облигационно правоотношение между страните по делото. Поддържа необоснованост на изводите, че процесната сума представлява загуба за оператора на мрежата. По делото не били ангажирани доказателства, че ответното дружество е претърпяло такава загуба. Същата следвало да бъде точно и индивидуално доказана, а не да се извежда по предположение от общото правило, че ответникът има задължение да понася техническите загуби по мрежата, защото процесната суми се претендира да бъде заплатена не от всички ползватели от мрежата, а конкретно от ищеца. Освен това в действащите общи условия на ответното дружество не бил предвиден ред за уведомяване за извършената корекция. Оспорва се и процедурата по съставянето на констативния протокол, тъй като не е дадена възможност на потребителя да присъства при извършване на проверката. В този смисъл жалбоподателят счита, че е налице злоупотреба с право. Навеждат се и и доводи, че не са спазени всички изисквания на процедурата по ПИКЕЕ.

Изложени са съображения, че между страните по делото не е налице договорно правоотношение за продажба на ел. енергия. Такъв договор съществувал между ищеца и „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД. В този смисъл счита, че ответникът няма право да получава цената на консумираната от ищеца ел.енергия. Законът за енергетиката забранявал едно енергийно дружество да съвместява две разнородни дейности в енергетиката, каквито са дейността на мрежови оператор и дейността по продажба на ел.енергия.

Развити са и съображения, че с приетите през 2019г. ПИКЕЕ тази забрана е пренебрегната и мрежовият оператор е издал на свое име фактура за консумирана ел.енергия, което е недопустимо. Уреденото в чл. 56 от ПИКЕЕ, че така консумираната без измерване ел.енергия следва да се заплати не на продавача по договора, а на друг участник в енергетиката, с който ищецът няма договор за продажба на ел.енергия и който не разполага с лицензия за продажба на ел.енергия, а именно - мрежовият оператор, противоречи на ЗЕ и на ОУ на двете енергийни дружества, въвеждащи механизъм за заплащане на потреблението на ел.енергия от крайните клиенти. По тези съображения е направен извод, че не е налице право на мрежовия оператор да коригира сметките за продадена електрическа енергия. Жалбоподателят се е позовал на нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, във връзка с чл. 83, 2 ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 120 от ЗЕ, съгласно които корекцията е право на крайния снабдител. А съгласно пap. 1 о т ДР на ЗЕ т. 28а. "Краен снабдител" е: а) енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Следователно ответното дружество не е краен снабдител и няма право на корекция.

В жалбата са развити доводи, че на КЕВР не е предоставено правомощие по делегация, а и такова би било недопустимо, да предоставя с подзаконов нормативен акт, без изрична промяна в ЗЕ, право на корекция в полза на мрежовия оператор. Следователно, това правило, установено в ПИКЕЕ, е нищожно. Изложени са и оплаквания за неправилност на изводите на съда относно наведените от ищеца доводи за липсата на ред за уведомяване на клиента в общите условия на доставчика при действието на ПИКЕЕ от 2019г., които са приети в изпълнение на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и във връзка с чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ. При липсата на ред за уведомяване не е възникнало формалното потестативно право да се извърши корекция за определен период и по определена формула, а в тежест на ответника остава да установи точното количество ел.енергия, консумирано от ищеца за процесния период и в процесния размер. Това е така, доколкото корекцията внася неблагоприятна промяна в имуществото на ищеца без да са налице всички формални законови предпоставки - в случая конкретен и точен ред за уведомяване на клиента.

На следващо място, жалбоподателят счита, че процесната сума не е доказана нито по основание, нито по размер. Твърденията в констативния протокол са изрично оспорени от ищеца, а ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил тяхната истинност и достоверност чрез каквито и да било доказателства. В тази връзка счита, че техническата експертиза не следва да се кредитира, доколкото същата се основава само на оспорения частен документ. Нещо повече, свидетелските показания също не установявали твърдяните в констативния протокол факти и обстоятелства.

В жалбата се оспорва и размера на претендираното вземане, тъй като няма доказателства стойността по корекцията да е начислена точно.

Аргументирано е и становище за неправилно приложение на нормата на чл.

3

50, ал. 2 от ПИКЕЕ, която изисква от правоприлагащия орган и от носителя на тежестта на доказване пълно и главно доказване на няколко факта: датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване и последната извършена проверка. В случая по делото не е установено пълно и главно коя е последната извършена проверка, а същата е императивно дължима на основание чл. 42, ал. 4 от ПИКЕЕ, съгласно която обслужването на измервателните системи се извършва най-малко веднъж на три месеца и включва проверка на същите. В случай че при проверката не са установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, в досието по чл. 33 се отразява това, датата на извършване на проверката и други данни във връзка с нея. В случай че при проверката са установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, се съставя констативен протокол по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ. Жалбоподателят поддържа, че съдът не може да предполага, и при липсата на доказване, само на базата на предположение да изведе, че правилно е приложен период от три месеца назад, считано от датата на съставяне на констативния протокол. В жалбата е релевирано възражение, че прилагането на корекционна процедура, предвидена в ПИКЕЕ и то за подългия възможен според правната норма срок, представлява злоупотреба с право, ако се приеме, че е уредено такова за мрежовия оператор на електроразпределителна мрежа в посочения нормативен акт, и нарушава интереса на потребителя по смисъла на на чл. 143, т. 6 и 8 от Закона за защита на потребителя. Въззивникът твърди, че погрешно съдът е приел, че сумата е правилно изчислена по цени в лева. По делото липсвали каквито и да е доказателства относно цени, ценообразуване, размери в лева, както и съответно елементи по пера - мрежови услуги, стойност за снабдяване и т.н. В мотивите си вещото лице не е посочило такива данни, не е посочило от къде заключава, че сумата е правилно остойностена по единични цени и по пера (ценообразуващи елементи) в лева. Липсвали доказателства каква е цената за процесното тримесечие, по която общественият доставчик е продал на електроразпределителното предприятие ел.енергия за покриване на технологичните му загуби. Не е доказано дали изобщо ответникът е претърпял някакви технологични загуби във връзка с този имот.

С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.

4

Насрещната страна „Е.М. ЗАПАД“ /с предишно наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/ оспорва въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че дружеството не притежава лицензия за извършване на дейности по продажба на ел.енергия, а предоставя услуги във връзка с използването на разпределителната мрежа от клиентите - това са услугите достъп и пренос да разпределителната мрежа, както и отчитане на електромерите на клиентите. В този смисъл не е заявявало твърдение за наличие на облигационна връзка с жалбоподателя с предмет продажба на ел. енергия. Счита за неправилно становището на въззивника, че разпределителното дружество не може да извършва корекции на сметките на потребителите в случаите на констатирано неизмерване, неточно или непълно измерване на потребената от клиента ел.енергия. Напротив - такава възможност била дадена от нормативния акт Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, като нормите на този подзаконов нормативен акт категорично не противоречат на никоя от нормите на Закона за енергетиката или на друг закон. Твърди се, че страните са в облигационна връзка относно присъединяването и ползването на ел. мрежата от ищеца, което в настоящия случай представлява и една от предпоставките разпределителното дружество да начисли спорната сума. Въззиваемата страна сочи, че за да компенсира поне отчасти загубите на трите разпределителни дружества, работещи на територията на България, вследствие неправомерните манипулации върху мрежата и измервателните системи, КЕВР е приел норми, съдържащи се в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ - обнародвани в ДВ, бр.35 от 30.04.2019г., с които отчасти да компенсира загубите на разпределителните дружества. Именно тези норми били приложени при изчислението по процесната фактура. Изложени са и съображения, че фактурирането на корекцията по реда на ПИКЕЕ не представлява продажба на електроенергия по смисъла на Закона за енергетиката и подзаконовите му актове, както твърди жалбоподателят, а предвиден в законодателството способ за компенсация на разпределителното дружество за причинените му вреди. Сочи се, че детайлна уредба на продажбата на ел.енергия и видовете договори, които се сключват при осъществяване на такава продажба, са регламентирани в ПТЕЕ. В никоя от нормите на акта не е предвидено, че корекцията на сметката на потребителя 5 при констатирано неизмерване, непълно или неточно измерване представлява сделка по продажба на ел.енергия и за нея се изисква наличие на лицензия за продажба на ел.енергия. Напротив - правото на корекция, което е дадено на разпределителното дружество с нормативния акт ПИКЕЕ като компенсация, отчитаща че вследствие нерегламентираното въздействие върху измервателната система на потребителя, е осуетена възможността да се измери реално потребената ел.енергия - клиентът е консумирал ел.енергия, която нито е измерена, нито за нея реално е сключен договор за продажбата й, но тя фактически е потребена и като краен резултат тази енергия е заплатена от ответното дружество като енергия за покриване на технологичния разход.