Решение № 4254 от 26.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4254 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20251110202460 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по Жалба на „,,***''“ ЕООД с управител Г. Д. А., действащо чрез процесуалния си представител адв.П. А. В. – САК, входирана в деловодството на ОПП - СДВР на 10.02.2025г.срещу Електронен фиш (ЕФ) сер.К № 8128968, издаден на 05.09.2023г от СДВР, с който на Дружеството на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП. След подаване на Жалбата, в хода на съдебното следствие е приложен и връчения на Дружеството Електронен фиш. Видно от съдържанието на това фотокопие на ЕФ, същият е с адресат „,,***''“ ЕООД с коректно посочен ЕИК на Дружеството, без в него да е изрично упоменато, че санкцията се налага на управителя на Дружеството. Името на този управител дори не фигурира в съдържанието на ЕФ, който е приложен в оригинал.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на Жалбоподателя се явява, пледира за отмяна на атакувания ЕФ, т.к., както подробно е развито в Жалбата, същият налага глоба на ЮЛ, което е недопустимо. Настоява съдът да не приема представеният от АНО коригиран ЕФ. Претендира разноски според представения от нея Списък на разноските, кореспондиращ и с писмено доказателство за основанието и размера им – 400 лева за адвокатско възнаграждение според представения Договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие и в инкорпорираната в този Договор Разписка за плащането на сумата към момента на подписването му. Представен е и оригиналът на обжалвания ЕФ, връчен на 27.01.2025г. според Разписката, инкорпорирана в обжалвания ЕФ и според Разпечатката на ОПП – СДВР) на управителя на Дружеството.

Въззиваемата страна СДВР не изпраща представител, но съдът взема предвид Становището, изготвено от гл.юрк.С.К., в което се излагат аргументи за действително извършено нарушение и законосъобразност на санкцията и се иска потвърждаване на обжалваният ЕФ като правилно и законосъобразно издаден.

Въз основа на събрания доказателствен материал – обжалваният ЕФ, представен на съда от Жалбоподателя, както и на представените с административно наказателната преписка доказателства: разпечатка на информационната система на ОПП – СДВР относно 1 регистрираните собственици/ползуватели на процесното МПС (в случая собственост на „,,***''“ ЕООД, с регистриран ползувател – жалбоподателя „,,***''“ ЕООД); автоматичният текстови запис върху снимката, създадена от АТСС в момента на установяване и регистриране на нарушението, свързаните с техническата годност на АТСС да установява и регистрира нарушения по чл.21 от ЗДвП на процесната дата, съдът намира за установено от фактическа страна, че действително, на 05.09.2023г в 18,01 часа в населено място – в гр.София, л.а.“,,***''“ с дк№ ,,***'', с регистриран ползувател жалбоподателя „,,***''“ ЕООД, се е движил по ул.“Даскал Стоян Попандреев“ с посока на движение от ул.“Околовръстен път“ към ул.“Кумата“ с установена от АТСС MD1192 скорост от 86 км/ч след приспаднат толеранс от 3 %, с което е превишил с 36 км/ч разрешената от чл.21, 2, вр.ал.1 от ЗДвП разрешена от пътен знак В26 скорост до 50 км/ч, в населено място.

Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4, вр.чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП - за превишаване от 31 до 40 km/h виновният водач се наказва с глоба 400 лв., а при приложение на чл.186, ал.4 от ЗДвП – собственика или регистрираният ползувател на превозното средство.

Не съществува законова възможност чрез ЕФ да се ангажира административнонаказателната отговорност на ЮЛ и да се накаже с наказанието глоба ЮЛ, защото: съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато собственикът или ползвателят, вписан в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението, е юридическо лице или едноличен търговец и неговият законен представител не декларира на кого е предоставил управлението на превозното средство, предвиденото по този закон наказание се налага на законния представител на собственика, респ. на ползвателя. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, на юридическо лице може да бъде налагана единствено и само имуществена санкция, не и глоба. Съществена е разликата между глобата по ЗАНН и имуществената санкция по чл.83 от ЗАНН, макар и двете да имат санкционна природа. Глобата е административно наказание по смисъла на чл.13, ал.1, б.Б от ЗАНН и налагането му преследва целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН, докато имуществената санкция – не е наказание, не е насочена пряко към осъществяване на целите по чл.12 от ЗАНН. В заключение: глоба не се налага на ЮЛ.

Това означава, че обжалваният ЕФ е неправилно адресиран до ЮЛ, вместо до физическото лице, изпълняващо длъжността управител на това ЮЛ. Налице е нарушаване на материалния закон – разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП – неправилно наказване с наказанието глоба на ЮЛ, което от своя страна е довело до нарушаване на процесуалния закон. Така обжалваният ЕФ се явява както неправилен, така и незаконосъобразен.

Съдът не кредитира приложената към административнонаказателната преписка разпечатка н а Електронен фиш (ЕФ) сер.К № 8128968, издаден на 05.09.2023г от СДВР, за същото нарушение, на практика дублиращ по съдържание ЕФ, по повод на който съдът е сезиран и чийто оригинал процесуалният представител на жалбоподателя предостави на съда, с единствената разлика в наказателноотговорното лице: за разлика от процесния ЕФ, представената от АНО разпечатка е коригирана в духа на по-горе изнесеното: този нов ЕФ е насочен пряко към отговорността на физическо лице- така, както изисква закона, когато се налага глоба – изрично е вписано „Г. Д. А. – законен представител на фирма „„,,***''“ ЕООД“.

Съдът не приема представената от АНО с административнонаказателната преписка разпечатка на ЕФ с вписан адресат Г. Д. А. - като наказано с ЕФ лице, защото:

Съществена разлика между ЕФ и другите актове, с които властите могат да ангажират административнонаказателна отговорност или пък да налагат наказания (напр.АУАН, НП и т.н.) се състои в това,у че ЕФ се издава автоматично, без човешка намеса. Всяка човешка намеса опорочава процеса по издаване на ЕФ и следва автоматично да доведе до отмяната на такъв манипулиран ЕФ.

Такава намеса в конкретния случай е налице: след като на 14.03.2025г. (според Разпечатката на ОПП – СДВР и разписката върху представения от адв.П. оригинал) АНО е връчил на представител на „,,***''“ ЕООД обжалваният ЕФ, по повод постъпилата в СРС Жалба срещу 2 този ЕФ, от АНО е изискана цялата административнонаказателна преписка, вкл и обжалваният ЕФ. Вместо да изпрати именно обжалваният ЕФ – с адресат ЮЛ, АНО е приложил ново, коригирано копие на ЕФ под същия номер, за същото нарушение, в което е вписал правилно административноотговорното лице, забелязал е обсъдената по-горе от съда неправилност и незаконосъобразност на ЕФ и е направил негоден опит да я поправи. Опитът е негоден, защото чрез самото предприемане на тези волеви човешки действия по повод вече създаден на 05.09.2023г ЕФ, който при това вече е връчен на 27.01.2025г., се нарушава автоматизма на създаване на ЕФ (който е определящ в случая). на второ място, като се променя адресата на отговорността, се променя съществен елемент на нарушението – неговият субект; на трето място – като се променя само адресата на отговорността, на практика се пристъпва към повторно решаване на вече решен случай, поради което вторият по време на съставяне акт следва да бъде игнориран; на четвъртото място – създава се хаос в документооборота: не случайно процесният ЕФ не е вписан в Справката-картон на водача Г. Д. (обстоятелство, което иначе би следвало да бъде отразено), а вместо това е отворена нова рубрика в системата на ОПП – СДВР с едно единствено нарушение – процесното, записано на името Г. Д. А., но в качеството му на законен представител на фирма „„,,***''“ ЕООД.

Затова представената от АНО с останалите материали по администрлативнонаказателната преписка разпечатка на ЕФ следва да бъде игнорирана – да остане извън доказателствения материал, въз основа на който съдът решава делото.

Не на последно място - правото на защита: така, според приетият сред доказателствения материал ЕФ, който се и обжалва, правото на защита е възникнало в полза на адресата, посочен в него - на субекта на отговорността. В този фиш изрично е вписано търговското дружество да е субект на отговорността като регистриран ползувател на процесното МПС и правилно Жалбата изхожда от негово име. За Г. А. такова право не е възниквало – в лично качество, като ФЛ, защото не е посочен в ЕФ като субект на отговорността. Затова и не му е връчван ЕФ – в лично качество. Подадена от него в лично качество - като ФЛ жалба, би се явила процесуално недопустима поради липсата на активна легитимация.

Като е предприел действия по корекция на порочно издаденият ЕФ, АНО е създал в информационната система на ОПП – СДВР запис, че на това ФЛ е издаден процесният ЕФ и му е наложена глоба 400 лева, която все още не е изпратена към НАП за събиране, поради обжалване. В желанието си да коригира порочно издаденият ЕФ, АНО неправилно е вписал в информационната си система: че ЕФ е издаден на Г. А.; че на същия е наложена глобата в размер на 400 лева (а всъщност глобата е наложена на фирма, управлявана от него) и сумата от глобата все още не е изпратена за събиране към НАП – от ФЛ Г. Д. А., само защото последният обжалва ЕФ, с който му е наложена – което също не е вярно: на Г. А. не е налагана глоба, не е ангажирана отговорността му и в случай, че бе пропуснал да обжалва, то НАП би събрала от него като ФЛ глоба, която не му е налагана.

За да стане очевидна причината за горните съждения и отново във връзка със справедливостта и правото на защита: правото на жалба възниква за правния субект, чиито права и законни интереси са накърнени или поне поставени в опасност. След като не е изрично посочен като субект на отговорността, за ФЛ г-н Г. А. не е възникнало и правото на жалба, а евентуално подадената такава би се явила процесуално недопустима. В резултат на това, порочният ЕФ би влязъл в сила и органите на НАП биха насочили изпълнението – по събиране държавно вземане от ФЛ на основание глоба 400 лева, която не е била налагана на това ФЛ. Абсурдността на описаната хипотеза би следвало да мотивира АНО да преустанови порочната практика по корекция на издадени (и дори връчени!) Електронни фишове – в която и да е тяхна част.

Предвид гореизложеното, въпреки че съдът намира, че действително с описаното в ЕФ МПС, собственост на Жалбоподателя, на процесните дата и място е извършено описаното в ЕФ административно нарушение, обжалваният ЕФ следва да бъде отменен като неправилен 3 и незаконосъобразен, поради погрешно определен субект на нарушението.

Като намира Жалбата за основателна и предвид резултата на делото, претенцията на жалбоподателя, основаваща се на чл.63д, ал.1 от ЗАНН за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр.ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като неправилен и незаконосъобразно издаден Електронен фиш сер.К № 8128968, издаден на 05.09.2023г от СДВР, с който на „,,***''“ ЕООД на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА въззиваемата страна СДВР да заплати на на ЮЛ „,,***''“ ЕООД с ЕИК ,,***'' направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.